Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 07.12.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 742/2023
Вид
Решение № 304
Подписан
07.12.2023
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7г, ал. 6 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за електронното управление
  • чл. 65, ал. 2 · Закон за електронното управление
  • чл. 7г, ал. 2, т. 4, предложение първо · Закон за електронното управление
  • чл. 7г, ал. 4 · Закон за електронното управление
  • чл. 7г, ал. 6 · Закон за електронното управление
  • чл. 7е, ал. 1, т. 3 · Закон за електронното управление
  • чл. 7и · Закон за електронното управление

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Хасково, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200742 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е въз основа на жалба от С. Н. Д. срещу Наказателно постановление рег. № НП-7 от 23.08.2023 г., издадено от заместник – министъра на електронното управление, с което на жалбоподателя, в качеството му на ******, са наложени административни санкции: за нарушение № 1 от Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-19/27.02.2023 г. и от атакуваното наказателно постановление, глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 65, ал. 2 от Закона за електронното управление и за нарушение № 2 от Акт за установяване на административно нарушение № АУАН19/27.02.2023 г. и от обжалваното наказателно постановление - глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 65, ал. 2 от Закона за електронното управление. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея 1 наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилност, поради противоречие с материалния закон.

Твърди се от жалбоподателя, че били допуснато нарушения по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, както и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – при издаване на наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Жалбоподателят счита и че не било въведено пълно, точно и ясно описание на деянието, включително и при посочване на датата на неговото извършване. Отправя се искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят С. Н.

Д., редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.

Административнонаказващият орган – Заместник – министъра на електронното управление, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – юриск. Д.И. оспорва жалбата в съдебно заседание и в представено писмено становище излага конкретни съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Със Заповед № МЕУ-11792/27.10.2022 г. на министъра на електронното управление било разпоредено извършването на проверка на Община Хасково, представлявана от С. Н. Д., ****** за спазване на разпоредбите на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, издадена във връзка с чл. 7г, ал. 6 от Закона за електронните съобщения. Проверката била възложена на и извършена от свид. В. А. П., на длъжност „държавен експерт“ в Отдел „Бюджетен и 2 проектен контрол“ /БПК/, Дирекция „Политики за електронно управление“ /ПЕУ/ в Министерството на електронното управление /МЕУ)/, с адрес на месторабота: ******, Д. К. П. - държавен експерт в Отдел БПК, Дирекция ПЕУ и свид. Е. С. С. - главен експерт в Отдел БПК, Дирекция ПЕУ. Заповедта била връчена на проверявания субект с Писмо, изх. № МЕУ-11897/21.10.2022 г., в което бил посочен обхвата на проверката с приложени към него: цитираната заповед, План за извършване на проверката, одобрен от Началник на Отдел „Бюджетен и проектен контрол“, образец на контролен лист за проверка на нарушения на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ. Проверката била извършена дистанционно, без посещение на контролните органи на място в Община Хасково, чрез преглед на наличната информация в Информационната система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии /ИСБК/, официалната интернет страница на Община Хасково и предоставената информация от Община Хасково. След извършената първоначална проверка в ИСБК, както и преглед на публикуваната на официалната интернет страница на Община Хасково информация, от контролните органи, извършващи проверката била изискана допълнителна информация с Писмо, изх. № МЕУ – 12739 от 11.11.2022 г. и конкретно: копие от документ, с който е внесено в Общински съвет – Хасково предложението за приемане на тригодишната прогноза за 2023 г. – 2025 г. както и копие/ извлечение – препис от решението за приемането му; копие от документ, с който е внесено в Общински съвет – Хасково предложението за приемане на актуализираната тригодишна прогноза за 2023 г. – 2025 г. както и копие/ извлечение – препис от решението за приемането му; документи, удостоверяващи датата на влизане в законна сила на решението на Общинския съвет за приемане на бюджета за 2022 г.; документи, удостоверяващи датата на влизане в сила на решението на Общински съвет – Хасково за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета за 2021 г.; копие от индивидуалния протокол, с който се удостоверява предаването в Информационната система за общините на Министерство на финансите на отчета към 30.06.2022 г. на Община Хасково, както и всякаква допълнителна информация/документи във връзка с прието решения на Общински съвет – Хасково, относими към проверката, като в отговор на отправеното искане, по 3 електронната поща, с вх. № МЕУ – 13221/18.11.2022 г. била предоставена изисканата допълнителна информация.

