Решение № 11 от 06.06.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20226000600021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал.1, вр. глава XXI НПК.

Образувано е по жалба от частния тъжител гл. серж. С. М. М. от в.ф. ....

- В. чрез процесуалния му представил адвокат Д. Т. от АК – Пловдив, срещу Разпореждане № 41/17.02.2022 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 27/2022 г. по описа на Софийския военен съд /СВС/, с което наказателното производство срещу мл. серж. от запаса М. Х. М. от същото военно формирование, е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК - тъжбата е подадена след изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди се, че частната тъжба на М. е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 НПК в Софийския районен съд /СРС/ на 22.07.2020 г., където е образувано НЧХД № 9474/2020 г. по описа на съда. Сочи се, че моментът, от който за М. е започнал да тече срокът по чл.

81, ал. 3 НПК за подаване на тъжбата е 20.05.2020 г., когато е влязло в сила 1

Решение № 302300/16.12.2019 г. по гр.д. № 43470/2019 г. по описа на СРС, с което съдът е установил, че не кредитира заявеното от М.М. по делото.

Иска се отмяна на разпореждането и връщане делото на СВС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу жалбата не са постъпили писмени възражения от подсъдимата М.М. и защитника й адв. Т. Р. от САК.

В съдебно заседание адвокат Т. и М. поддържат жалбата по изложените съображения. Адвокат Т. изтъква, че разглеждащият НЧХД № 9474/2020 г. състав на СРС за близо една година не е намерил нищо нередно в заведената от тях частна тъжба.

Защитникът на подсъдимата М. - адвокат Т. Р. счита, че разпореждането е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Подсъдимата поддържа защитника си.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и против подлежащ на атакуване съдебен акт.

По тъжба на С.М. с вх. № 1036424/17.07.2020 г. чрез пълномощника му адв. Д. Т. от АК – Пловдив, на 22.07.2020 г. в СРС е било образувано НЧХД № 9474/2020 г. срещу М. Х. М. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147 НК (лист 5-13 НЧХД). С Разпореждане от 26.08.2020 г. (л. 28 НЧХД) на частния тъжител М. е даден 7-дневен срок от съда за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК - указано му е да опише с кой акт с автор подсъдимата му е нанесена клеветата; кога е узнал за този акт и с кои думи и изрази счита, че е наклеветен.

С Допълнителна тъжба с вх. № 21051293/05.10.2020 г. (л. 31 НЧХД) М. е посочил фактите и обстоятелствата на престъплението, всички съдържащи се в Исковата молба на М. с вх. № 8000431/26.07.2019 г. до СРС, въз основа на която е било образувано и водено гр.д. № 43470/2019 г. по описа на СРС, З-то ГО, 158 състав по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. В допълнителната си тъжба М. изрично е подчертал, че „с маркираните в черно думи и изрази ми е нанесена клевета, като съобщението от съда и заповедта за 2 незабавна защита са получени на работното ми място“.

С Протоколно определение от 07.02.2022 г., съдът е прекратил съдебното производство по НЧХД 9474/2020 г. и е изпратил делото по компетентност на СВС, тъй като към момента на извършване на престъплението М. е била военнослужещ – мл. сержант във в. ф. .... - В..

След получаване на материалите в СВС, на 10.02.2022 г. в съда е образувано НЧХД № 27/2022 г.

С атакуваното разпореждане № 41/17.02.2022 г. съдията-докладчик по делото е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 ал. 3 от НПК, тъй като частната тъжба на М., по която е било образувано НЧХД № 9474/2020 г. по описа на СРС, е подадена след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК.

Съдията-докладчик е приел, че посочените в тъжбата и в допълнителната тъжба на М. твърдения за наклеветяването му от М. се съдържат изцяло в нейната искова молба до СРС по чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), въз основа на която е било образувано и водено гр.д. № 43470/2019 г. по описа на съда. Приел е, че С.М. е получил исковата молба на М. на 01.10.2019 г., на която дата е узнал за нейните твърдения в исковата й молба, и с които счита, че тя е извършила спрямо него престъплението „клевета“. И тъй като частната тъжба за това престъпление е подадена на 17.07.2020 г. с вх. № 1036424 в СРС, което е след изтичане на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 27/2022 г. по описа на СВС.

