Определение № 445 от 15.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600501 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на адв. Р. К.- защитник на обв. С. Т. Е., срещу Определение № 762/ 12.09.2023 г. на Окръжен съд – Ст.Загора, постановено по ЧНД № 890 по описа на същия съд за 2023 година, с което е отменено постановление от 09.06.2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура–Стара Загора за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № **** г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора спрямо обвиняемия С. Т. Е. за престъпление по чл.115 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, с пострадал Р.С.С..

В частната жалба общо е заявено оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му в противоречие с изводимото от доказателствата по делото. Твърди се, че в отмененото постановление на прокурора правилно е прието за недоказано обв. С. Е. да има принос към настъпилия резултат от разследваното престъпление. Иска се отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в частната жалба приложените по делото доказателства, намира че: и

Частната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В хода на разследването по ДП № **** г. по описа на ОСлО при Окръжна

1 прокуратура–Ст. Загора са привлечени като обвиняеми множество лица.

Обв. С. Т. Е. е привлечен в соченото процесуално качество за престъпления: следните

-за това, че на 20.03.2023 г., в град К., в съучастие, като извършител с К.А.К., М.Р.Ш., С. Е. Т. и А. Т. Е., умишлено умъртвил Р.С.С.- престъпление по чл.115 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК (постановление за привличане на обвиняем от 21.03.2023 г., л.35, том 3 ДП);

-за това, че на 20.03.2023 г., в град К., в съучастие с К.А.К., М.Р.Ш., Е. Т. Е. и Н.А.

Т., като съизвършител, направил опит умишлено да умъртви С.С.К. от с.М., общ.П.б., като макар и изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици-престъпление по чл.115 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК(постановление за привличане на обвиняем от 25.05.2023 г., л.2, том 10 ДП).

С Постановление от 09.06.2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура–Ст. Загора, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено частично наказателното производство спрямо С. Т. Е. за престъплението по чл.115 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, с пострадал Р.С.С..

Сезиран с допустима жалба срещу прокурорския акт от повереника на пострадалите, първостепенният съд го е намерил за необоснован и неправилен. Отменил е постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на прокурора.

Пловдивският апелативен съд намира оплакванията срещу изводите на окръжния съд за неоснователни.

Правилно контролираният съд е констатирал необоснованост на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. Внимателният прочит на прокурорския акт в частта относно възприетата фактическа обстановка на деянието формира този именно извод. В пет абзаца, на 28 реда (стр. първа долу и стр. 2- до средата), прокурорът е изложил пестеливо виждането си за обстоятелствата относно разследваното престъпление по чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, реализирано от 5 привлечени като обвиняеми лица. Значими за делото обстоятелства са останали неназовани в постановлението на прокурора. Необсъдена в цялост е конфликтната ситуация, разследвана по делото, която е част от масово сбиване зад цветарски магазин на пазара в град К., възникнало в ранния следобед на 20.03.2023 г. между два враждуващи рода–от село Т. и от село М., и двете в община П.б.. Поводът бил разглеждане на дело от наказателен характер в Районен съд–Казанлък между две лица от враждуващите фамилии. Участие в конфликта са взели десетки лица от двете фамилии и това се установява несъмнено от изводимото от значителния обем доказателства по делото. И двете страни в състоялия се масов побой още преди началото му са били в готовност за физическа саморазправа. Носели са бухалки, ножове, мотики, дървени прътове. Конкретно, обв. С. Е. е използвал спрямо 2 пострадалия С. бухалка, с която успял да нанесе множество удари. Усърдието му да продължи същата дейност е било възпрепятствано от намесата на друг свидетел, който хванал бухалката. Междувременно обвиняемите С. Т., А. Т., К.К. и М.Ш. също нанасяли удари (кой с каквото носи и както може) върху пострадалия С.. В резултат на получени при побоя несъвместими с живота увреждания, последният починал.

Правилен и изцяло споделяем е изводът на окръжния съд, че в прокурорския акт съдържанието на конфликта, в който участва пострадалият Р.С.С. видимо е разделено на две части– едната, с участието на обвиняемия С. Т. Е. и втората без негово участие. От приетата в постановлението фактология не става ясно къде е бил и какво е правил обвиняемият С. Т.

Е. след намесата в конфликта на обвиняемия С. Е. Т.. Извършвайки собствена преценка на изводимото от наличните доказателства, правилно съдът е приел, че те установяват обвиняемият С. Т. Е. да не се е оттеглил от цялостния конфликт (масовото сбиване) и участието му да е продължило.

Т.е., в частта относно възприетите от прокурора фактически констатации за деянието, формирали извода му за отсъствие на авторство за престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК досежно обв. С. А., прокурорският акт е необоснован.

Изложените в него фактически положения са непълни и несъответни на изводимото от доказателствената съвкупност.

Налице е необоснованост на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и досежно дължимия анализ на доказателствата. Същите са в значителен обем- обособени в 12 тома. Държавният обвинител не е обсъдил отделните доказателствени източници, не е заявил кои от тях възприема и какви факти от релевантните по делото установяват. Задоволил се е кратко да обсъди единствено заключенията на две от изготвените по делото СМЕ-зи и да им се довери. Според същите смъртта на пострадалия С. е настъпила от телесни увреждания, причинени му от обвиняемите К.К., С. Т., А. Т. и М.Ш..