От представените доказателства и от извършената справка в ИСБК било установено, че формата с отчет за първото шестмесечие на 2022 г. на Община Хасково била подадена с вх. № МЕУ – 9042 от 09.09.2022 г., а представянето в Министерство на финансите на отчета за касовото изпълнение на бюджета на Община Хасково за първото шестмесечие на 2022 г. чрез Информационната система за общините било осъществено на 25.07.2022 г., като преценили, че информацията за отчета за първото шестмесечие за 2022 г. е трябвало да бъде подадена в ИСБК не по – късно от 01.08.2022 г.

Установено било, в хода на извършваната проверка, че отчетът за 2021 г. бил прието от Общински съвет – Хасково с Решение № 706 , взето с Протокол № 32 от 02.09.2022 г., но в ИСБК липсвала подадена информация за годишния отчет за 2021 г. към дата 09.09.2022 г.

Горните констатации били обективирани в Протокол за извършване на проверка от 30.11.2022 г., а след като контролните органи достигнали до извод, че жалбоподателят С. Н. Д., в качеството му на ******, бил допуснал информацията за отчета за касовото изпълнение на бюджета на Община Хасково за първото шестмесечие на 2022 г. да не бъде подадена в Информационната система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии (ИСБК) в изискуемия срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.

7г, ал. 4 от ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4, предложение първо от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б), предложение първо от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес, утвърдени със Заповед № МЕУ-139/07.03.2022 г. на Министъра на електронното управление, на основание чл. 7и от ЗЕУ (Задължителните разпореждания), извършено на 02.08.2022 г. и че в същото качеството - ******, бил допуснал информацията за годишния отчет па бюджета на Община Хасково за 2021 г. да не бъде подадена в ИСБК в изискуемия срок, е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от 4

ЗЕУ, във връзка с чл. 7г, ал. 2, т. 4, предложение второ от ЗЕУ и във връзка с чл. 15, т. 3, б. б), предложение второ от Задължителните разпореждания, извършено на 12.09.2022 г., срещу жалбоподателя бил съставен от В. А. П., в присъствие на Д. К. П. и Е. С. С. Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-19/27.02.2023 г.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на лицето, привлечено към административно - наказателна отговорност който бил изпратен за предявяване и връчване на екземпляр от него по месторабота чрез Община Хасково, но след няколко неуспешни опита за това било потърсено съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР). Актът за установяване на административно нарушение № АУАН-19/27.02.2023 г. е връчен на 06.06.2023 г. със съдействието на МВР, като в законовия срок жалбоподателят не е направил възражения, но в 14- дневния срок от връчването на АУАН е предложил сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство на основание чл. 58т, ал. 1 от ЗАНН, като въпреки подписаното такова, определените глоби не били заплатени, довело като последица до издаване на процесното наказателно постановление.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като преценил, че подаденото възражение е неоснователно, а така също не била налице хипотеза по чл. 28 ЗАНН, наложил процесните административни санкции за всяко от описаните нарушения.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. А. П. относно обстоятелствата, установени в хода на извършената проверка, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочения свидетел, както и на свид. Е. С. С. за съответните обстоятелства, както и най – вече относно процедурата по съставяне на акта за установяване 5 на административно нарушение се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Всъщност, по отношение на осъществената фактическа обстановка по време на самата проверка до голяма степен не се и спори от страна на жалбоподателя, като за правилността на правната интерпретация на този факт, както и относно процесуалната издържаност на процедурата по реализиране на отговорността, съдът ще вземе отношение по същество.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7г, ал. 2 от Закона за електронното управление, в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за: 1. тригодишните бюджетни прогнози; 2. проектобюджетите за следващата година; 3. утвърдените годишни бюджети и извършените промени по бюджетите си в тази област; 4. текущите и годишните отчети. Според чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ Информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане. По силата на чл. 7и ЗЕУ, министърът на електронното управление издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на изискванията на този закон. Според чл. 15, т. 3, б. „б“ от Задължителните разпореждания за предварително съгласуване на разходите на административните органи в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес на основание разпоредбата на чл. 7и и във връзка с чл. 7г, чл. 7ж, ал. 1 и чл. 7е, ал. 1, т. 3 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) и във връзка с чл. 49 и чл. 50 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), информацията по чл. 3, ал. 1 за текущите и годишните отчети се подава за общините в седемдневен срок от представянето на отчетите за първото шестмесечие за касовото изпълнение чрез Информационната система за общините, а за представените годишни 6 отчети - в срок от седем дни от приемането им от общинските съвети. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ, длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.