Решение № 107 от 01.07.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Тетевен, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100043 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - М. С. И., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „************“ № 2, **************, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *************, област Ловеч, ул. „***********“ № 14, който в момента на депозиране на молбата за защита е лице с което молителя И. е било във фактическо съпружеско съжителство и от което молителя има деца.

В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо молителя И. домашно насилие на дата 09.01.2026 г. Твърди, че на процесната дата соченият за извършител на домашно насилие В., се обадил по телефона в 20:35 часа на молителя И. и започнал да я обижда с думите, че е „курва и боклук“, започнал да я заплашва, че ще се саморазправи с нея. И. записала разговора. В 20:56 часа на 09.01.2026 г. В. В. дошъл пред блока в който живее И., в гр. Ябланица , ж.к. ************ № 2, за да вземе децата им, както се били уговорили преди това. Сочи се, че И. я било страх, че В. ще се качи в апартамента й и ще я бие. Обадила се незабавно на тел. 112 в 20:56 часа на 09.01.2026 г. Докато В. стоял пред блока, пристигнали служители на РУ на МВР гр. Ябланица, И. слязла с двете деца и те се качили в лекият автомобил на В., докато той от своя страна започнал да я обижда с думите:

,,курва, боклук, мизерница, ходиш да се ебеш“ в присъствието на тримата полицаи - Г. П. В., Х. И. Х. и Т. И. П.. Сочи се, че полицаите снели обяснение от молителя И. и от В. В..

Съставили протокол за предупреждение на В. по ЗМВР, който в последствие е бил задържан със заповед за срок до 24 часа в сградата на РУ на МВР - гр. Ябланица. Молителя И. заявява, че се страхува за живота и здравето си, предвид факта, че В. притежава законно оръжие, тъй като е ловец.

В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.

Декларацията е подписана от молителя.

1

В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, както и с редовно упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата.

Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК молителя И. заявява, че В. й бил казвал, че „няма значение дали сега или след 5, 10, 15 г. той някъде ще я приклещи“, че била подлагана на физическо насилие от негова страна и в този момент се чувствала уплашена, че този човек може да се качи и не знаела на какво е способен. Начинът, по който се чувало как говори, като един страшно ядосан човек и И. не знаела до къде той може да стигне. До момента, в който започнала да обикаля и да се чуди ако той дойде какво ще направи, казала на децата да влязат в хола и да не излизат. Намерила ключа от спалнята и решила да се заключи в спалнята ако той се качи при нея в апартамента, но не знаела дали ще има възможност да се обади на полицията и поради тази причина звъннала на 112 и им казала, че се чувства застрашена за живота си, защото бившият й партньор идва да вземе децата. Те й казали, че ще пратят кола.

