Решение № 14612 от 15.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14612 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110132294 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от И. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. С(*****************) против етажните собственици в сградата на бул. (*****************) с искане за отмяна на прието решение от общото събрание на етажните собственици по т. 2 от общото събрание, проведено на 09.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че при приемане на оспорените решения са допуснати нарушения на закона и решенията се явяват незаконосъобразни, съответно подлежат на отмяна. Ищецът В. поддържа, че приетото решение протИ.речи на чл. 51, ал. 1 и ал. 4 от ЗУЕС, както и заобикаля разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС. Посочва, че разходите по поддръжка и управление на етажната собственост са били разпределени на квадратен метър в зависимост от имота /жилищен, нежилищен/, а не както следвало – според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства. Ищецът твърди, че е уведомил ръководството на етажната собственост за неправилното разпределение на разходите, като е поискал информация във връзка с проекто-бюджета, но такава не била предоставена.

Ищецът сочи, че решението не е взето в съответствие с обявения дневен ред, както и че не е отразено кои имоти са предназначени за извършване на професия или дейност, съответно на ищеца и останалите етажни собственици, които ползват имотите си за жилищни нужди, са възложени непропорционално високи такси за разходите по поддръжка и управление на етажната собственост. Във връзка с твърденията си за заобикаляне на нормата на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС, ищецът посочва, че в процесното решение е прието да има портиер, сумите за когото не са разпределени съгласно закона, а като точна сума за всеки отделен обект. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявения иск.

1

В срока за отговор е подаден такъв със становище за неоснователност на предявената искова претенция – твърди се, че ищецът не е оспорил съдържанието на протокола съгласно чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Оспорва се твърдението, че решението е прието в съответствие с обявения дневен ред, посочва, че всеки собственик е задължен да внася такси за разходите по управление и поддръжка. Твърди, че процедурата по свикване на общото събрание е спазена. Ответникът счита,че ищецът не е доказал,че притежава право на собственост върху недвижим имот в сградата. Моли съда да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

С постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2013 г.,влязло в сила на 28.03.2013 г. И. А. В. се легитимира като собственик на апартамент 4-13 в сградата на (*****************)

Установява се от протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от 09.05.2022 г. на общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост в

С(*****************)я,

(*****************)че по т.2 е прието решение за нов месечен бюджет за разходите за поддръжка и управление на общите части съгласно предложен проекто-бюджет като считано от 01.05.2022 г. се определя такса поддръжка и управление в размер от 0,71 лева на кв.м.(чиста площ и общи части ),а за нежилищните имоти – 1,36 лева на кв.м.(чиста площ и общи части ),под нежилищни имоти се имат предвид имоти в жилищните входове,без самостоятелен вход,които се ползват като офиси и за други подобни дейности,свързани с достъп на външни лица. Такса портиери остава 36 лева/обект.

Видно от констативен протокол от 10.05.2022 г.,протокол от общото събрание е поставен на 10.05.2022 г. в 17,30 часа,а на *** протокол е изпратен по електронната поща на 11.05.2022 г.

По делото са представени покана за общо събрание на етажните собственици в сградата на (*****************)разписка за поставянето й на 29.04.2022 г.,списък на етажните собственици и пълномощни за общото събрание от 09.05.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Съдът,отчитайки обстоятелството,че на ищеца В. е изпратен препис от протокола на имейл адрес на 11.05.2022 г.,както и при съобразяване датата на пощенското клеймо на изпращане на исковата молба по пощата,намира,че искът е предявен в рамките на предвидения преклузивен срок.

По основателността на иска :

С иска по чл.40 от ЗУЕС е предоставена защита на всеки собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост срещу незаконосъобразни решения на общото събрание на етажните собственици. За да бъде уважена исковата претенция,необходимо е страната ищец да проведе 2 доказване,че е собственик на индивидуален обект,а е възложено в тежест на ответната страна да установи,че приетото решение на общото събрание е прието при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Чрез предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС се цели предизвикване настъпването на правна промяна – да бъде отменено решението или решенията,които етажният собственик оспорва. В този смисъл неоснователен е доводът на ответната страна,че ищецът В. не е оспорил съдържанието на протокола – следва да се посочи,че оспорване на съдържанието може да бъде направено,когато етажният собственик счита,че протоколът съдържа неточност относно отразените изявления или приетите решения,докато при несъгласие с приетото решение по същество етажният собственик следва да предяви иск за отмяна на решението.

