Решение № 3672 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3672 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110150170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба „ИСК” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, П.К. 1324, ж.к. Л, бл. ***, ет. 1, срещу А. В.

Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, П.К. 1618, кв. В, ул. Ч.М. бл.22 вх.В ет.З ап.6 с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 2100 лв. – главница по Договор за потребителски кредит SO № ***/25.07.2022г., договорна лихва: 103,95лв., за периода от 08.09.2022 г. дата на първа вноска до 08.09.2022 г. - датата на падежа на договора, мораторна лихва върху непогА.ата главница: 116,67 лв., за периода от настъпване на забавата 09.09.2022 г. до 27.03.2023 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит SO № ***/25.07.2022г. по който „ИСК“ ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT имал качеството на кредитодател и А. В. Д. имал качеството на кредитополучател. Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и 1

Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИСК“ ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП.

Поддържа, че конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „ИСК“ ООД и А.

В. Д. за предоставения от Дружеството потребителски кредит. Твърди, че по По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/25.07.2022г. „ИСК“ ООД отпуснал кредит в размер на 2100 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят бил предоставил сумата по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален договор, като заплати сумата в размер на 2833,95 лв., ведно с дължимата договорната лихва. Договорът бил за срок от 45 дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на 08.09.2022 г. на една погасителна вноска. Сочи че във връзка с кредита не били извършвани погашения. Ето защо намира, че му се дължи сумата за главница в пълен размер. Изтъква, че с договора ответникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на Дружеството в размер посочен в договора. Заявява, че ответникът дължи договорна лихва в размер на 103,95 лв. за периода от дата на първа вноска 08.09.2022 г. до 08.09.2022 г. дата на последна вноска. Договорната лихва била начислена и дължима за използване на главницата за целия период на договора, именно: от 25.07.2022 г. до 08.09.2022 г., като същата е станала изискуема и е следвало да бъде заплатена на падежа - на дата 08.09.2022г. и не е за един ден. 08.09.2022 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнеие и изпълнителен лист сроковете по падежа са изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си. Поради гореизложеното, същият дължи и обезщетение за забава върху непогА.ата главница в размер на 116,67 лв., за периода от настъпване на забавата 09.09.2022 г. до 27.03.2023 г. - дата на подаване на заявлението, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Ето защо намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Счита че искът е неоснователен. Сочи че ответникът има качеството на потребител. Изтъква, че съгласно уговорените параметри в чл. 2 от процесния договор, сумата по кредита е в размер на 2100 лева, срока на кредита е 45 дни, уговореният годишен лихвен процент е 40.15%, а годишния процент на разходите - 47.98%. Изтъква, че рзпоредбата на чл. 22 от ЗПК, предвижда, че при неспазване на императивните изисквания към договора за 2 потребителски кредит, уредени в чл. 10, ал. Е чл. 1 Е ал. Е т. 7 - 12 и 20 и чл.

12, ал. Е т. 7 - 9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 1Е ал. Е т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 1 Е ал. Е т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Сочи, че поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита - и годишният процент на разходите по кредита. Ето защо счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10 и т.20 от ЗПК, тъй като не внася в достатъчна степен яснота, пълнота и прозрачност. Намира, че нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Счита, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.

Предвид на това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

1 Г ал. Г т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26, ал. Г пр. 3 ЗЗД следва да се прогласи за недействителен. Намира за неравноправна клаузата „експресно разглеждане на заявлението с искане за отпускане на потребителски кредит, за която такса се дължи заплащане в размер на 630 лева. Намира за недействителна и клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за кредит, съгласно който кредитодателят предоставя допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за удължаване срока за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60, 75 или 90 календарни дни след първоначално определения срок /падеж/, като за предоставената услуга кредитополучателят ще заплати на кредитодателят такса за удължаване на срока, съгласно тарифата на „ИСК“ ООД, за което обстоятелство ще бъде подписан анекс. Поддържа, че направил плащания в размер на 1957.20 лева. Ето защо счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

В проведеното открито заседание съдът е прекратил производството по отношение на иска за главница, за разликата над 142.80 лв., до пълния претендиран размер от 2100 лв., или за сумата от 1957.20 лв., както и за сумата в размер на 109.74 лв. законна лихва върху главницата за периода 09.09.2022 г. - 27.03.2023, като иска остава висящ за сумата в размер на 142.80 3 лв. главница и 6,93 лв. законна лихва.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 29.01.2024г.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, сключен договор за потребителски кредит SO № ***/25.07.2022г. по който „ИСК“ ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT имал качеството на кредитодател и А. В. Д. имал качеството на кредитополучател, по силата на който ищецът отпуснал на ответника кредит в размер на 2100 лв.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 2100 лева била преведена по сметка на длъжника.

От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в общ размер на 2017.20 лева с които са погА.и суми за главница и е погА.о задължение за издаване на удостоверение за актуален дълг в размер на 60 лева.

След направеното погасяване вещото лице е заключило, че остават незаплатени суми в размер на 142,80 лева главница и 103.95 лева договорна лихва.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски 4 през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

В случая с отговора на исковата молба са направени и оспорвания за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Видно от договора за кредит са налице неравноправни клаузи – каквато е клаузата за такса за експресно разглеждане.

Тази клауза е неравноправна и недействителна като такава, но от кредиторът не се претендира вземане въз основа на тази клауза и не са погасявани суми във връзка с нея.

С договорът за кредит се претендират единствено вземания за главница и лихви и при това положение възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи се явяват неоснователни.

По отношение на претенцията за законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 ГПК При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В случая се установява че е налице парично задължение и че е налице неговото неизпълнение ето защо искът за присъждане на законната лихва се явява основателен по основание. По отношение на неговият размер съдът съобразявайки се с нормата на чл. 162 ГПК намира, че същият възлиза на сумата от 6,93 лева за периода 09.09.2022г. до 27.03.2023г., изчислена върху сумата от дължимата главница, съгласно заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.