Решение № 1334 от 14.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. В., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110203512 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Д. М. против НП № СК-849 от 01.08.2024 г. на зам. кмета на Община -В., с което за нарушение на чл. 15 от ЗУЧК, на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се иска отмяна на НП се сочи, че АНО е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на адм.производство.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от адв. Ц., която пледира за отмяна на НП на основанията, посочени в жалбата.

Представител на въззиваемата страна, редовно призована, се явява юрисконсулт П., която моли НП да бъде потвърдено.

В хода на съдебното производство съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 17.06.2024 г. в гр.В., к.к.“З.П.“ в УПИ I-48 кв.12 – ПИ *** по КК на В. е костатирано, че въз.М. – технически ръководител към „ХМК“ ЕООД е допуснал извършването на строително-монтажни дейности на находящият се в имота строеж : хотел 1

„М.О.Г.“, изразяващи се в демонтаж на тръбно скеле, монтаж на гипсокартон, изпълнение на довършителни дейности. СМР се извършва при влязла в сила забрана за извършване на строителна дейност по Черноморското крайбрежие в периода от 1 май до 1 Октомври.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.

Като събрани по реда на НПК, съдът изцяло кредитира материалите от АНП, вкл.АУАН, констативен протокол и др.

Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на св.

В. и К.. В разпита си пред съда свид.В. сочи, че при извършената проверка е констатирал извършването на СМР в обекта. Там е бил техническия ръководител, въз. М., който не е дал обяснения.

Свид.К. в разпита си пред съда сочи, че при извършаната проверка техническия ръководител е поел отговорност да му бъде съставен АУАН. В целия обект се извършвали строителни дейности.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам.

Кмета на Община .

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В АУАН и НП е индивидуализиран националния курорт, в границите на който се твърди, че се намира процесния поземлен имот. Доколкото нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК предвижда териториалната принадлежност на конкретния имот към съответен национален курорт, като обективен признак на процесното нарушение, надлежното му посочване, както в АУАН, 2 така и в НП, се явява гаранция за ефективното упражняване на правото на защита на наказаното лице.

Същевременно, съдът намира, че в АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на осъщественото от въззивника деяние. Посочените дейности, квалифицирани като "строително-монтажни работи" касаят дейността, която е констатирано, че се извършва в обекта, без обаче да е обективирано индивидуално какви конкретни действия е извършвал самия жалбоподател. Посочената непълнота лишава съда от възможността да извърши проверка на обосноваността на НП, като същевременно ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право да разбере какво конкретно деяние се твърди, че е осъществило, още във фазата на образуване на административно-наказателното производство.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въпреки извършените възможни и необходими процесуално-следствени действия не се установи безспорно, че въззивникът е осъществил нарушението, описано в обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Нормата на т. 40 от § 5 от ДР на ЗУТ определя като "строителни и монтажни" работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Анализът на посочената разпоредба сочи, че определящо за квалификацията на дейностите като "строителни и монтажни" е наличието на строеж. Според легалната дефиниция на понятието "строеж" по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В хода на съдебното производство не бе установено безспорно какви 3 конкретни действия е извършвал въззивника в процесния обект. Такава информация не се съдържа, както в писмените материали по делото, така и в показанията на разпитаните свидетели, които сочат единствено констатациите си относно част от параметрите на изграждания обект и факта, че техническия ръководител и е поел отговорност за съставянето на АУАН. Липсата на възможност за индивидуализация на действията, които е извършвал въззивника в обекта, поставя в невъзможност съда, категорично за заключи дали осъществяваното от него се субсумира от състава на нарушение по чл.

15, ал. 1 от ЗУЧК. Това е така, доколкото административно-наказателната отговорност е лична е се ангажира за извършвани от конкретния субект действия или бездействия, които са в причинна връзка с установения резултат.

