Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5679 от 01.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12021/2024
Вид
Решение № 5679
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.11, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.18 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.18, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.19, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, ал.8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6, ал.1, т.8 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6, ал.1, т.8 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т.3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 5679 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 25321/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, Ж. Н. Г. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на мини-комплекс „Борово“ /ЕИК 131471357/- със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Борово“, ул.****, представлявана от управителя В.Г.П., на основание чл.51 вр. чл.48, ал.8 вр. чл.38 вр. чл.11, т.5 и чл.6, ал.1, т.8 и т.10 ЗУЕС сумата 843 лв., представляваща неплатени вноски за поддръжка на етажната собственост, находяща се в гр. София, СО, жк "Борово", ул."****, за периода от м.05.2019 г. до м.02.2022 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 843 лв. до пълния предявен размер от 1 103 лв. и за периода м.04.2018 г.- м.04.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Ж. Н. Г. е осъдена да заплати на ищеца Етажна собственост на миникомплекс „Борово“ в гр. София сумата 535 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Етажна собственост на миникомплекс „Борово“- гр. София е осъден да заплати на ответницата Ж. Н. Г. сумата 117.86 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. Н. Г. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен искът и са присъдени разноски на ищеца, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Етажна собственост на миникомплекс „Борово“- със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Борово“, ул. **** /ищец по делото/ 1 оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.

Предявен е иск с правно основание чл.51 вр. чл.48, ал.8 вр. чл.38 вр. чл.11, т.5 и чл.6, ал.1, т.8 и т.10 ЗУЕС.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната осъдителна част и следва да бъде отменено.

Според направените в исковата молба фактически твърдения ищецът- етажна собственост, претендира ответницата- етажен собственик /собственик на апартамент № 2 в бл.2 и на подземен гараж в бл.2/ да му заплати процесната сума от 843 лв. /част от 1 103 лв./, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост на миникомплекс „Борово“ в гр. София, ул.****, състоящ се от 5 самостоятелни сгради в затворен терен със съответните общи части- подземни паркинги, затревени площи с места за отдих и др., през периода м.05.2019 г.- м.02.2022 г.

За установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства от страна на ищеца са представени Протокол от проведено на 28.07.2005 г. общо събрание, на което са присъствали 61 лица- представители на етажните собственици, и са определени текущите месечни разходи за поддържане на общите части на петте сгради и срок за плащането на тези задължения- от първо до пето число на предходния месец /т.5/, както и Протокол от проведено на 17.03.2022 г. общо събрание на етажната собственост, на което са присъствали 32 лица с право на глас- собственици на застроени обекти в МК „Борово“, и е взето решение “за приемане отчета за изпълнението на бюджета и извършените дейности за периода м. януари 2020 г.28.02.2022 г.“ /т.1/, който отчет не е представен като доказателство по делото.

Представени са и два варианта на действащ в МК „Борово“ Правилник за вътрешния ред, в чиято заключителна част е посочено, че е приет на ОС от 19.08.2005 г. и изменен и допълнен на ОС от 25.10.2008 г., 1.04.2017 г. и 30.01.2020 г., но доказателства в този смисъл не са представени по делото.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като оспорено от ответницата, за процесния период от м.04.2018 г. до м.02.2022 г. за притежаваните от ответницата имоти били начислени общо разходи в размер на 6 609 лв., от които 5 506 лв. били заплатени, за което били налични приходни касови ордери, и останала неплатена сумата 1 103 лв.

Разпределянето на разходите било извършвано въз основа на ежемесечно съставени таблици по отделни самостоятелни имоти, като разходите включвали: разходи за персонал, назначен за поддръжка и обслужване на етажната собственост; разходи за поддръжка на асансьор; разходи за охрана; разходи за ремонт; ток за общите части на сградата и ток за гаражите, като разходите за ток били разпределяни въз основа на месечни фактури, издавани от „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД.

2

Етажната собственост на миникомплекс „Борово“ е учредена през 2005 г.според фактическите твърдения на ищеца, представените документи за регистрацията й в общинската администрация и цитирания протокол от общо събрание на 28.07.2005 г., като към датата на вземане на решенията от това общо събрание приложим е бил Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост /ПУРНЕС- обн.

ДВ- бр.101/ 18.12.1951 г., отм. ДВ- бр.6/ 23.01.2009 г./, според чиито разпоредби общите разходи за осветление, вода, поддържане, почистване и др. на общите части на сградата се разпределят според броя на обитателите, които ги използват не по- малко от един месец /чл.9, ал.1/; разходите за портиер /заплата, работно облекло и наем на заетото помещение/, както и за почистването и поддържането на местата за общо ползуване се разпределят поравно, според броя на обитателите /чл.9, ал.4, изр.1/; разходите за използуването и поддържането на асансьорни уредби се разпределят според броя на обитателите без децата до три години; общото събрание може да реши разпределението на тези разходи да стане по друг начин, както и да освободи от тях някои от обитателите на долните етажи /чл.9, ал.7/, и т.н.