Ответникът - В. К. В. от с. *************, област Ловеч, изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът В. заявява, че имало реплики между бившите партньори. Сочи, че конкретните думи били изречени в състояние на раздразнение, породено от спор между страните, касаещо взимане на общите деца от баща им. Заявява, че не е упражнявал насилие, спрямо молителя И.. Сочи, че са се скарали с И. и може да е употребил обидни думи, но не е упражнявал насилие спрямо нея.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели. По делото е разпитан свидетеля С. М. С., която заяви пред съда: „Познавам М. И. от 2022 г., когато започна работа в детска градина „Райна Княгиня“ в гр. Ябланица като помощник-възпитател в групата, в която аз съм учител. Тя започна да ми споделя аз съм й споделяла също неща от ежедневието, от семействата ни, докато в един момент тя ми сподели, че В. В. я шамари от време на време. Като конкретни случаи си спомням и мога да разкажа за 08.03.2024 г., тя ми разказа, били са в тях в апартамента, имали са гости, тя излязла на терасата да пуши, той я вижда, че пуши и понеже не й даваше, забраняваше й да пуши, започва да й удря шамари, като при единият шамар ми каза, че дори обицата й е излетяла. Аз я видях на другия ден след случая, челюстта й беше леко изкривена и не можеше да дъвче. Това е единият случай, за който знам. Другият случай на 07.09.2025 г. бяха три почивни дни, затова помня датата, бях в с. *********** при майка ми и баща ми. М. ми звънна по телефона, плачеше, беше изключително разстроена, чуваше се шум от двигател на кола. Питах я „къде си, какво правиш“ тя ми каза „карам, прибирам се от с. *************“ и аз настоях да дойде при мен, но в това време беше включила телефона на високоговорител и аз разговарях с нея, каза ми, че вижда колата на В. зад нея. Преди това ми разказа, че е отишла да говори с него пред неговите родители като очакваше, че те ще му повлияят да престане да я тормози. Те вече бяха разделени по това време. Съответно това не се е случило, той е започнал да я бие там на пътя до колата. Това го знам от М. И.. Пресъздадено ми е от нея. След като ми разказа, че той я е ударил многократно тя е изпаднала за кратко време в безсъзнание. Пред очите на децата им се случва тази случка. Аз говорейки с нея и казвайки ми, че той кара зад нея, аз настоявах да отиде някъде където има много хора, защото се притеснявах, че може да продължи, ако тя спре и слезе от колата, той може да продължи да я удря. Това не се случи, аз чувах по телефона цялата случка, тя ми разказваше, казваше ми къде е и какво прави. Спря пред блока й, той, в неговата кола са били децата, натоварил е децата, защото те са били много притеснени от това, което са видели, че майка им пада до колата. И той ги е качил в колата, за да отидат да се уверят децата, че М. е добре.

След цялата случка, аз настоях, тя дойде при мен в с. ***********, беше много разстроена, трепереше цялата, в косата й имаше рана и кръв, а дрехата й по. гърба имаше цели кичури коса. Аз я попитах „каква е тази коса, какво е това?“. Тя ми каза, че той я е хващал за косата и я е дърпал. Това е случаят, който исках да Ви разкажа. Като цяло, напоследък, преди да се разделят, тя чакаше с притеснение Петъците, когато той се прибираше. Това е периода преди 2 да се разделят, докато все още са съжителствали. Тя ставаше нервна, защото знаеше, че в Петък той си идва, цяла Събота и Неделя не знаеше какво да очаква дали ще има скандали, дали ще има побой. В. В. непрекъснато я обиждаше, тормозеше. Аз лично съм го чувала, семейно сме ходили на гости, ние в тях или те у нас, аз лично съм го чувала да я нарича „глупавата ми жена“, „моята жена е мързелива“. Другото, от което тя ставаше нервна това са скандалите, побоищата и тя затова очакваше с много негативно отношение неговото прибиране от София. На 09.01.2026 г. бях си вечерта вкъщи и някъде към 22:30 ч. или покъсно, не мога да кажа точно какъв беше часа, тя ми написа „спиш ли“, аз написах „не“ и тя попита „може ли да говорим“, отговорих „може“ и тя ми звънна по телефона, разказа ми, че В. й се е обадил по телефона, скарали са се, не ми уточни точно причината. Той е започнал да я обижда с много вулгарни думи, тя се е изплашила, защото преди този случай имаше още един сигнал на 112, когато се страхуваше за живота си и точно по този начин се е почувствала на 09.01.2026 г. Звъннала е на 112, полицаите са отишли, били са свидетели как той я обижда и съответно са го задържали“.

На следващо място по делото е разпитан свидетелят Г. В., който заяви пред съда: „На 09.01.2026 г. около 21:00 ч. получихме сигнал от оперативният дежурен за лице, което е пред адреса на г-жа С., бившият й мъж, което е агресивно, заплашвал я е, мисля че по телефона.