На следващо място, от изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност виновно. В процесното НП е посочено, че той е технически ръководител към „ХКМ“ ЕООД, но каква е тази фирма и какво отношение има тя към извършваното строителство в обекта не е установено. Не е безспорно установено, че именно жалбоподателят, в качеството си на технически ръководител е извършил нарушението, за което е санкциониран. Не е изяснено, дали в трудовата му характеристика фигурира задължението да взема решение за извършването/неизвършването на строителни и монтажни работи или тези решения се вземат от фирмата работодател на жалбоподателя. По делото АНО е приложил Разрешение за строеж № 43/2024г. издадено спрямо „Бранд хотели“ ЕООД за процесния имот. Няма данни от коя фирма се извършва строителството в обекта, въззложител и прочие.

При извършената проверка от служители на Община В. е установено извършването на СМР от работници в обекта. Не е установено обаче по безспорен начин, обаче, от името на кое дружество се е полагал труд към момента на проверката. В хода на адм. проверка няма установен "изпълнител на строежа“. В хода на адм.производство по никакъв начин не са установени и описани действията на въззивника спрямо допуснатото строителство в обекта.

Не е описано какво е сторил той и дали по негово указание е извършено строителството.

Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗУЧК (ДВ, бр. 27 от 2013 г., редакцията към 4 момента на съставяне на АУАН № 13/29.08.2013 г.), забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност, на посочения като нарушител на чл. 15, ал.1 от ЗУЧК, следва административнонаказващият орган, да докаже по безспорен начин, че на посочената дата, именно наказаното лице е извършило строителни и монтажни работи (СМР) в курортна територия на населено място, курорт, курортен комплекси и ваканционно селище по Черноморското крайбрежие.

Предвид доказателствата по административнонаказателната преписка, съда приема, че административнонаказващият орган не е доказал, че установените строителни работи са били извършвани от наказаното лице или по негово указание. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани безспорни доказателства, от които да се установи, че именно М. е извършил нарушение на чл. 15 от ЗУЧК. Безспорен е фактът, че на посочените дата и имот са извършвани СМР от работници, но в материалите по преписката липсват доказателства кой точно им е възложил да извършат тези дейност. От събраните и неоспорени от страните доказателства не се установи М. да е разпоредил строителните работи, единствено свид.К. сочи, че той е поел отговорност за съставяне на АУАН.

В случая формата на изпълнителното деяние е "допустителство", което се явява наказуемо по силата на чл. 10 от ЗАНН, но посочената като нарушена правна норма не касае такъв вид изпълнително деяние.

Видно от съдържанието на НП, че се налага наказание за допустителство, но обаче такова не е предвидено в ЗУЧК. Текста на нарушената норма гласи, че се Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Доказателства за такива действия от страна на възз.М. не се сочат и не са установени.

В закона липса легално определение за „допустителство“. Според правната теория то е особено посегателство, при което деецът не се противопоставя на извършването на престъпление/нарушение, когато е правно 5 задължен да стори това. Касае се за самостоятелно въздигнато престъпление/нарушение, изпълнителното деяние на което се изразява в бездействие – непопречване на другиго да извърши престъпление/нарушение.

За да е налице „допустителство“ задължението за противопоставяне или попречване следва да произтича от изрична правна . Като е определил неправилно субекта на нарушението, АНО е приложил неправилно материалния закон и НП следва да бъде отменено и само на това основание.

При провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

В АУАН е посочено, че е СМР се извършват в нарушение на Заповед №1484/2024г. на кмета на Община В.. В процесното НП вече е посочено, че СМР се извършват при влязла в сила забрана за извършване на СМР в националните курорти по Черноморското крайбрежие. Такива факти обаче не са били посочени в АУАН с което е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила.

За пълнота следва да се посочи, че незаконен строеж в такива размери, нарушил и външния облик на сградата, не дава основание случаят да се счита маловажен по см. чл. 28 ЗАНН. Не са налице каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.

Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се поизнася по справедливостта на наказанието, още повече, че то е наложено в минималния, предвиден от закона размер.