Решение № 8361 от 08.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8361 гр. *****, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110169496 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К. Н. срещу В. М. Д. за признаване за установено спрямо ответника, че К. Н. е собственик на 1/12 идеални части от апартамент № 96, находящ се в /АДРЕС/, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс, със застроена площ от 93,20 кв. метра, ведно с 1,059 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и с прилежащото му мазе № 24 с площ от 7,56 кв. метра, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.

Ищцата твърди, че с ответника и В.С.З. са били съсобственици на описания недвижим имот. Правото им на собственост възникнало на основание наследяване на В.

В.ев Д., като в тази връзка ищцата притежавала 10/12 идеални части от имота, а ответникът и В.С.З. по 1/12 идеални части от него. В последствие на 17.10.2013 г., В.С.З. й дарила нейната 1/12 идеални части от имота, като ищцата така станала собственик на 11/12 идеални части от него. Поддържа, че оттогава и до завеждане на иска в продължение на повече от 10 години е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния имот необезпокоявано, непрекъснато, спокойно, явно и като свой, с което придобила идеалните части на ответника по силата на давностно владение. Излага, че никога не е виждала ответника, тъй като същият живеел в чужбина. Поддържа, че точно поради последното, изискването за манифестиране на владението пред ответника не се поставя, тъй като е обективно невъзможно спрямо него да бъдат осъществени действия, отблъскващи владението му и съответно установяващи своене.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва правото на собственост на ищцата на 11/12 ид. ч. от процесния имот. Твърди, че ищцата не е демонстрирала отричане на владението на ответника.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът К. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. А., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

1

В съдебно заседание ответникът В. М. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищцата и лицето В. В.ев Д. са сключили граждански брак на 24.04.1984г., като по време на брака си и в режим на СИО, видно от приетата по делото Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 41-1228/19.08.1987г. на Председателя на ИК на СНС, са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № 96, находящ се в гр.*****, ул. „************ I“, бл. 3, вх.Г, ет.9, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс, със застроена площ от 93,20 кв.м., ведно с 1,059% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и прилежащо мазе № 24 с площ от 7,56 кв.м. Видно от приетото на л.11 от досието на делото удостоверение на СО, район „Възраждане“, имотът, описан в Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 411228/19.08.1987г. на Председателя на ИК на СНС към днешна дата е с административен адрес в гр.*****, ул. „*************. От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район „Възраждане“ се установява, че лицето В. В.ев Д. е починало на 29.07.2011г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпругата си – К. Н. и родители В.С.З. и ответникът В. М. Д..

В прието по делото удостоверение на СО, район „Възраждане“ е удостоверено, че след извършена проверка в НБД „Население“ е установено, че за лицето В. М. Д. има ЕГН, но няма създаден електронен личен регистрационен картон, като съответния район на СО не разполага с данни за постоянен и настоящ адрес на лицето. По същия начин МВР, СДВР, отдел „БДС“ в удостоверение, прието на л.39 от досието на делото е удостоверило, че в Национален автоматизиран информационен фонд – „Национален регистър на българските лични документи“ /НАИФ НРБЛД/ за лицето В. М. Д., роден на **********г., без ЕГН няма регистрирани данни.

Разпитана свидетелката В.З., майка на покойния съпруг на ищцата – В. Д., възпроизвежда в показанията си, че ответникът е неин бивш съпруг, който е емигрирал през 70-те години на XX век, като и до днес свидетелката не знае къде е той, както и не се е интересувала. Посочва, че двамата с ответника са разведени отдавна. Излага пред съда, че от четири години живее в процесното жилище. Преди това жилището се обитавало от семейството на К. Н. и покойния и син – от 1989г. до 2011г. От 2011г. до 2020г. имота бил свободен. К. Н. никога не е познавала ответника. Ищцата пътувала често за Япония, като на шест месеца идвала в *****. При пристигането си винаги отсядала в процесното жилище, което свидетелката посочва, че е нейно и от което имала ключ.

Горепосочената фактология съдът приема за установена по делото, представените писмени доказателства, кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира, а събраните гласни доказателства съдът ще коментира по-долу в мотивната част на настоящото решение.

Придобивната давност е способ за придобИ.не на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Съдът приема, че след смъртта на В. В.ев Д. е приложимо правилото на чл. 9, ал.2, изр.1 от ЗН, като по силата на тази правна норма, ищцата, като наследник на съпруга си, доколкото наследява с възходящи и при открИ.не на наследството след изтичане на десет години от брака, е наследила 2/3 от имота, а родителите му по 1/3 идеални части. Така след смъртта на В. Д. ищцата е титуляр на 10/12 идеални части от имота - 6/12 придобити по време на брака 2 и 4/12 като законен наследник на пойния си съпруг/, а родителите му са придобили по 1/12 идеални части от имота.