Мисля, че такъв беше сигнала, като тя се страхува за сигурността си. Незабавно се отправихме с колегите П. и Х. в ж.к. ************ 2 в гр. Ябланица пред вход Г мисля, че беше. На място пред самия вход установихме г-н В. В.. Той беше пред входа, г-жа С., мисля, че не беше там. Мисля, че си беше горе в апартамента. Той ни обясни, че всеки Петък си взима децата, за да полага грижи спрямо тях, като същият ден е дошъл отново да ги вземе и да ги закара в с. ************* мисля, че той живее. На място след това установихме г-жа С., която ни обясни, че с г-н В. са разделени и той е проявявал агресия спрямо нея по телефона и мисля, че и когато е ходил да си взима децата, имаше някакъв случай, в който беше тропал по вратата или блъскал по вратата нещо такова доколкото си спомням. В същия ден когато й се е обадил по телефона тя ни обясни, че отново имала заплахи, тя се притеснила за сигурността си, за живота си и се обадила на 112, за да потърси съдействие от органите на МВР. На място г-жа С. с колежката П. попълниха приложение 1 и 2 като с тях се задейства процедурата по защита от домашно насилие, защото оценъчната скала тя задейства самата процедура. Попълниха и приложение 3, след което съгласно оценъчната скала г-н В. беше задържан за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 8 във връзка със закона за домашното насилие и беше приведен в РУ Ябланица. И тримата колеги посетихме адреса.

Физическо насилие категорично не нямаше, но вербално беше доста афектиран г-н В., може би и с нашето пристигане се допринесе афекта. Обиждаше и използваше някакви нецензурни думи. На място бяха и двете деца. Те бяха в автомобила на В.. Не знам дали са чули, предполагам са разбрали за какво става въпрос. Може и заплахи да е отправял, не си спомням, но нецензурни думи имаше“.

По делото е разпитан и свидетеля Х. Х., който сочи, че „на 09.01.2026 г. бяхме нощна смяна съвместно с колегите Г. В. и Т. П.. Около 21:00 ч. вечерта получихме сигнал от оперативно дежурна част Тетевен, че в гр. Ябланица, жк ************, блок 2 за това, че М. подава сигнал, че В. (свидетелят посочва молителят и соченият за извършител на домашно насилие, които присъстват в залата, свидетелят е наясно и е запознат с тяхната самоличност) я заплашва по телефона. На две пресечки бяхме от адреса, веднага реагирахме. Като пристигайки на място пред блока заварихме В. и двете им деца. Тъкмо щяха може би да тръгват. След няколко минути колежката се свърза мисля, че с М. и тя излезе също. При нашето пристигане В. беше в началото спокоен, просто се учуди защо ние идваме там.

Впоследствие вече като излезе М. започнаха да влизат в словесни спорове. Предвид това да не ескалира напрежение разделихме двете страни В. и М., като аз и Г. В. останахме да говорим с В., а колежката Т. П. с М.. На моменти В. при словесен контакт с М. изявяваше някаква агресия, също така имаше и обидни думи. Заплахи не си спомням, но обидни думи 3 имаше. На няколко пъти пристъпваше към нея заплашително. Имаше някаква агресия спрямо нея в наше присъствие, но не се е стигало до физическа саморазправа в нашето присъствие. Докато ние разговаряхме с В., колежката Т. П. работеше с М. от нея разбрахме, че са попълнили приложения 1, 2 и 3 от ЗЗДН, с което процедурата се стартира за домашно насилие. В последствие В. беше задържан за срок 24 часа в РУ Ябланица“.

Последен е разпитан свидетеля Т. П., която пред съда заяви: „Същата дата 09.01.2026 г. бях нощна смяна въпросното лице М. И. беше подала сигнал на „112“ за отправени заплахи за побой от бившият й мъж г-н В.. Бях на работа с мл. автоконтрольор Х. Х. и Г. В..

Посетихме адреса в ж.к. „************“, гр. Ябланица, нямам спомен за вход, етаж, въпросният апартамент, където живее г-жа М. И.. Пред блока се намираше мъжа, срещу когото беше подаден сигнала, В. В.. Същият малко агресира когато пристигнахме с думите „извикала ми е полиция“. Колегите останаха долу при него, аз се качих и посетих адреса на М.. Същата беше много уплашена видимо. Заедно с нея и с децата слязохме долу, защото идеята беше господина да вземе децата за почивните дни и да полага грижи върху тях.