Решение № 23565 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23565 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110138106 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Н. Б. С. срещу Ф.Г. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лева – частичен иск за сумата от общо 30000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.06.2025 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била служител на ответника на длъжност „обслужващ кулинарен щанд“. На 18.07.2023 г. Н. С. била на работа втора смяна, която започва от 14.30 ч. и приключва в 23.00 часа на топлата точка в търговски обект на ответника. Около 17.00 часа започва да почиства фритюрник за пържене на продукти на сектор топла точка като източва използваното олио в друг съд. Заедно със свой колега започват да изливат олиото в контейнерите, в които се поставя. Поставят съдовете пред контейнерите като ищцата първо излива съда на колегата си, а след това този, който тя носи. Когато вдига съда, съдържанието се излива върху двата крака в областта на стъпалата. След злополуката била откарана в УМБАЛСМ П., където била приета в отделение по изгаряния и пластична хиругия за възрастни. На 19.07.2023г. била извършена операция под обща венозна анастезия. Отстранена била част от тъканта на краката и била присадена кожа от областта на дясното бедро. На 26.07.2023 г. била изписана като били дадени указания за продължаване на лечението. След последващи усложнения на 02.08.2023 г. била отново приета в „П.“. На 03.08.2024 г. била извършена втора операция, на 04.08.2024 г. била изписана. Зарастването на раните продължило около три месеца като през този период била в отпуск поради временна нетрудоспособност. През този период посещавала всяка седмица различни лекари, за да бъдат сменяни превръзките, които се сменяли под упойка. С Разпореждане №33343 от 31.03.2023г. на НОИ на основание на чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука била приета за 1 трудова. Вследствие на злополуката ищцата изпаднала във временна неработоспособност. Също така били причинени силни болки и постоянни страдания, които продължавали до момента и щели продължат и в бъдеще.

Преди и след операцията ищцата изпитвала изключително силни болки, за които, след операцията приемала болкоуспокоителни медикаменти.

Движенията били ограничени, трудни и болезнени. Била тежко засегната и душевно, станала тревожна и напрегната, докато преди била жизнена и позитивна. Счита, че злополуката била причинена от неизпълнението на ответника на задължението си да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, настъпването на злополуката и трудовия характер. Твърди, че ищцата била проявила груба небрежност при настъпване на злополуката. Счита, че вината за настъпване на злополуката била изцяло на ищцата, която не спазила трудовата дисциплина, като не спазила процедурите за работа с фритюрника и оперирала с него, докато мазнината била все още гореща. Освен това не била носила необходимите предпазни обувки. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

По искане на ответника на негова страна беше привлечено ДЗИ. О.З. като трето лице-помагач. Взима становище за неоснователност на исковете.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. С изключение на третото лице-помагач, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни са фактите, че ищцата била служител на ответника на д л ъ ж н о с т „обслужващ кулинарен щанд“, настъпването на трудовата злополука, признаването на същата за трудова. Представен е препис от епикриза (л. 15 от делото) издадена на името на ищцата от УМБАЛСМ П. *** с поставена диагноза „последици от термично и химично изгаряне, и измръзване на долен крайник“. Ищцата е постъпила за лечение на 02.08.2023 г. и е изписана на 04.08.2023 г. Представена е и последваща епикриза (л. 17 от делото). Поставена е диагноза „термично изгаряне от неуточнена степен в областта на глезена и стъпалото“. Ищцата е постъпила за лечение на 18.07.2023 г. и е изписана на 26.07.2023 г. Заплатена е била потребителска такса от 46,40 лева, което се установява от приложените фактура и касов бон (л. 20 от делото). Представени са преписи от три броя болнични листа (л. 21 – л. 23 от делото) от които се установява, че за периода от 18.07.2023 г. до 14.10.2024 г. на ищцата отново е поставяна диагнозата „термично изгаряне от неуточнена степен в областта на глезена и стъпалото“. Представен е и препис от длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 03.01.2023 г. (л. 46 – л.

48 от делото). Сред основните задължения е посочено носенето на задължително униформено облекло, състоящо се от блуза, престилка, шапка, предпазни обувки и табела с името. Представени са и преписи от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място, периодичен и извънреден (л. 108 – л. 114 от делото), от които се установява, че ищцата е положила подпис за „инструктиран“, т.е. по отношение на нея са били проведени тези инструктажи. Представен е и препис от инструкция за работа на сектор „кулинарен щанд“ в обектите на ответника (л. 115 – л. 128 от 2 делото). Посочено е, че почистването на фритюрниците става вечер, като мазнината и уредът трябва да бъдат изстинали. Приложени са и преписи от три броя програми за провеждане на първоначален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа (л. 185 до л. 191 от делото). В програмите са включени запознавания с правилата по безопасността на труда за отделните работни места и дейности, както и с основните правила за безопасна работа и начините за обслужване на работното оборудване, машини, съоръжения, инструменти и електроуреди.

Всички други писмени документи съдът намира за ирелевантни към предмета на делото.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза (л. 223 от делото). Установява вида на уврежданията на ищцата.

Периодът за възстановяване след оперативното лечение е бил 89 дни. Не са налице данни за усложнения или остатъчни явления след този срок. Към момента на прегледа, извършен в рамките на изготвянето на експертизата, ищцата е била напълно възстановена. Наличието на предходно хронично заболяване – диабет – е увеличило срока за възстановяване.

Като свидетел по делото беше разпитан Н.Р.С. – съпруг на ищцата.