Съгласно приложимите към датата на приемане на отчета за изпълнение на бюджета на ЕС /ОС на 17.03.2022 г./ разпоредби на действащия от 2009 г. Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/: собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост /взети в кръга на тяхната компетентност/, както и да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на сградата- чл.6, ал.1, т.8 и т.10 ЗУЕС. Съгласно чл.11, ал.1 ЗУЕС, правомощие на общото събрание е да приема годишен бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/- т.4, както и да определя размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата- т.5. Съгласно чл.19, ал.7 ЗУЕС, по решение на общото събрание на членовете на управителния съвет /управителя/ и касиера може да се заплаща възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата редакция- обн. ДВ- бр.26/ 2016 г./, императивно предвижда, че разходите се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Според дадените & 1 от ДР на ЗУЕС /ред. ДВ- бр.57/ 2011 г./ легални дефиниции: „разходи за управление и поддържане” са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, а „поддържане на общите части“ е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние.

При съобразяване на горната нормативна регламентация настоящият въззивен съд намира, че претендираните от ищеца спрямо ответницата разходи са определени в разрез както с нормите на действащия към датата на провеждане на Общо събрание на 28.07.2005 г. нормативен акт, уреждащ спорното правоотношение- ПУРНЕС /обн. ДВбр.101/ 18.12.1951 г., отм. ДВ- бр.6/ 23.01.2009 г./, така и с нормите на действащия към датата на провеждане на Общо събрание на 17.03.2022 г. нормативен акт- ЗУЕС /в сила от 1.05.2009 г./.

3

Не се твърди т.нар. миникомплекс /МК „Борово“/ да представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 и § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, както и да са сключени договори по реда на чл.2 ЗУЕС с всеки етажен собственик, поради което и приложими в случая са общите правила на ЗУЕС, а не специалният режим по чл.2 от същия.

Съгласно чл.18, ал.1 ЗУЕС, при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание, което има очертаната в закона компетентност- по въпроси, свързани с общи части на етажните собствености, провежда се по установения в ал.1 и ал.2 на чл.18 ред и приема решения с посоченото в ал.3 на чл.18 мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати. В случая по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, при принадлежаща на ищеца- ЕС доказателствена тежест /на чл.154, ал.1 ГПК/, общото събрание на етажните собственици да е определило размер на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части съобразно изискванията на чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС. Претендираните от ищеца суми касаят общите части на петте етажни собствености в миникомплекса и общите части на етажната собственост на блок 2, в който се намират имотите на ответницата.

Решение на общото събрание на етажната собственост на бл.2 за определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите части на сградата не е представено. Т.нар. общо събрание на етажните собственици в „миникомплекса“, доколкото изобщо може да се определи като съвместно общо събрание по смисъла на чл.18 ЗУЕС, не е компетентно да определя дължимите вноски за управление и поддържане на общите части на всяка от сградите- етажна собственост. Дори да има такава компетентност, не е доказано т.нар. общо събрание на етажните собственици на миникомплекса да е определило размер на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части.

Представеният от ищеца Правилник за вътрешния ред в ЕС на миникомплекс „Борово“, за чието приемане липсват доказателства по делото /липсва протокол от проведено на 19.08.2005 г. ОС на етажната собственост/, не съдържа разпоредби, относими към начина на определяне на дължимите от етажните собственици вноски за управление и поддържане на общите части на сградите в миникомплекса. Според чл.3 и чл.4 от Правилника с ежегодния бюджет на етажната собственост се планират месечни вноски от всеки собственик по поддръжка на общите части на миникомплекса, които се внасят авансово спрямо месеца, за който се дължат, а в края на всяка година се прави годишно изравняване; разходите за осветление, вода, поддържане, чистота, отопление и други на общите части на сградите се определят в съответствие с дела на притежаваната от тях разгърната застроена площ спрямо общата разгърната застроена площ на всички пет жилищни сгради в комплекса. По делото не са представени протоколи от ОС на ЕС, на които да са взети решения за определяне размера на вноските за процесните 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. На проведеното на 17.03.2022 г. общо събрание такова решение също не е взето. Приет е отчет за изпълнение на бюджета и за извършените дейности за периода 1.01.20202 г.28.02.2022 г., но самият отчет не е приложен като доказателство по делото. Въз основа на приложената на л.15 от делото на СРС справка за дължими такси от ответницата Ж.