Решение № 15199 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15199 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110144685 по описа за 2022 година

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Ищецът „Т. е предявил срещу В. Б. И. и П. Г. И. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца следните суми при условията на разделна отговорност, при равни дялове, всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 716.37 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 171.72 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., сумата от 18.91 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 4.65 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 20.07.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото 1 дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.140, ал. 1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Д. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител А. С., с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни по основание и размер по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Д., не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците въз основа на твърдяното вещно право на собственост или ползване, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото не е спорно, че за процесния период ответниците В. Б. И. и П. Г. И. са били съсобственици на имот, находящ се в гр. С., като това се установява и от събраните писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.02.1991 г., заверена декларация по чл. 14 ЗМДТ, писмо от СО, р. г. и др. От изложеното по безспорен начин се установява, че именно ответниците са 2 придобили правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот и са били собственици при равни квоти през процесния период (обстоятелство, което така или иначе не е оспорено в отговора на исковата молба). От друга страна, от ответниците не се излагат твърдения, а и не са ангажирани доказателства да са се разпоредили преди исковия период или по време на същия с правото на собственост върху процесния имот, нито са ангажирани доказателства в полза на трето за спора лице да е учредено право на ползване върху жилището. Ето защо, настоящият състав намира, че при условие на пълно и главно доказване от страна на ищеца е доказано, че ответниците са били съсобственици на топлоснабдения имот и през исковия период.

Доколкото ответниците имат качеството на собственици на топлоснабден имот, то те се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота. Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са обвързани от общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договора не е необходима, като за да се явява обвързан ответникът с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу общите условия, действали към процесния период.

От писмените доказателства по делото се установява, че през исковия период сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. В този смисъл са и изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, обективирани в констативната част на заключението, което като обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи, съдът кредитира. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно която за процесния период абонатната станция на процесната сграда е индиректна, автоматизирана с 3 пластинчати подгреватели за отопление и БГВ тип БРУТЕРМ и мощност 200/100.

Монтирана била 2008 г., като проектната мощност на отоплителната инсталация е 167,442 кВт. Общият топломер с № 401535 се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Топломерът бил проверен и заключението от направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория било „съответства“. Вещото лице сочи, че за процесния период топлинен счетоводител в СЕС е фирмата „Д., като ФДР е извършвала отчет на уредите за дялово разпределение след края на всеки отоплителен сезон. Според главните отчети и изравнителни сметки на ФДР в процесния период за процесния имот радиаторите са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия, отдадена за отопление на имота. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 2 бр. водомера за топла вода в имота. През процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула, дадена в т.6.1.1 на Методика за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост и в съответствие с измененията в Наредба № 16-334. За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети от 23.05.2019 г. и 28.06.2020 г. са подписани. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за отопление на имота, за топла вода и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“ В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ‑708/17 и С‑725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски п.тики.