Определение № 172 от 26.06.2026, Районен съд - Кърджали

М О Т И В И към Определение № 172 от 26.06.2026 г. по ЧНД № 395/2026 г. по описа на РС-Кърджали

След съвещание съдът намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 62, ал. 2, вр. чл. 65 от НПК и е образувано по искане на адв. П. Г. от АК-Кърджали - служебен защитник на Г.

М. О., ЕГН********** - обвиняем по ДП № **** по описа на РУ- Кърджали, за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение "домашен арест" в по-лека, а именно "подписка".

В искането се твърди, че съгласно Определение № **** по ч. н. д. № **** е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ по отношение на Г.

М. О., която да се изпълнява на адрес: ****. Сочи се, че последният изпълнявал стриктно взетата мярка и не са били налице противозаконни действия от негова страна в тази връзка. Подчертава, че същият живеел на посочени адрес заедно със съпругата си, не осъществявал трудова дейност, съответно нямал принос към семейството си. Намира, че взетата мярка е изиграла положително ролята си и не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В съдебно заседание обвиняемият моли да му бъде отменена мярката за неотклонение. Твърди, че иска да работи и да издържа семейството си.

Защитникът на обвиняемия в съдебно заседание поддържа искането за изменение на мярката „домашен арест”. Сочи, че от момента на привличането на лицето като обвиняем на **** по делото не са извършвани процесуалноследствени действия. Наред с това набляга, че последният не е нарушавал взетата мярка за неотклонение. Изтъква, че не работи и е затруднен в материално положение, няма принос към семейството си.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали оспорва искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия и моли същото да бъде оставено без уважение. Сочи, че причина за забавянето на делото е неизготвената до момента съдебно-психиатрична експертиза по делото. Моли мярката „домашен арест“ да бъде потвърдена, а при евентуално изменение на същата да бъде наложена „парична гаранция“.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, установи следното:

На **** по досъдебно производство № **** по описа на РУКърджали, Г. М. О. е привлечен като обвиняем за това, че на 23.11.2025 г. в ****, извършил действия с цел да **** по отношение на лицето С.Ю.Н., с ЕГН ********** от **** – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

Първоначално мярка за неотклонение „домашен арест” спрямо обвиняемия е взета с Определение **** по ЧНД № **** по описа на РС1 Кърджали, влязло в сила на ****

Съобразявайки приобщените по делото доказателства, етапа, на който се намира разследването и относимите към случая разпоредби на НПК, съдът приема, че искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия Г. М. О. мярка за неотклонение „домашен арест” е основателно.

В производството по чл. чл. 62, ал. 2, вр. с чл. 65 от НПК съдът упражнява контрол върху мярката „домашен арест“, като се ръководи, както от наличието на обстоятелствата, послужили като фактическо основание за вземане на мярката, така и от новопостъпили факти обуславящи разколебаването на извода за наличие на предпоставките по чл. 62, ал. 2, вр. с чл. 64, ал. 5, вр. с чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно: че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.

В случая продължава да е налично обоснованото предположение за авторството на деянието в лицето на обвиняемия Г. М. О.. Доказателства за това се съдържат в показанията на пострадалата и свидетели, разпитани в хода на разследването, приложените по делото характеристична справка, справка за съдимост на обвиняемия и другите писмени доказателства. Престъплението, за което Г. М. О. е привлечен в качеството на обвиняем е наказуемо с „лишаване от свобода“ - за престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

Независимо от горното, съществуват обстоятелства обуславящи изменение на мярката „домашен арест“ в по - лека. По правило мярката за неотклонение преследва целите, определени от законодателя в чл. 57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Ограниченията обаче, които лицето може да търпи във връзка с тези цели не могат да траят неопределено време. В закона са регламентирани крайни срокове за мярката „домашен арест“. Именно поради тази причина в чл. 62, ал.

7, вр. с чл. 63, ал. 4 от НПК е предвидено, че мярката за неотклонение „домашен арест“ в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. В случая Г. М. О. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и максималния разумен срок, за който може да продължи задържането, е определен от законодателя на осем месеца. Обвиняемият О. е задържан с постановление на прокурора за 72 часа на ****, а впоследствие с определение 2 на съда от 25.11.2025 г. му е взета постоянна мярка за неотклонение „домашен арест“. Това означава, че остават само седмици до достигане на максимално допустимия срок на задържане от осем месеца по чл. 62, ал. 7, вр. с чл. 63, ал.

4 от НПК. В рамките на изтеклия до момента срок разследващият орган и прокурора е следвало да проявят достатъчно активност да обезпечат делото с доказателства, необходими за правилното му решаване. Не може да не бъде отбелязано и пасивното поведение на органите на досъдебното производство – при данни за назначена на **** комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, и липса на изготвено заключение по същата, като не са налице данни в петмесечния период от нейното назначаване да е изпратено писмо, с което да е изискана информация на какъв етап се намира експертизата и какъв е прогнозния срок за изготвянето й, което е неоправдано при разследване на дело с лице, спрямо което е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

От друга страна съдът намира, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие предвид на това, че независимо от обстоятелството, че същият притежава двойно гражданство – българско и турско, спрямо същия има наложена забрана за напускане на пределите на Р. България, за което е издадено Постановлание за налагане на забрана за напускане на пределите на Република България с **** на Районна прокуратура – Кърджали. Отделно от това от вземането на мярката „домашен арест“ са изминали повече от 7 месеца, в който период не са налице данни обвиняемият да е нарушавал мярката, като е показал едно добро процесуално поведение. Наред с това последният има регистриран постоянен адрес, на който всъщност е бил открит за явяване по настоящото производство. Няма и данни обвиняемият Г. М. О. да е напускал страната през този период, с което да е възпрепятствал по какъвто и да е било начин разследването по досъдебното производство, още повече че към момента по досъдебното производство са извършени всички действия по разследването и същото е на финалния си етап. От изложеното се налага извода, че мярката „домашен арест“, с оглед на процесуалното поведение на обвиняемия до момента, напредналия стадий от разследването и предстоящото изтичане на законовия срок за изпълнението й, се явява нецелесъобразна в конкретния случай. Следва да се има предвид, че мярката за процесуална принуда трябва да е адекватна и да не води до прекомерно ограничаване правата на обвиняемия, освен тези необходими за постигане на целите по чл. 57 от НПК. При събраните данни мярката "подписка", би била налице възможност за напълно ефективно провеждане на разследването, като обвиняемият би бил на разположение на разследващите органи във всеки един момент. В тази връзка е регламентирана процесуална възможност, за нейното изменение, при наличие на определените законови основания затова. Поради горното, и предвид установените в чл. 56 ал. 3 от НПК критерии за определяне на мярка за неотклонение, съдът намира, че за постигане целите, посочени в чл. 57 от НПК, на обвиняемият Г. М. О. следва да бъде взета мярка за неотклонение „подписка“. Съдът счита, че тази мярка за неотклонение е 3 достатъчна и с нея биха се постигнати цели по чл. 57 от НПК, а именно – да се попречи на обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление, или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови определението си.

Районен съдия:

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Кърджали, 26.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Симона Иванова в присъствието на прокурора В. Х. Ю. като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Частно наказателно дело № 20265140200395 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на Г. М. О. от ******, с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство ****по описа на РУ-Кърджали , взета с Определение ****** по описа на РС – Кърджали в ,,Подписка“.

Определението подлежи на обжалване или протестиране в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Кърджали.

В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред въззивния съд на 02.07.2026 г. от 14.00 ч.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 1