Решение № 250 от 07.09.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Перник, 05.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500260 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби подадени

ОТ: от СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П. ЕИК 000381590, със седалище и адрес: ***, представлявано от Е. Б. В. – директор със съдебен адрес: ***

ЧРЕЗ Еднолично адвокатско дружество „Р.Б.“, със седалище и адрес: ***, Булстат: 177506342, представлявано от адв. Р.С. Б., тел.***,

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 255/ 15.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5836/ 2021 г. по описа на РС Перник

Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, тъй като било постановено при наличие на отменителни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се признаят оспорените заповеди за правилни и законосъобразни.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на материалния закон.

1

Неправилен и несъобразен с доказателствата по делото бил изводът на ПРС, че Заповед № *** г. на директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ - П., издадена на *** г., е връчена на З.Г. на *** г. - в деня, в който тя е трябвало да замества.

Неправилен е изводът на ПРС, че „заместването е в разрез със задълженията на ищцата по длъжностна характеристика“, като не е посочено конкретно с кои задължения е в разрез.

Районният съд не бил обсъдил разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред на училището, приет като доказателство по делото, съгласно чл. 12, ал.1, т. 2, в който е предвидено, че служителите извън задълженията по длъжностна характеристика изпълняват и допълнително възложени от работодателя трудови задължения, в рамките на професионалната им компетентност, а в т. 19 - да изпълняват възложени часове при отсъствие на титуляр като лекторски.

Районният съд не бил взел предвид и обсъдил специалните правни норми, действащи в системата на предучилищното и училищното образование, съгласно които е дадена възможност в условията на извънредна епидемична обстановка директорът да възлага допълнителни часове на педагогическите специалисти за провеждането на обучението от разстояние в електронна среда - чл. 40в, т. 6 от Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование.

Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че със Заповед № *** г. на основание чл. 120 КТ се възлагало на г-жа Г. заместване на отсъстващ служител, като не е посочено кой точно служител се замества. От приложените по делото доказателства е видно, че на г-жа Г. не са възлагани функции по заместване на г-жа В. С..

При правилно установена фактическа обстановка, неправилно районният съд бил направил изводът, че Заповед № *** г. на основание чл. 120 КТ на директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б." - П. е неправилна и незаконосъобразна. Не били отчетени обстоятелствата, че процесната заповед била издадена в условията на извънредна епидемична обстановка, при едновременното отсъствие по болест на 9 /девет/ учители и че в тази ситуация нормативната уредба в системата на училищното образование позволява възлагане на лекторски часове на други учители /чл. 40в, т. 6 от Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование/.

Неправилен бил изводът на районния съд, че Заповед № *** г. на директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на гжа З.Г. е неправилна и незаконосъобразна. Директорът на училището бил спазил процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и бил наложил дисциплинарно наказание, съобразено с материалния закон и тежестта на извършеното нарушение, дори е наложил по-леко наказание, тъй като ВКС приема неизпълнението на възложената работа като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина.

Такава преценка била извършена като са отчетени всички фактори, имащи значение към нарушението, а именно: Обучението на учениците се е осъществявало в условията на извънредна епидемична обстановка.; Неблагоприятните последици за учениците и организацията на работа в училище. Допълнително възложените 3-и учебни часа за две работни седмици, били в рамките на установеното за служителя работно време.

Работодателят не бил целял допълнително натоварване на лицето, възлагане на несвойствени задачи, а обезпечаване на образователния процес в училището. Възложените часове изисквали минимална ангажираност /30 или 40 минути/ от страна на г-жа Г. и са били са в рамките на 8-часовия работен ден. Не бил обсъден отказът на ищцата, че не желае да изпълни часовете „по лични причини“ /свързани с отглеждане на внука й/.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, като оспорва изцяло жалбата, като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение било правилно, законосъобразно, допустимо и постановено при спазване на процесуалните правила и като такова, следва да бъде оставено в сила. Подадената Въззивна жалба била неоснователна и не 2 сочеща никакви доказателства, оборващи постановеното решение, а само собствени интерпретации на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства.

Неоснователни били твърденията на ответника, настоящ въззивник, посочени, както във въззивната жалба, така и в съдебното заседание, тъй като въобще не кореспондирали с реалната обстановка и събраните по делото доказателства.

