Решение № 1889 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330100704 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. С. С. срещу М. А. Б., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000 лева, представляващи обзщетение за неимуещствени вреди от виновно и противоправно поведени на ответника, изразяващо се в подаване на жалба срещу ищцата в Районна прокуратура – Пловдив с цел да я набеди в извършване на престъпление от общ характер, а именно лъжесвидетелстване.

Ищцата твърди, че е била призована като св. по прокурорска преписка №****/2021 г. по описа на Районна прокуратура - П. водена на основание подадена от страна на ответника жалба, в която се излагат твърдения за извършено от ищцата деяние по чл. 290, ал. 1 от НК лъжесвидетелстване в рамките на водено гражданско дело. Поддържа се, че с Постановление от 14 юни 2021 год. е бил постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление от Общ характер във връзка с показанията дадени от ищцата по гр. дело №13172/2020г. на ПРС, І гр. с. Предвид това се счита, че ответникът е набедил ищцата в извършаване на престъпление от Общ характер, вследствие на което тя е изпитвала **** ***** въздействия, изразяващи се в **** и ****, освен това е било увредено доброто й име в обществото, с което са й причинили вреди, която същата счита, че могат да бъдат обезщетени със сумата от 2 000 лв. Искането е да бъде осъден ответника да заплати това обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, Ответникът, без да отрича фактически твърдения за наличие на подаден сигнал пред Районна прокуратура, счита че същият не осъществява състава на набедяване на ищцата в престъпление, а представлява упражняване на граждански права да се подават жалби пред надлежните държавни органи. Отрича да е налице причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата вреди и неговото поведение, поради което счита иска за неоснователен.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск срещу С., приет за съвместно 1 разглеждане, в който се твърди, че в качеството си на св. по гр. дело №13172/2020 год. на ПдРС, тя в качеството си на **** **** и изпълняващ длъжността на ***** на училище Е. г.

П. е дала показания, които не отразяват вярно от нормативна гледна точка задълженията на ищеца като *** **** имащ категория „**** ****“ във въпросното училище. Въпросните обстоятелства са изброени подробно в исковата молба, като се твърди, че превратно ищцата е тълкувала чл. 37 от Колективния трудов договор „Други нормативни актове“, което е довело до *** на *** и **** на ответника /ищец по насрещния иск/, чийто еквивалент той намира, че възлиза на сумата 1 лев, поради което претендира да бъде осъдена ищцата по първоначалния иск, респективно ответник по несрещния, да заплати такава сума за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нейното поведение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск не е депозирал отговор.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалния иск:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следния фактически състав: деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, умишлената вина /недобросъвестно упражняване на предоставени от закона парва . Ответникът носи насрещно доказване, както и да обори презумпцията за вина /непредпазливост/.

Безспорно между страните е, че ответникът М. Б. е депозирал жалба пред Районна прокуратура – гр. П., с която излага твърдения за извършено престъпление от страна на ищцата Д. С., а именно *****, като въз основа на нея е образувана проверка по пр.пр. № № ****/2021 г. по описа на РП – П., завършила с отказ да се образува досъдебно производство.

Не се спори, че жалбата е подадена във връзка с показания, дадени от Д. С., в качеството на св. по гр.д. № 13172/2020 г. по описа на ПРС.

За да бъде уважен иск за непозволено увреждане на първо място следва да е налице противоправно поведени от страна на ответника. По делото не се установява такова противоправно поведение.

Конституционно право на всеки гражданин е да подава жалби до държавните органи, когато счита, че са засегнати, негови или на някой друг, законни права и интереси, залегнало в разпоредбата на чл.45 от Конституцията на Република България. Именно това свое конституционно право е упражнил ответника М. Б., като същият при подаване на жалба е бил със субективното убеждение, че ищцата е извършила престъпление, като е изрекла неистини, като св. по воденото от него гражданско дело.

Поведението на ответника, изразяващо се в подаване на жалба до Прокуратурата на Република България не може да се квалифицира и като злоупотреба с права, доколкото по делото не се установи от ищцата, ответникът да е бил недобросъвестен при подаване на жалбата, да е съзнавал, че няма извършено престъпление от страна на ищцата и е целял да навреди на същата с подадената жалба. Напротив по делото се установява, от факта, че самият ответник предявява иск за непозволено увреждане от поведението на ищцата, изразяващо се в изказването на неистини, че той е със субективното усещане, че ищцата действително е извършила престъплението, изказвайки неистини като св. по гр.д. № 13172/2020 г. по описа на ПРС, за което е сигнализирал органите на Прокуратурата за извършване на проверка и не е упражнявал превратно това свое право.

С оглед изложеното съдът намира, че по този иск не се доказа първата предпоставка за уважаването му, а именно противоправно поведение на ответника, поради което другите предпоставки е безпредметно да се обсъждат и искът ще се отхвърли като неоснователен.