За да се произнесе, въззивният състав проследи процесуалното поведение на С.М. и М.М. след 12.07.2019 г.

По Искова молба на М. с вх. № 8000431/26.07.2019 г., подадена чрез процесуалния й представител адв. Т. Р. за издаване на Заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие срещу С.М., на същата дата в СРС е било образувано гр. д. № 43470/2019 г. по описа на съда/л. 2-4 гр. д./. На 26.07.2019 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 177757 срещу С.М.

(л. 9 гр.д.) и с Определение № 177760/26.07.2019 г. е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 04.09.2019 г. (л. 8 гр.д.).

В Исковата си молба М. е изложила факти и обстоятелства относно взаимоотношенията си с М.; относно негови характерови особености, както и 3 твърдение, че на 12.07.2019 г. М. е извършил спрямо нея действия на домашно насилие. Към молбата е приложила СМУ № 233/12.07.2019 г. за извършен й медицински преглед на същата дата от съдебен лекар (л. 6 гр.д.) и Декларация по чл. 9 ЗЗДН, в която твърди, че спрямо нея е извършено домашно насилие от С. М. М..

Копия от молбата, от Определение № 177760 и от Заповед за незабавна защита № 177757 били връчени на М. от органите на МВР на 02.09.2019 г., видно от призовката и разписката върху гърба й (л. 59 и л. 18 и 19 гр.д.), което той лично удостоверил с подписите си и с направените изявления във втория екземпляр на призовката.

По негова молба с вх. № 5143043 от 03.09.2019 г. (л. 20 гр.д. 43470/2019 г.) разглеждането на делото било отложено за 30.10.2019 г. (л. 22 гр.д.).

На 10.10.2019 г., чрез пълномощника си адв. Е. Х. от АК – Р., М. е депозирал отговор с вх. № 5164256 на Исковата молба на М.. В него е оспорил изцяло твърденията й в Исковата молба във всичките й части и относно всички наведени обстоятелства, като е изложил подробни съображения. В подкрепа на твърденията си е приложил и заверени от него писмени доказателства, подробно изброени в Отговора.

Едно от писмените доказателства е Жалба с вх. № 1120/27.08.2019 г. до ВОП – София (л. 82-83 гр.д.). В нея М. коментира обстоятелства относно отношенията си с М. и събитията на 12.07.2019 г., за които тя твърди в исковата си молба, че на тази дата М. е упражнил спрямо нея домашно насилие. Той категорично отрича да е упражнявал твърдяното от М. на 12.07.2019 г. домашно насилие, изразяващо се в посочените от нея насилствени действия. Дословно заявява, че срещу него от М. е „заведено дело за домашно насилие с приложено медицинско, което няма как да е истинско. Тя заявява, че съм обърнал върху нея тежка маса и съм я ударил със стъклена чаша, което е меко казано, крайно несериозно и не отговаря на действителното фактическо положение, видно дори от медицинското“. С жалбата си М. иска срещу М. да бъде образувано досъдебно производство и същата да бъде привлечена към наказателна отговорност по чл. 378, ал. 3 НК за твърденията си в Исковата молба.

С Постановление от 14.11.2019 г. по пр. пр. № 1120/2019 г. (л. 102-105 гр. д. 43470/2019 г.), прокурор от ВОП – София е отказал да образува 4 досъдебно производство срещу М.М. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Приел е, че след извършената по преписката проверка не са налице достатъчно данни за извършено от нея престъпление от общ характер, а взаимоотношенията между двамата са от частноправен характер.

Постановлението е обжалвано от М. и с Постановление от 20.12.2019 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура (ВАпП) по пр. пр. № 902/2019 г. по описа на прокуратурата, е потвърдено (л. 13-17 ВНЧХД 21/2022 г. по описа на ВАпС).

С Жалба вх. № 50112/08.11.2019 г. (л. 30-31 т. 2 ДП № 82-РП/2019 г.) до СРП, подадена чрез пълномощника й адв. Т. Р., М. е сезирала СРП за нарушаване от М. на четири конкретни дати на Заповедта за незабавна защита № 17757/26.07.2019 г. и е поискала проверка по случая „с оглед приложението на НК“.