Заявява, че си спомня процесния инцидент. Ищцата била на работа втора смяна в Ф., в кв. С. на сектор топла точка, като помощник готвач. Свидетелят и синът му били в къщи, когато тя звъннала и казала, че е в линейката и пътува за болница П., понеже си е изгорила краката. Двамата веднага тръгнали към П.. Когато пристигнали там, тя вече била приета и били направили някакви временни превръзки. Много я боляли краката. Плачела. Не можела да става от леглото. Предстояла операция. Били казали, че има изгаряния и на двата крака, на пръстите основно на десния крак. Не можела да става от леглото, нито до тоалетна да отиде. Били направили обезболяващи, за да може да изтърпи болката. Операцията била извършена под пълна упойка, като на единия крак кожата била отстранена и била направена присадка с кожа от бедрото на десния крак. На левия крак само била отстранена кожата, която била изгоряла. Лекарите преценили, че там ще е трудно да се присажда кожа.

Раните били много болезнени. Възстановяването било много трудно. Имало някакви странични ефекти. Била страшно депресирана, плачела. Свидетелят прекарал колкото се можеше повече време в болницата при нея, защото тя не можела да ходи до тоалетна, да пие вода и да се движи добре. След първата операция, някъде на осмия ден я изписали, като казали, че ще е на домашно лечение. Били направени превръзки, които една седмица не трябвало да се свалят. Били със сребърни нано кристали и след една седмица трябвало да я заведат пак в П., в клиниката по изгаряния, за смяна на превръзките.

Свидетелят и синът му я завели там, понеже тя не можела да ходи, а там било трудно паркирането. Свидетелят намирал инвалидна количка и така се предвижвали до отделението. Наложило се да направят още една операция, понеже от присадките се били получили някакви кисти, които били изрязани с още една операция с пълна упойка. Всичко било много болезнено за ищцата.

След упойките се чувствала много зле. Явно заради някакви странични ефекти от пълната упойка. Плачела постоянно, депресирана. Не можела да ходи, понеже и двата крака били пострадали. Обувки не можела да ползва. Ползвала чорапи, по-разтегливи, колкото да пазят превръзките. Ползвала инвалидните колички, които били на разположение. Нямало как да се грижи сама за себе си в къщи. Имала желание да ходи на петите си, за няколко крачки, колкото да не е само на легло, но сама нямало как да извършва хигиенни навици без да има 3 някой, който да помага. Била емоционално срината. Нощно време не можела да спи. Получавала болки, като се опитвала да се обърне на една страна. Будела се нощем и плачела. Дори елементарно предвижване било много трудно. Вътрешно имала желание да се движи и да прави нещо, но физически не можела. След втората операция, пак имало изрязвания. Някъде след два месеца можела да се движи без някой да помага. Не можела да излиза навън. Излизането за смяна на превръзка било голяма подготовка, в която отново участвал синът на свидетеля. В началото, превръзките се сменяли всяка седмица. Смяната била само в болнично заведение.

Препоръката била, ако има по-големи болки и влошаване, да се ходи по-рано за смяна, защото те се извършвали под пълна упойка или поне в началото било така. Ищцата искала да се върне по-рано на работа, понеже обичала професията си, но при ходене на профилактичните прегледи, удължавали болничните. Някъде четири месеца била в болничен. Поръчали по-нежни чорапи, по интернет с естествени материали, които да не дразнят краката и след четвъртия болничен, тя се върнала на работа. Върнала се с огромно желание да работи на предишната си позиция, но свидетелят забелязал, че вече не било същото. Връщала се с болки в краката от работа. Явно не се била възстановила достатъчно. Била унила. Работела под стрес. Получавала сърцебиене и стрес при приближаване мястото на злополуката. Ползвала отпуск, връщала се, но стресът продължавал. Молела колегите си да съдействат. Започнала да получава кризи. Наложило се два пъти да ходи до П..

Не успяла да установи причините на тези кризи и болки. Направили всички възможни изследвания. Тогава ищцата преценила, че работата е емоционално натоварваща и напуснала, въпреки че харесвала работата си. Имала белези от операциите и от мястото, където била взета кожа за присаждане. При излагане на слънце, на пясък, на солена вода започвали болки, щипане и дърпане на кожата. Много реагирала на слънцето. Избягвала да ходи на слънчеви бани.

Предпазните обувки били бели, твърди и груби и се давали за срок от две години. Били задължителни към униформата. За всички сезони били един вид, и за през лятото, и за през зимата. Ищцата много се оплаквала от тези обувки, особено лятно време, изпотявали краката, били твърди. Ищцата се занимавала в кухнята с тях. Захабявали се и било неудобно за пред клиентите. Често ги връщала за пране заедно с престилката и униформата. Ответникът имал изисквания, персоналът да изглежда прилично. Понякога тези обувки не изсъхвали бързо и ищцата използвала някаква по-олекотена версия. Ако били мръсни, трябвало да се изперат. Не можела да излезе с неугледен вид на кулинарен щанд и да предлага храна на клиентите. Съдовете, които се използвали, били някакви пластмасови кофи, каквито имат в наличност и с тях изхвърляли отпадъчните мазнини и боклуци. По време на въпросния инцидент, едната дръжка на съда се скъсала и мазнината се изляла върху краката , което довело до въпросното изгаряне. След инцидента ищцата работила над осем месеца, защото обичашела работата си. Преди инцидента в повечето случай не оставала сама след 17:30 часа. Работела основно втора смяна. Имала и почивни дни. Когато позволявали да си използва всичките отпуски, ги комбинирала, за да има по-дълъг период да се възстанови и емоционално и физически. След 17:30 часа, оставала сама на кулинарен щанд, горе-долу в най-натовареното време. Това водело до по-голяма преумора и претоварване, което също се отразявало. Във въпросния ден обувките не били в състояние да ги носи. Преди инцидента работела по 5 дни в седмицата.