Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 73 от 15.03.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 264/2022
Вид
Протокол № 73
Подписан
15.03.2023
В сила
15.03.2023
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Семеен кодекс
  • чл. 72 ал. 2 · Семеен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Сливен, 14.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. М. при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. М. Гражданско дело № 20222200100264 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Б. Р. Ч., редовно призован, се явява лично и представляван от своята майка и законен представител Р. К. Ч., както и от адв. В. К..

Ответници поредни №№ 3, 4, 5, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 15 и 16, редовно призовани, не се явяват и не се представляват .

Ответникът Д. М. П., редовно призован, не се явява, а се представлява от назначения му особен представител адв. С. М. от АК – Сливен.

Ответницата Т. К. М., редовно призована, не се явява, и не се представлява от назначения й особен представител адв. Щ. Н. от АК-Сливен.

За ДСП – Т., редовно призована, се явява П.С. К. – социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Т., определена със заповед на Директора на ДСП - Т. от 13.03.2023 г.

Съдът КОНСТАТИРА, че на 13.03.2023 г. по делото е постъпила молба от адв. Щ. Н., в качеството му на особен представител на ответницата Т. К. М., с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и доказателствените искания направени с нея, в това число и искането за допускане на ДНКекспертиза. Няма други доказателствени искания.

Съдът УСТАНОВИ, че не е бил даден ход на делото в първо съдебно заседание, насрочено за 31.01.2023 г., поради нередовно призоваване на трима от ответниците, а именно: Я. М. П., И. К. А. и Д. А. С., а съдът е разпоредил да бъдат призовани за днешното съдебно заседание на същите адреси.

Съдът КОНСТАТИРА, че ответникът Я. М. е получил призовката за днешното с.з лично, ответникът Д. А. С. е получил призовка за днешното с.з. чрез своя работодател, а ответникът И. К. А. след многократно посещение, не 1 е намерен на адреса, с отбелязване в разписката, че по данни на роднина,лицето живее в чужбина.

След справка по делото, съдът КОНСТАТИРА, че ответникът И. К. А. е получил препис от исковата молба и приложенията на същия адрес на 13.07.2022 г., като съобщението е получено от дъщеря му, поради което, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 41 ал. 2, изр.1 предл. 2, вр. с ал. 1 от ГПК и приеме, че е редовно призован за днешното с.з., тъй като вече веднъж редовно му е връчено съобщение по делото.

АДВ. К.: Няма пречка, така че моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. К.: Поддържаме исковата молба. Искам само да отбележа, че съм допуснал една техническа грешка в исковата молба, като съм записал, че Р. К.

Ч. и П. М. П. живеят заедно на семейни начала от края на 2007 г., а вярното е от 1992 г, когато е родено първото дете на Р..

АДВ. М.: Поддържаме отговора. Считам, че искът е допустим, а по основателността му ще се поизнеса след събирането на доказателствата.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът докладва делото.

В исковата молба ищ eцът твърди, че майка му Р. К. Ч. живяла на съпружески начала с П. М. П. от 1992 г. до смъртта му, настъпила на 23.11.2021г. Той бил роден на 17.03.2010 г. от съвместното им съжителство, но тъй като не бил припознат, в акта за раждане били записан с бащанеизвестен.

Твърди, че живял заедно с тях в гр. Т., а П. М. П. никога не е оспорвал бащинството си, грижел се за него като баща и го отгледал, а той го възприемал като родител.

Иска се постановяване на решение, с което се признае за установено спрямо ответниците, че П. М. П., починал на 23.11.2021 г., е биологичен баща на детето Б. Р. Ч., роден на 17.03.2010 г., от майка Р. К. Ч..

Иска се същият да бъде вписан в акта за раждане на детето и променени бащиното и фамилното му име на Б. П. М..

Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с изключение на двама от тях - Д. М. П. и Т. К. М., чрез назначените им от съда особени представители.

С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК от адв.

С. М., в качеството й на особен представител на ответника Д. М. П., изразява становище, че искът е допустим, но ще може да изрази мнение относно 2 неговата основателност след като се съберат всички доказателства по делото.

С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК от адв.

Щ. Н., в качеството му на особен представител на ответника Т. К. М., оспорва предявения иск и счита същия за недоказан. Моли за назначаване на съдебна ДНК експертиза, която след ексхумиране на тялото и вземане на сравнителен материал, да даде заключение по въпроса дали ищецът е син на П. М. П..

Правна квалификация на предявения иск:

Предявен е иск от малолетното дете за установяване на неговия произход от бащата, с правно основание: чл. 69 СК, вр. чл. 72 ал. 2 СК.

В тежест на ищеца е да докаже, че е предявил настоящия иск в срока по чл. 69 СК, а именно – до 3 години от навършване на пълнолетие; че няма установен произход от бащата и че соченото в исковата молба лице е негов биологичен баща.

Ответниците не носят тежест на доказване.

ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и искания. Нямам други доказателствени искания, освен допуснатите двама свидетели за потвърждаване обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и изслушването на детето. Нямаме искания за допускане на експертизи.

Смятам, че искането на особения представител за назначаване на ДНК експертиза за неоснователно, като се позовавам на изготвения социален доклад и евентуално от разпита на свидетелите, които ще докажат, че не необхоД. извършването на такава експертиза.

Майката Р. К. Ч.: Не съм съгласна на ексхумацията на трупа на мъжа ми П..

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и нямам други доказателствени искания. Считам, че не необхоД. извършването на съдебна ДНК експертиза за установяване произхода на детето. Не е необходима ексхумация. Считам, че искането е неоснователно.

Съдът, след като изслуша становищата на страните по повод направеното искане за допускане на съдебна ДНК експертиза за установяване произхода на детето, намира, че искането е допустимо, във връзка с предмета на доказване и направено своевременно, но не следва да бъде уважено, тъй като ДНК експертизата не е абсолютно доказателствено средство за установяване на биологичен произход. Фактът на зачеването може да бъде установен и с косвени доказателства.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н., в качеството му на особен представител на ответника Т. К. М., за назначаване на съдебна ДНК експертиза за установяване произхода на детето от бащата.

3

На основание чл. 148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, ведно с изготвения по делото социален доклад.

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите двама свидетели.

Самоличност на водените свидетели.

Р. А.Й. – 49 г., българска гражД., неосъждана, без родство със страните по делото.

Д. Р. К. – 24 г., българска гражД., неосъждане, сестра на ищеца и дъщеря на Р. К. Ч..

Свидетелките, предупредени за наказателната отговорност, обещават да говорят истината.

Съдът отстрани от залата свид. Д. К. и пристъпи към разпит на Р. А.Й..

Свид. Й. РААЗПИТАНА КАЗА: Познавам Р. К. Ч.. Съседка ми е в гр. Т..

Аз я познавам още, когато бяхме момичета, още преди да се ожени. Мъжа й е П.. Те нямат брак. Тя ми е съседка от 2007 г. и от тогава познавам, и нея, и П.. От 2007 г. двамата живях заедно, докато П. почина. Стана година и половина откакто П. почина. Имаше заболяване. Докато живяха заедно никога, не са се разделяли, нито са имали други партньори. Те имаха седем деца. Б. е най-малкият. Б. го отгледаха майка му и баща му. Баща му много се грижеше за тях. За всичките деца се грижеше и не е делял децата. Детето го приема като негов баща и не знае друг баща. П. никога не е казвал, че Б. не е неговото дете. Б. ходи на училище и е много послушен. Сега за него се грижи майка му. Живеят в гр.Т..

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.

Съдът освободи свидетелката от залата.