Акт от 31.10.2019, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 476 гр. ***, 31.10.2019 г.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд – *** в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар Е. В, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 529 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.А.С.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от 15.07.2019г. издаден от директор на ОД-С. на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на ***, представляваща второ плащане на договор №14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г. във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., респ. чл.

9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***

В жалбата се излагат доводи, че АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на закона и договора. Сочи се, че не е сключвал договорите, който се твърди да не е изпълнил и във връзка с чието неизпълнение да се отказва плащане и съответно да се изисква възстановяване на суми. Моли съда да отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен и да се присъдят направените по делото разноски.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят чрез пълномощника му адв. Р.М.,*** поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи и да се отмени оспорвания акт.

Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък на разноските по чл.

80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата- директор на Областна дирекция-***на Държавен фонд „Земеделие“ редовно призован, за представител изпраща юк. М. П.***. Оспорва жалбата.

Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки.

Административен съд–***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

По фактите:

Със заповед №

03-140-РД/32 от 23.03.2017г. директор на ОД-*** към ДФ“Земеделие“ е одобрил финансиране по заявление за подпомагане с УРН 191236, с ИД№ на проект 14/06/3/0/03380, с размер на финансова помощ ***.00 лв., с първо плащане: ***лв и второ плащане : ***.

Между жалбоподателя и ДФ“Земеделие“ е сключен на 27.03.2017г. договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Одобрената помощ е в размер на ***. и се предоставя на два етапа. Първото плащане е в размер на ***, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ в размер на ***лв..

Между страните не се формира спор, че сумата от ***. е заплатена.

На 30.11.2018г. жалбоподателят е депозирал заявка за второ плащане в размер на ***лв.

Заявката е с № 14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г. Придружена е с доказателства.

Извършена е проверка/посещение на място на 30.11.2018г., за която е съставен контролен лист. Проверяващите не са установили несъответствия и са дали положителен резултат.

С писмо изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019г. С. е уведомен, че ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като са открити несъответствия по подадена заявка за плащане № 14/06/3/0/03380/3/01 от 14.03.2018г. по подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г.. Несъответствията са свързани с представено удостоверение за професионално обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017г., издадено от ЦПО“***“ЕООД и същото е прието за нелегитимно. С това е прието, че е извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015г..

В указания в горното писмо срок В.С. е депозирал с вх. № 01-220-6500/68 от 18.04.2019г. възражения. Представил е два броя удостоверения с № 6-1 от 11.11.2017г. и с № 4-18 от 05.01.2018г., както и протоколи на изпитни комисии с № 22 и № 23 от 11.11.2017г. и № 32 и № 33 от 05.01.2018г..

Междувременно органът е сезирал НАПОО във връзка с издадено удостоверения с № 6-1 от 11.11.2017г.. От своя страна с вх.№ 07-225-1200/13 от 17.05.2019г. председателят на НАПОО е посочил, че липсват фактически и правни основания за издаване на документ по чл. 38, ал. 3 от ЗППО по отношение на С., защото същият е с основно образование, обучението е проведено в нарушение на разпоредбите на чл. 29 от ЗПОО; издаденият документ е с печат, който не отговаря на изискванията на чл. 40б, ал. 1 от ЗПОО и продължителността на обучението не отговаря на разписаната продължителност за дневна форма на обучение.

Директорът на ОД-***на ДФ“Земеделие“ е издал АУПДВ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от 15.07.2019 година, с който е отказал изплащане на финансова помощ в размер на ***, представляваща второ плащане на договор №14/06/3/0/03380 от 14.03.2018г. във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0/03730 от 12.05.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***лв.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. До разпит по искане на защитата се допусна свидетеля Б.Б.Й.-член на изпитна комисия. На същият бяха предявени протоколи на изпитна комисия с № 22 и № 23 от 11.11.2017г. и № 32 и № 33 от 05.01.2018г.. Същият посочи, че има висше агрономическо образование и участвал в обученията провеждани от

„***“ като лектор и като член на изпитни комисии. Познава лицето В.С., както от обученията, така и работата му като земеделски производител. Същият категорично заяви, че С. се е обучавал. Потвърди и положените от него подписи върху изпитните протоколи.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – ***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Относно компетентност на органа, издал акта:

Оспорената заповед е издадена от директора на ОДЗ ***град на основание заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г. на директора на ДФ”З”. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г., основана в чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, директорът на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ, съобразно териториалната им компетентност, правомощията вкл. по издаване на АУПДВ, вкл. и по подмярка 6.3 от мярка 6 по ПРСР 2014 – 2020. Сред директорите на ОДЗ е и директорът на ОДЗ София, издател на процесния АУПДВ. Следователно актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.

146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл.

59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни основания за издаването му. С оглед това се приема, че не е налице отменително основание по смисъла на чл.

146, т. 2 от АПК.

Относно изложените в жалбата аргументи за приложимост на производство по ЗУСЕСИФ, настоящият състав ги намира за неоснователни. Доводите в тази връзка са следните:

От доказателствата по делото се установява, че жалбоопдателят е депозирал заявление с идентификационен № 14/06/3/0/03380 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020. Заявлението е подадено на 12.08.2016 година и е получило УРН 191236. Същото със заповед № 03-140-РД/32 от 23.03.2017г. е одобрено и съответно е сключен договор № 14/6/3/0/03380 от 27.03.2017г.. Извършено е и първо плащане на сумата от 19558.00лв., по което страните не спорят. При това положение се приема, че датата на започване на производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е 12.08.2016г. (в този смисъл Решение № 9980 от 28.06.2019 година на ВАС по адм. дело № 2508/2019 година и Решение № 10325 от 3.07.2019 година на ВАС по адм. дело № 3263/2019 година).

Съгласно чл.

162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Според разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

До приемането на

ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр.

101 от 22.12.2015г.) в националното законодателство не съществува специален процесуален ред за установяване на нередности при изплащането на средства от европейските фондове. Към момента на започване на процесното производство условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 10 от 10.06.2016г.. В наредбата са предвидени и хипотезите на неизпълнение на договорни задължения и основанията за връщане на изплатени средства, респ. за откази за плащания (чл. 37 и чл. 44 от Наредбата). В нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда на АПК.

Установи се по делото, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало и е водено по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016г.. Независимо, че след приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от