Решение № 1129 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901728 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 1728 по описа за 2023 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба на Я.Д.Г., ЕГН **********, срещу отказ № 202309080915342/12.09.2023 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4, вх. № 20230908091534/08.09.2023 г., с което е поискано вписване на заличаването му като управител на „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Със заявлението били представени доказателства за уведомяване на дружеството по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ с изявление, изпратено чрез пощенски оператор, което било получено от съдружник в 1 дружеството, който бил заличен като такъв, но в следващ получаването момент.

Управителят бил в невъзможност да уведоми друг от съдружниците, тъй като останалите такива били заличен търговец и такъв с приключило производство по ликвидация, а съгласно прието Тълкувателно решение №1/2020 на ОСТК на ВКС не следвало да връчи предизвестието на себе си като съдружник или напускащ управител.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20230908091534 /08.09.2023 г. е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на заличаването на Я.Д.Г., ЕГН **********, като управител на „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ, въз основа на отправено уведомление и последвало в рамките на 1-месечен срок бездействие от страна на дружеството.

Уведомлението, представено към заявлението, е обективирано в документ, адресиран до дружеството, чрез З. З., като видно от обратната разписка е получено от адресата чрез З. на 12.03.2021 г.. В изпълнение на дадени указания, заявителят е уточнил, че З. е получил изявлението в качеството му на представляващ съдружника „Т.Е.“ ООД.

Длъжностното лице при АВ постановило отказ поради неполучаване на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ от „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******, тъй като от приложените към заявлението документи не се установявало изпълнение на изискването за уведомяването му – предизвестието било получено на 12.03.2021 г. от съдружник, прекратил членството си на 21.02.2021 г..

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ предвижда, че управителят на дружество с ограничена отговорност може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 1 месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

В случая с подаденото заявление А4, вх. № 20230908091534 /08.09.2023 г. са представени изискуемите документи, които обаче не обуславят основателност на искането за заличаване на Я.Д.Г., ЕГН **********, като управител на „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******.

Представеното в регистърното производство уведомление за освобождаване на Г. като управител е адресирано до „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******, видно от титулната част на уведомлението и е изпратено чрез пощенска пратка на обявения в търговския регистър адрес на дружеството. Пратката е получена от З., в изрично уточнено качество на представляващ съдружника „Т.Е.“ ООД на 12.03.2021 г..

Поставя се въпросът получаването на уведомлението от съдружника „Т.Е.“ ООД, чрез З., поставило ли е началото на срока по чл. 141, ал. 5 ТЗ, след като по партидата на „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК *******, е вписано заличаване на този съдружник на 21.03.2021 г., въз основа на отправено от него предизвестие до дружеството, получено на 21.12.2020 г. от управителя Г., 2 съответно при прекратено на 21.02.2021 г. членство.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че „ от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Въпреки липсата на изрична законова забрана уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ да се връчи чрез управителя, който го отправя, подобна възможност следва да бъде отречена с оглед противоречието в интересите на дружеството - да има вписан в регистъра орган, чрез който да осъществява дейността си в съответствие с волята на общото събрание, и тези на напускащия управител – да бъде заличен като такъв бързо и независимо от волята на общото събрание. Подобно връчване създава заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си – да се предприемат действия за вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ“.

В случая, пратката, съдържаща предизвестието е адресирана до „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК ******* и е изпратена на вписания в регистъра адрес на управление. Получена е от З., който е представляващ съдружника „Т.Е.“ ООД, но което дружество е загубило това си качество с изтичане на даденото на 21.12.2020 г. 3-месечно предизвестие.

Съгласно решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС, съставляващо уеднаквена съдебна практика, основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. В основата на това законодателно решение е принципът за доброволност на сдружаването. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма е в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор (такъв в случая не е уговорен). Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 125 ал. 2 ТЗ визира два елемента – отправяне на писмено изявление от страна на съдружника до дружеството, и изтичането на законоустановения тримесечен срок. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на капитала.

Този съдружник е заявил воля за прекратяване на членственото си правоотношение с 3 предизвестие, получено от „Б.М.Т.“ ООД на 21.12.2020 г. и това прекратяване във вътрешните отношения на този съдружник с дружеството е настъпило на 21.02.2021 г., независимо, че не е било вписано по партидата на дружеството. В този смисъл прекратяването на членственото правоотношение във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници поражда незабавно действие, като предвидения в чл.

140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за същото лица.

Това е разяснено и в посоченото Тълкувателно решение №1/2020 г. - разпоредбите относно действието на вписването на обстоятелства по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ и на обявяването на актове по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на невписаните, но възникнали обстоятелства спрямо третите лица, придават оповестително действие на вписването за настъпила промяна в персоналния състав на съдружниците. Търговският регистър отразява вътрешни за дружеството отношения, които следва да станат известни на третите лица. В случая, след изтичане на срока на предизвестието съдружникът „Т.Е.“ ООД вече не се е намирало в членствено правоотношение с „Б.М.Т.“ ООД, ЕИК ******* и затова към 12.03.2021 г. не е бил пасивно легитимиран да получава изявления от името на дружеството, което е напуснал. З. е бил напълно трето за дружеството лице, което не би могло да го обвързва със своите действия, включително да получава изявления от името на „Б.М.Т.“ ООД.

Ако в Тълкувателното решение е възприета невъзможност за връчване на напускащия управител, който все още към този момент има това качество (срокът не е изтекъл) и носи отговорност по чл. 145 ТЗ за причинени на дружеството вреди, на още по-силно основание трябва да се приеме, че не може уведомление за освобождаване на управител да бъде валидно връчвано на вече прекратил членството си съдружник.

Доводите в жалбата за липса на съдружник, който да получи уведомлението, са неоснователни. Няма пречка изявлението на управителя да бъде връчено чрез нотариална покана и съответно да бъде приложена фикцията на чл. 50, ал. 2 или чл. 50, ал. 4 ГПК.

Наистина, проверката, която длъжностното лице извършва се ограничава до формална преценка на представените документи, но в случая и от външна страна документите не удостоверяват получаване на предизвестието от дружеството-адресат, съответно не е поставено началото на срока от един месец и този срок не е изтекъл, за да е възможно заявяване на заличаването на управителя Я.Д.Г., ЕГН **********.

В този смисъл постановеният отказ № 20230908091534-2/12.09.2023 г. е в правилно приложение на закона и жалбата срещу същия следва да се остави без уважение.

Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно.

Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството.

Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора 4 пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. В този смисъл са определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други.