2

По насрещния иск:

Предявен е насрещен осъдителен иск с правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следния фактически състав: деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, умишлената вина. Ответникът носи насрещно доказване, както и да обори презумпцията за вина /непредпазливост/.

Безспорно между страните е, че Д. С., в качеството на св. по гр.д. № гр.д. № 13172/2020 г. по описа на ПРС е дала следните показания: че М. Б. не е присъствал на **** съвети, провеждани в училище, че възпитателите ползват 30 минути почивка, че М. Б. не е от типа *** с 30 часа **** работа, че основното задължение на **** е за спазване на реда и дисциплината.

По отношение на първото изявление на Д. С., че М. Б. не е присъствал на **** съвет, съдът счита, че последният тълкува това изявление само за себе си извън контекста на останалата част от изявленията на С.. Преди това изявление ответницата обяснява в кои случаи **** присъстват и кога не присъстват на *** съвети, като заявлението й че М. Б. не е присъствал на *** съвет не може да се тълкува в смисъл, че изобщо не е присъствал на такива. Липсва уточняващ въпрос към С., който да изясни дали има предвид, че въобще не ищецът не е присъствал на *** съвети или в случаите, когато работния им график непозволява това. Пред полицейските органи, в обясненията си, ответницата е уточнила именно това, че не е имала предвид, че М. Б. изобщо не е присъствал на *** съвети, а присъствието зависи от това дали **** са били на работа или не.

С оглед изложеното не може да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в заявяване на неистина.

По отношение на изявлението, че *** ползват 30 минути почивка, в рамките на работното време, съдът не открива и тук наличие на противоправно поведение изразяващо се казване на неистина. Ответницата е заявила, че *** имат право на почивка, която е регламентирана в Кодекса на труда, не е заявявала, че те реално могат да я ползват и им е предоставена възможност да я ползват. Не се спори, че е осигурена стая за почивка, в която има хладилник. Не се спори, че *** по време на 8-часовите си смени се хранят, по което време съдът приема, че докато го правят не изпълняват трудовите си задължения.

По отношение изявлението, че М. Б. не е от типа **** с 30 часа *** работа, видно от контекста на казаното, ответницата заявява, че М. Б. не е **** при целодневна форма на обучение, които имат 30 *** часа работа. Съдът приема, че с това изявление ответницата изразява своето мнение, че работата на ищеца не е педагогическа, доколкото е **** на ученици от 8 до 12 клас, при които няма целодневна форма на обучение и занималня за самоподготовка след часовете, каквато има при началните класове, където **** съдейства за учебната подготовка на учениците и изпълняват педагогически функции.

В този смисъл е и изказването й, че основното задължение на възпитателите е за спазване на реда и дисциплината, като обосновава защо смята така, доколкото нямат за задължение да организира самоподготовката на учениците, а те се обръщат към **** само при възникнал въпрос по учебния материал.

Изразяването на мнение не е противоправно поведение. Всеки е свободен да изразява и защитава своето мнение, стига същото да не се квалифицира като обида или клевета, каквито съдът не приема, че са изказванията на ответницата. Нейното мнение, независимо от залегналото в характеристиките на **** е, че същите основно се занимават със спазването на реда и дисциплината от учениците по време на смените им.

С оглед изложеното съдът не открива противоправно поведение и от страна на ответницата.

Наред с това ищецът не доказа да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в 3 претърпени болки и страдания от изказванията на ответницата. Същите не се презюмират, а подлежат на доказване. Ангажираният св. не установява ищецът да се е почувствал обиден или засегнат от изказванията на ответницата.

С оглед изложеното и насрещния иск, като недоказан по основани ще се отхвърли.

С Протоколно определение от 20.01.2023 г., по искане на ищеца по насрещния иск и по реда на чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, като същият е увеличен на 2 лева.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора по първоначалния иск право на разноски се пораждат за М. Б., който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Ответникът доказа разноски в размер на 300 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащана на което са представени доказателства - разписка, обективирана в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.16/. Доколкото възнаграждение е предвидено общо за представителство по първоначалния иск и по насрещния иск и не е обособено за всеки иск какво възнаграждение се уговаря, съдът приема, че възнаграждението е уговорено по равно по 150 лева за всеки иск, предвид което, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ще се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

С оглед изхода на спора по насрещния иск право на разноски се пораждат за Д. С., същата обаче не доказа направа на разноски по насрещния иск. Представеният договор за правна защита и съдействие касае предявения от нея иск срещу М. Б., но не и защита по заведения от него насрещен иск.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ч.“ № **, ет. *, ап. * срещу М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. Г.“ № * осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – *** и **** , от виновно и противоправно поведени на ответника, изразяващо се в подаване на жалба срещу ищцата в Районна прокуратура – П., въз основа на която е образувана пр.пр. № ****/2021 г., с цел да я набеди в извършване на престъпление от общ характер, а именно л.