Както бе изяснено по-горе разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС дефинира владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, за да се придобие по давност недвижимата вещ – чл. 79, ал. 1 от ЗС е необходимо непрекъснато владение в продължение на 10 г., какъвто е изискуемия период и в конкретиката на настоящия случай. Тоест собственика, в чиято полза се твърди да е изтекла придобивната давност следва да има фактическата власт върху имота (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от собственика, чийто имот е завладян. Отнесено към режим на съсобственост на вещите, същия принцип е възпроизведен и с обяснително тълкуване в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Няма спор в съдебната практика и теория, че за да е основание за придобИ.не на един имот по давност, на първо място фактическата власт следва да е упражнявана непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.

В случая се установява по делото че ищцата до смъртта на съпруга си през м.07.2011г. е упражнявала фактическа власт върху имота по отношение на притежаваните от нея в режим на СИО 6/12 идеални части от имота. След това и от показанията на свидетелката Зайкова се установява, че ищцата е продължила да обитава целия имот периодично, като и към настоящия момент пътува в Япония, но не за повече от шест месеца, след което се връща и обитава имота, който безпротиворечиво се установи, че владее и свои като свой, както и че има ключ от него и винаги когато се завръща в Р.България се прибира в къщи. Въпреки че свидетелката посочи, че живее от четири години в имота, тя не отрича, че имота преимуществено се владее и ползва постоянно от ищцата, като посочва и че е дарила своите 1/12 и идеални части на К. Н., без по делото да е представен договор за дарение, обективиран в съответния формален акт. Тоест, съдът приема от показанията на свидетелката, че ищцата, за периода след смъртта на съпруга си през м.07.2011г. до настоящия момент ползва имота като свой, с намерение да го свои изцяло за себе си.

Свидетелката установява, че през годините ищцата е облагородявала имота, без противопоставяне от нейна страна, заплащала е данъци и битови сметки. От друга страна, от събраните писмени доказателства, както и гласни такИ., се установява, че ответникът В. Д. още приживе на наследодателя В. Д. е емигрирал в чужбина да живее, тоест не е пребИ.вал в имота. От приетите по делото удостоверения от СО, район „Възраждане“ се установява, че на ответника е записано ЕГН *************, но същият няма създаден електронен личен регистрационен картон, както и няма постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България. Последното се установява и от приетото по делото на л.39 удостоверение на МВР, СДВР, Отдел „БДС“. Съдът кредитира показанията на свидетелката В.З., като обективни и безпротиворечиви, кореспондиращи на коментирания по-горе писмен доказателствен материал, поради което им дава вяра.

Съдът приема горепосочените действия извършвани от ищцата К. Н., в предвид особеностите на казуса, че са действия, които надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и управление на имота, като непротивопоставянето от страна на свидетелката В.З. и обстоятелството, че ответникът не е живял в имота, нито заявявал такИ. претенции се отъждествява с отказ от правата му по отношение на собствената му идеална част от недвижимия имот. Следва да се има предвид, че при наличие на съсобственост и упражнявана фактическа власт само от единия съсобственик, съответно наследник се предполага, че владее собствената си идеална част и държи – останалите идеални части.

Именно поради това и изрично в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, е посочено, че един от съсобствениците може да измени основанието на фактическата си власт, като започне да владее частта на свой съсобственик, така че да я придобие при изтичане на придобивната давност, но е необходимо съсобственика, в чиято полза се твърди да е изтекла придобивната давност, да има фактическата власт върху частта 3 на другия съсобственик (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от съсобственика, чиято идеална част е завладяна. За да промени фактическото положение относно 1/12 идеална част, собственост на ответника, ищцата е следвало да установи фактическа власт и да прекъсне държането на собствената на В. Д. идеална част, така и да манифестира установеното владение и намерение за своене спрямо него. Относно манифестиране на намерението си да свои недвижимия имот: макар и в ТР, цитирано по – горе, да е използван израза манифестиране, но този глагол не означава някакво конкретно активно действие от страна на собственика, който желае придобИ.не по давност на съсобствената идеална част спрямо другия/ другите съсобственици, а се изразява в действия, които недвусмислено показват собственическото отношение и другите съсобственици имат възможност да ги възприемат. Разбира се такИ. действия не са обикновеното управление на имота и съответно непротивопоставянето от другия съсобственик. ТакИ. действия са ползването на целия имот със знанието на собственика, притежаването на ключ от имота, своенето с ясното съзнание и на притежаваната от третото лице идеална част от имота, че имота/частта се свои като собствена. Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС приема, че завладяването частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Решение № 214/ 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/ 2015 г., І Г. О, разглежда случай, в който невладеещият съсобственик е извън страната, с неизвестен адрес в чужбина, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, точно каквато хипотеза е предмет на настоящото производство.