Формално изразеното становище на прокурора в тази насока формира еднозначен извод, че липсва какъвто и да е анализ на доказателствения материал, вкл. и на съдържимите в него противоречия за отделни включени в предмета на доказване по делото обстоятелства. Това препятства съда като контролен орган да изпълни задължението си по чл. 243 ал. 5 от НПК- да провери „ обосноваността“ на постановлението както относно съответствието на приетите от прокурора за установени фактически положения, така и за липсата на логическа грешка при формирането им. Този дефицит не може да бъде преодолян от съда- нито първостепенен, нито въззивен. Правомощията на съда при произнасяне по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство са регламентирани в чл. 243, ал.6, т.1-3 от НПК. Според тази контролна съдебна компетентност върху актовете на прокурора на досъдебното производство, на съда е предоставена възможността само да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства. Липсата в постановлението за частично прекратяване на обсъждане на доказателствата по делото и изразено становище кои от тях прокурорът цени, 3 за да изгради вътрешното си убеждение, не може да бъде заменено (допълнено) с определението на съда, осъществяващ контрола за законосъобразност.

Първостепенният съд правилно е констатирал наличието на обсъдения по- горе процесуален порок. По споделяем начин е приел, че излагайки в тези две заключения (на СМЕ-зи, сочени от прокурора) експертни изводи относно авторството на ударите, причинили претърпените приживе от пострадалия Р.С.С. травматични увреждания, вещите лица са действали извън пределите на своята компетентност. Тази част от експертните им становища не може да служи като аргумент, обосноваващ извод относно извършителите на побоя над пострадалия и конкретното участие на всеки от тях. Това, наред с отсъствието на анализ на какъвто и да е друг възможен източник на доказателства в постановлението на прокурора, го определя като необосновано и в тази част и не позволяващ да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на органа, постановил прекратителното постановление. Нарушението, съобразно константата съдебна практика, е основание за отмяната му.

Първостепенният съд не се е задоволил да констатира липсата на доказателствен анализ от прокурора. Проявил е допълнително усърдие, като е подложил на самостоятелен задълбочен анализ наличните доказателства. Изложил е подробни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно фактите, които те установяват. Последните съществено се отличават от пестеливо назованите такива от прокурора и са несъвместими с възприетата от него фактическа обстановка. В съответствие с принципните постановки, дадени в т.6 на ППВС № 2/16.12.1957 г., с утвърдената в тази насока непротиворечива съдебна практика, с правната доктрина, съдът е изразил несъгласието си с прокурора и по приложението на закона. Така убедително е обосновал извод и за неправилност на прокурорския акт.

Изложените и в тази насока съображения се споделят напълно от настоящия съд.

Възражението, че обжалваното определение е в противоречие с доказателствената съвкупност, от която не може да се формира „ категоричен извод, че С. Е. е осъществил състава на престъплението“, е неоснователно.

То е аргументирано с твърдение за правилен анализ от прокурора на доказателствената съвкупност, вкл. заключенията на цитираните СМЕ и на СТЕ. От изложеното по- горе е видно, че и според настоящия състав на съда в обжалваното постановление отсъства анализ от прокурора на доказателствата. То е необосновано и в тази задължителна негова част. Вещите лица, изготвили заключенията на двете СМЕ-зи, сочени в същия прокурорски акт, както правилно е констатирал и окръжният съд, са излезли извън рамките на своята компетентност. Обсъждали са не медицински, а юридически въпрос- кои са лицата, причинили уврежданията, довели до леталния изход за постр. С..

Заключението на СТЕ (видеотехническа), която се твърди в частната жалба прокурорът да е анализирал, не е и индицирано в обжалваното пред съда постановление. Заключението й е задълбочено обсъдено от съда(само), който въз основа и на него е констатирал факти, игнорирани от прокурора, но формиращи извод за неправилно приета от прокурора липса на доказателства относно участие обвиняемия С. Е. в престъплението по чл. 115 вр. с чл. 20, 4 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Неоснователно, като аргумент за незаконосъобразност на обжалваното определение, се изтъква изключителното правомощие на прокурора да привлича лица към наказателна отговорност, а така също и да прекратява частично производството, когато не са налице доказателства, обосноваващи обвинителната теза.

Съдебният контрол върху актовете на прокурора, постановени по реда на чл. 243 от НПК нито в принципен план, нито в настоящия казус е несъвместим с изключителната компетентност по чл. 127, т. 3 от Конституцията на сочения орган- да привлича към отговорност лицата, извършили престъпления и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Когато при постановяване на акта по чл. 243 от НПК прокурорът е нарушил правилата за оценка и анализ на доказателствата; за извеждане въз основа на тях на фактическите констатации относно разследваното престъпление, е налице необоснованост, водеща до неправилност на прокурорския акт. Тези пороци на такъв акт са нетърпими. Тяхното отстраняване подлежи на съдебен и инстанционен контрол. Субект на първия, съобр. чл. 243, ал. 5-8 от НПК, е именно съдът, който разполага със специфичната компетентност да осъществи контрол относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Окръжен съд–Стара Загора е действал именно в рамките на така предоставената му контролна компетентност. Констатирал е необоснованост и незаконосъобразност на дейността на прокурора и е упражнил правомощието си по чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК- отменил е постановлението за частично прекратяване на производството досежно участието на обв. С.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/662a1c1f-6686-473b-b4f8-de8a3156e490