Решение № 262271 от 07.07.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА при секретар И.

Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9824 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Л.М.Й. срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът Л.М.Й. твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпления по чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 НК. Сочи, че с решение от 04.12.2008 г. постановено по НАХД №11700/2008 г. по описа на СРС, 5-ти състав е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл. 78А НК му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лв. Сочи, че с решение от 16.07.2010 г. постановено по ВНОХД №2714/2010 г. по описа на СГС, НК е отменен първоинстанционния акт, поради установено съществено нарушение на процесуалните правила. С присъда от 04.07.2013 г. постановено по НОХД №5490/ 2012 г. по описа на СРС, 8-ми състав бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК.

Ищецът излага твърдения, че съдебното производство продължило през изключително дълъг период от време за такъв казус с неголяма сложност. Излага твърдения, че обвинението в извършено престъпление му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, влошаване на психическото и здравословното му състояние, уронване на престижа, личното му достойнство и авторитет пред роднини, колеги и приятели. Ищецът сочи, че е бил принуден да търпи негативните последици на човек, незаконно обвинен в извършването на престъпления.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000.00 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва претенциите. Навежда доводи, че няма доказателства за реално претърпени неимуществени вреди. Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.

В настоящия случай, липсвали доказателства за пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние на ищеца. Навежда възражение за давност.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С постановление от 08.04.2008 г. на СРП е привлечен като обвиняем Л.М.Й. за престъпление по чл.172а, ал.1, пр.3 НК. На 23.06.2014 г. на Л.М.Й. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.144, ал.3, пр.1 и чл.325, ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 19.09.2008 г. на СРП е прекратено частично наказателното производство по отношение на обвинението повдигнато на ищеца за престъпление по чл.325, ал.1 НК.

С решение от 04.12.2008 г. постановено по НАХД №11700/2008 г. по описа на СРС, 5-ти състав ищецът Л.М.Й. е признат за виновен в това, че на 20.06.2007 г., около 11.40 ч., в гр. София, в магазин на „А.” ЕООД, находящ се на ул. „********в разговор по телефона се заканил на другиго с престъпление против неговата личност – с убийство на С.Г.Д.с думите „Ще те убия, ще те изкормя!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.78А, ал.1, вр. чл.144, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК е осводобен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лв.

На 17.08.2010 г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу Л.М.Й. и е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 НК.

С решение от 16.07.2010 г., постановено по ВНОХД №2714/2010 г. по описа на СГС, НК е отменено изцяло горепосоченото решение, като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.1, т.1 вр.334 от НПК, което е абсолютно по своя характер.

В проведеното на 24.03.2011 г. открито съдебно заседание по НОХД №11127/ 2010 г. по описа на СРС, 8-ми състав е прекратено производството по делото на основание чл.288, т.1 НПК, доколкото съдът е констатирал липсата на категорични доказателства, изключващи всякакво съмнение, кога подсъдимият е бил уведомен за постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 19.09.2008 г.

С присъда от 04.07.2013 г., вляза в сила на 20.07.2013 г., постановено по НОХД №5490/2012 г. по описа на СРС, 8-ми състав ищецът Л.М.Й. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК. По делото са проведени 8 открити съдебни заседания, като делото е отлагано за събиране на доказателства.

Продължителността на разглеждането на наказателното производство е повече от 5 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни инстанции. Визираното престъпление не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.

От показанията на свидетеля М.Т.Д., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Свидетелства, че ищецът му споделял, че не се чувства добре и има проблеми с кръвното, както и семейно проблеми.

В настоящото производство са изслушани и приети заключения на комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза и съдебно медицинска и психологическа експертиза, които настоящият състав намира за компетентно и обективно дадени и кредитира с доверие. От заключенията на вещите лица се установява, че наблюдаваната при ищеца хипертония по негови данни датира от преди началото на досъдебното производство и то в екстремни стойности, което не позволява да се интерпретира като негова последица. При ищеца са констатирани психологични последици, които не са болестни симптоми и не нарушават ежедневното му функциониране – чувство на неудовлетвореност, преживявания за понесена несправедливост и претърпени загуби в личен, здравословен и професионален план, мотивиращи стремеж за постигане на възмездие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).

В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 НК. Установява се, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С оглед на общата продължителност на образуваното наказателно производство, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.

Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства, изслушаните заключения на допуснатите СПЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема за установен негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план, свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия, очакване на присъда, увредено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, засягане на личния и социален живот от наказателното преследване.

Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от привличането на ищеца към наказателна отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.

При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е било прекратено поради недоказаност на обвинението.