Ответникът не доказал по никакъв начин основанието за налагане на дисциплинарното наказание и неговата законност. Така и не станало ясно защо е издадена Заповед № ***г., която е издадена на осн. чл. 120, ал. 1 от КТ. З.Г. била отказала да изпълниш тази заповед напълно правомерно, защото заповедта е незаконосъобразна Заповед по чл. 120, ал. 1 от КТ се издава когато работникът, трябва да извършва временно друга работа поради „производствена необходимост“, като това означава, че не трябва да изпълнява едновременно настоящата си работа и нововъзложената. Когато на работника му се възлага да изпълнява работа по заместване, ведно с неговата настояща работа имало предвиден друг ред в КТ, а именно чл. 259 от КТ и тогава следва да се поиска и получи съгласието на работника. Като работникът може да не се съгласи и било без значение защо не се съгласява. От приложените документи с дисциплинарно- наказателната преписка, се установявало, че З.Г. била назначена на пълен норматив учебни часове, което означавало, че съгласно ЗПУО, Правилника за вътрешния ред на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“, е натоварена на пълен работен ден/8 ч./, като съгласно нормативната база, на нея и е дадено точно определено време за подготовката на всеки час и било странно твърдението от страна на ответника, настоящ въззивник, че има възможност да поеме допълнителни часове, след като самият закон предвиждал друго. При пълен норматив от часове, всеки допълнително поет/възложен/ час от учителя бил над допустимата норма и се явява извънреден. В поведението на ищцата Г. липсвало противоправност и вина защото отказът й да изпълни заповед от ***г. позоваваща се на чл. 120, ал. 1 от КТ, бил правомерен, тъй като тази заповед била незаконосъобразна, защото не били налице предпоставките за издаването й по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В случая било налице нареждане на работодателя, чрез законния му представител, за времето от ***г. до ***г., Г. „да замества“ отсъстващ учител, но това нареждане било обективирано чрез издадена заповед по чл. 120, ал.1 от КТ, и нямало данни да е искано съгласие на ответната страна/.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, настоящият съдебен състав е намерил, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК - същата съдържа противоречие между обстоятелствената част и петитума на предявената искова молба относно претендираната от ищцата З. И. Г. незаконосъобразност на Заповед № ***г. и Заповед ***г. и е дал едноседмичен срок от връчване на препис от определението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.

С молба вх.№*** г. ищцата е пояснила какво точно оспорва в законността на Заповед № ***г., както и на какво основание твърди, че е отказала да изпълнява Заповед № ***г., а именно заповедта й е била връчена на *** г., като е следвало да бъде изпълнена незабавно и трябвало още същия ден на ***г. да влезе в 6-ти час „по заместване“ да преподава в X “а“ клас по предмет който не преподава и не е подготвена, а именно „история и цивилизация“; като за това е трябвало да се изиска съгласието й, а то не боло сторено. Още същия ден на *** г. депозирала писмено обяснение в което ясно посочила, че когато се касае за заместване се искало първо съгласието на служителя и не можело да и бъде възложено заместване без нейно съгласие, а така изписана заповедта предполагала възлагане на извънреден труд отново без нейно съгласие, и че тя нямала физическата възможност да изпълни тази заповед, по заместване на отсъстващ служител, тъй като не се касае за „производствена необходимост“ и на нея не и се възлагало да извършва временно друга работа – допълнителна такава.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява не изпраща представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание процесуалния му представител при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде 3 уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения.

Моли за присъждане на сторените разноски и пред двете съдебни инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован, не се явява не изпраща представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание процесуалния й представител при подробно изложени съображения по съществото на спора, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, и бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане направените разноски в настоящото производство, представя списък съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 255 / 15.03.2022г. по гр.д. № 5836/2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд признал като незаконосъобразна Заповед № ***г. издадена на основание чл.120 ал.1 КТ на Директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П. и отменил същата, както и издадената въз основа на нея Заповед № ***г. Директора на СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ гр. П. с наложено дисциплинарно наказание “забележка” на основание чл.188 т.1 вр. чл.187 ал.1 т.3 т.7 и т.10 КТ - като незаконосъобразна

Районният съд е уважил предявените искове, като приел, че работодателят СУРИЧЕ „Д-р П. Б.“ в качеството си на наказващият орган смесил две хипотези – чл.120 ал.1 и ал.2 КТ, защото не се касаело за възлагане работа без съгласие на работника за извършване временно друга работа, поради производствена необходимост, а за заместване на отсъстващ *** – както е посочено в писмо изх.№ ***г. на Директора на СУРИЧЕ П .Б. П., с което са изискани писмените обяснения.