Софийският районен съд счита,че е доказано,че ищецът В. е собственик на недвижим имот в сградата,в която насока е представено постановлението за възлагане,съдържащо отбелязване за влизането му в сила,според което ищецът е придобил недвижим имот в сградата на (*****************)а и следва да бъде отчетено,че от представените от ответната страна доказателства – списък на етажните собственици за общото събрание от 09.05.2022 г. ищецът е включен,а и не е спорно,че страните са водили имейл кореспонденция по повод общото събрание от 09.05.2022 г.,поради което е доказано,че ищецът е активно легитимиран да оспори решението по т.2 от общото събрание от 09.05.2022 г.

В производството по иск по чл.40 от ЗУЕС съдът не проверява служебно дали са спазени процедурите по свикване и провеждане на общото събрание и дали решенията са законосъобразни извън наведените в исковата молба доводи относно тяхната незаконосъобразност,т.е. съдът се произнася по законосъобразността на решенията въз основа на релевираните от страната ищец твърдения – в този смисъл решение № 58/25.03.2014 г.,постановено по гражд.дело № 5704/2013 г. по описа на ВКС и решение № 37/20.04.2016 г.,постановено по гражд.дело № 4432/2015 г. по описа на ВКС.

Софийският районен съд възприема като основателни доводите на ищеца В.,че при приемане на решението по т.2 е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.51,ал.1 и ал.5 от ЗУЕС. Съгласно чл.51,ал.1 от ЗУЕС е установен принципът,че разходите за управление и поддържане се определят по брой лица – собственици,обитатели или ползватели,а ал.5 от същата разпоредба регламентира,че при упражняване на професия или осъществяване на стопанска дейност в самостоятелен обект,свързана с достъп на външни лица разходите за управление и поддържане са в размер от трикратен до петкратен спрямо размера,определен с решение на общото събрание. Съдът счита,че цитираната разпоредба урежда императивно правило за начина,по който се определя размера на таксата за управление и поддържане,както и императивно е определен минимален и максимален размер на дължимата вноска,ако в определен обект се упражнява професия или се реализира дейност. Анализирайки нормата на чл.51,ал.1 от ЗУЕС,съдът намира,че същата еднозначно сочи,че размерът на вноската за управление и поддържане следва да бъде определен на база брой лица,съответно размерът на вноската за обектите,в които се осъществява дейност следва да е между три пъти и пет пъти по-висок и не е предоставено на правомощията на общото 3 събрание да възприема друг подход за определяне размера на дължимата такса. С оглед това,че в настоящия случай при определяне размера на таксата за управление и поддържане е възприет подход за изчисляване размера на същата при отчитане на големината на самостоятелните обекти и се изчислява на база кв.м. площ – за самостоятелния обект и за общите части,съдът приема,че е нарушено императивно правило и решението по т.2 от общото събрание,проведено на 09.05.2022 г. подлежи на отмяна. В тази насока следва да бъде отчетено,че разбирането,че таксата за управление и поддържане винаги трябва да се определя на база брой собственици,обитатели или ползватели е обективирано в съдебната практика на ВКС,а именно в решение № 80/04.11.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1213/2020 г. и решение № 313/07.04.2020 г. по гражд.дело № 1332/2019 г. По изложените съображения съдът възприема,че оспореното решение по т.2 от общото събрание подлежи на отмяна като следва да бъде отменено изцяло – независимо от довода на ответната страна,че в частта за таксата за портиер е налице предходно влязло в сила решение на общото събрание,което ищецът В. не е оспорил по съдебен ред. С оглед това,че с оспореното решение по т.2 от общото събрание се определя размера на таксите,считано от 01.05.2022 г. занапред,това решение представлява самостоятелно решение,подлежащо на съдебен контрол и обстоятелството дали за по-ранен период от време таксите са били определени по същия начин,но решението не е било оспорено,не препятства съдебния контрол на процесното решение. При това положение и при съобразяване,че съгласно чл.51,ал.4 от ЗУЕС разходите за портиер също се разпределят при спазване на принципа,установен съгласно чл.51,ал.1 от ЗУЕС,т.е. на база брой лица,и в частта за такса портиер решението подлежи на отмяна.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени 80 лева – внесена държавна такса,а възнаграждение не следва да бъде присъдено поради липса на доказателства за размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по т.2 от проведено общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в гр.София, (*****************)проведено на 09.05.2022 г. по иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС,предявен от И. А. В. против етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в гр.София,(*****************) ОС Ъ Ж Д А етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост в гр.София,(*****************)да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. А. В., ЕГН **********, с адрес гр.

С(*****************), сумата от 80 ( осемдесет ) лева внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5