С Постановление от 15.11.2019 г. по пр. пр. № ДН 50112/2019 г., прокурор от СРП е изпратил жалбата и останалите материали по компетентност на ВОП – София.

С Постановление от 30.01.2020 г. по пр. пр. № 1596/09.12.2019 г., прокурор от ВОП – София е отказал да образува ДП срещу М. за извършено престъпление от общ характер като е приел, че не са налице данни за извършено от него престъпление от общ характер /л. 6-8, том 2, ДП 82РП/2020 г./.

Във връзка с това постановление за отказ да се образува ДП срещу него, с Жалба вх. № 14702/10.04.2020 г. до СРП (л. 3-5, том 2 ДП 82-РП/2020 г.), С.М. е сезирал СРП за извършено от М. престъпление по чл. 286, ал. 1 НК с изявленията си в исковата си молба от 26.07.2019 г. до СРС.

С Постановление от 14.05.2020 г. по пр. пр. 14702/2020 г. (л. 2, том 2 ДП 82-РП/2020 г.), прокурор от СРП е изпратил жалбата и материалите към нея по компетентност на ВОП – София, където е образувана пр. пр. № 561/21.05.2020 г.

Междувременно, с Решение № 302300/16.12.2019 г. (л. 135-136 гр.д.) Софийският районен съд е оставил без уважение молбата на М. за издаване на Заповед за съдебна защита срещу С.М. и е отказал да издаде такава заповед по чл. 16 ЗЗДН. Решението е обжалвано от М., но с Разпореждане № 14352/16.01.2020 г. на съдията-докладчик по делото жалбата й е била върната 5 като подадена извън срока за обжалване. Разпореждането е било потвърдено с Определение № 7338/20.05.2020 г. от състав на СГС по ВЧНД № 3076/2020 г. по описа на съда (л. 119-120 НЧХД № 9474/2020 г. по описа на СРС).

С Жалба вх. № 24180/09.06.2020 г. от М. чрез пълномощника му адв. Д.

Т. от АК – Пловдив до СРП (л. 55-56, том 2 ДП 82-РП/2020 г.), е поискано да бъде образувана спешна проверка срещу М. за извършено от нея престъпление чрез подаване на искови молби и сигнали до органите на реда с невярна информация, както и чрез представяне на неистински доказателства, а при установяване на данни за извършено престъпление, същата да бъде привлечена към наказателна отговорност.

С Постановление от 17.06.2020 г. по пр. пр. № 24180/2020 г. (л. 54, том 2 ДП 82-РП/2020 г.) прокурор от СРП е изпратил жалбата и приложените към нея писмени доказателства, по компетентност на ВОП – София, където на 22.06.2020 г. те са били приложени към пр. пр. № 561/2020 г. по описа на прокуратурата.

С Жалба вх. № 24548/12.06.2020 г. до СРП (л. 61-66, том 2 ДП 82РП/2020 г.) С.М. е сигнализирал прокуратурата за извършено документно престъпление от М. с попълването на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 7 гр. д.), в която тя твърди, че М. е извършил спрямо нея домашно насилие.

С Постановление от 17.06.2020 г. (л. 60, том 2 ДП 82-РП/2020 г.), прокурор от СРП е изпратил жалбата и приложените към нея писмени доказателства по компетентност на ВОП – София, където същите са получени на 22.06.2020 г. и приложени към пр. пр. № 561/2020 г.

С Постановление от 22.07.2020 г. (л. 99-100, том 2 ДП 82-РП/2020 г.), прокурор от ВОП – София е отказал да образува ДП по преписката срещу М. за престъпление по чл. 286, ал. 1 на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.

По Жалба на М., с Постановление от 14.09.2020 г. по пр. пр. № 538/2020 г. ( л. 2-3, том 3 ДП 82-РП/2020 г.), прокурор от ВАпП е отменил това постановление за отказ от образуване на ДП и е разпоредил извършването на допълнителна проверка и евентуална преценка за извършено от М. престъпление и по чл. 313 НК с подадената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разпечатката съдържа 51 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66233648-b216-4575-9432-0fe7b05f2aec