Решение № 5822 от 02.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5822 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110144117 по описа за 2024 година

„**“ ЕАД е предявило срещу В. Х. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 682,92 лева – незаплатена главница по Договор за паричен заем № 679604 от 19.05.2022 г., ведно със законната лихва от 07.03.2024 г. до окончателно изплащане, сумата 29,94 лева – договорна лихва за периода 13.06.2022 г. – 15.09.2022 г. и 338,86 лева – обезщетение за забава за периода 14.06.2022 г. – 06.03.2024 г., за които суми по ч. гр. д. № 13799/2024 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. между „**“ ООД и В. Х. М. е сключен Договор за паричен заем № 679604, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 850 лева, който ответникът следвало да погасява на 17 седмични вноски, първите 2 в размер на 6,62 лева, а останалите 15 в размер на 60,26 лева, дължими за периода 26.05.2022 г. – 15.09.2022 г. Посочва, че с подписване на договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума. Ищецът сочи, че на 14.06.2023 г. между него и „**“ ООД е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), съгласно който вземанията на „**“ ООД срещу ответника по процесния договор за заем са прехвърлени на ищеца. Излага, че е подписано Приложение № 1 към договора, в което са индивидуализирани подробно цедираните вземания. Длъжникът бил уведомен за настъпилата цесия, като се представя като приложение към исковата молба уведомително писмо, като моли съда да го връчи на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че нито в договора, нито в СЕВ е посочено какво точно се включва в ГПР, а именно дали е включена неустойката при непредоставяне на обезпечение. Излага, че 1 има качеството на потребител и договора е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза. Сочи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания, е заблуждаваща търговска практика. Моли за разсрочване на задължението за заплащане на главницата, като посочва, че потребителят следва да върне само стойността на главницата съобразно погасителния план, а именно 350 лева.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

На 19.05.2022 г. между "**" ООД и ответника В. Х. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 679604, по силата на който на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 850 лева. Съгласно договора заетата сума е следвало да бъде върната на 2х6,62 лева и 15х60,26 лева седмични погасителни вноски, като падежът на последната вноска е на 15.09.2022 г. Фиксиран лихвен процент по кредита е 40,05 %, а ГПР - 49,84 %.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г. „**“ ООД прехвърля на „**” ЕАД процесното вземане срещу В. Х. М.. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор.

Ищецът релевира искане цесията да се счита съобщена на длъжника с връчване на 2 препис от исковата молба. Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера, следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава последната има действие спрямо длъжника.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „**“ ЕАД цесия на процесното вземане, е направено от предишния кредитор – „**” ООД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „**“ ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника.

Следователно в конкретния случай уведомлението изхожда от стария кредитор „**” ООД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник с получаване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.

99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу В. Х. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 679604, е ищецът „**” ЕАД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между „**“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидно сключен договор за цесия между ищеца и „**“ ООД; уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума от 850 лева.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че е представен Договор за паричен заем № 679604 от 19.05.2022 г. между „**“ ООД като заемодател и В. Х. М. като заемател. Заемодателят е предоставил на ответника заемната сума от 850 лв., като в т. 4, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят удостоверява получаването на сумата в брой. Установен е размер на вземането по процесния договор по пера, както следва: неплатена главница в размер на 682,92 лева; неплатени 3 договорни лихви в размер на 29,94 лева за периода 01.07.2022 г. - 15.09.2022 г. Изчислени са наказателни лихви в размер на законните лихви върху просрочени главници от датата, следваща датата на просрочие, до 06.03.2024 г. в размер на 129,68 лева.

Експертизата е посочила, че във връзка с процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 400 лева, които са били отнесени за погасяване на суми за начислена неустойка, главница и договорна лихва.

Ответникът е релевирал възражение за недействителност на договора за кредит поради протИ.речието му със ЗПК и по конкретно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК.

Според чл. 7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава нищожност (в този смисъл решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС).

Установявайки нищожността на една договорна клауза съдът не се намесва в отношенията между страните и не променя волята им, а установява съществуващото положение - че волята на страните е изначално опорочена и не поражда и не е пораждала правни последици.

Ако съдът не е изрично сезиран с иск за прогласяване на нищожност на определени разпоредби от договор, той може да се произнесе по тяхната неравноправност и съответно нищожност и само в мотивите на съдебния си акт.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което чл. 23 ЗПК разпорежда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че размерът на ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. В чл. 5 е уговорено предоставянето на обезпечение по кредите, като видно от погасителния план към договора е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 357,86 лева, дължима като част от погасителната вноска по кредита. Според чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за неустойка е пряко насочени към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето би формирало

4 краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва и налага извод, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, тъй като е непропорционална спрямо размера на отпуснатия кредит.