Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 06.06.2019, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Търговско дело 116/2018
Вид
Решение № 44
Подписан
06.06.2019
В сила
08.02.2021
Състав
РАЯ ПЕТКОВА ЙОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

6.VІ.2019

Разград

Номер

Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

16.ІV

2019 съд

На Година

В публично заседание в състав:

Секретар: Н.Р.

РАЯ ЙОНЧЕВА

Председател

2018 търговско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

116 дело номер по описа на РОС за година съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по иск, пряко предявен на осн.чл.432 КЗ от малолетния А.Б.Л. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д., представлявана от адв. адв. Н.Д. против ЗАД „***”АД, ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, *** за 70 000,00лв., дължими в обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени му при деликт -ПТП, което не е признато за престъпление с влязла в сила присъда и при наличие на валидно към дата на деликта застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Като факти, обосноваващи основателността на исковата му претенция, с предявяване на иска, ищецът твърди, че на 5.VІІ.2018г. около 18:15ч при предприето от него пресичане на пътното платно по пешеходна пътека, бил блъснат л.а. „Опел“ с рег.№***, управляван от собственика си Т.Б.А. в нарушение на правилата за безопасност и с несъобразена с пътната обстановка скорост; В резултат на сблъсъка с МПС, твърди причинени му по непредпазливост телесни увреждания: средно изразена по степен телесна повреда- фрактура на ляв долен крайник, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинила трайно затруднение в движението; леки телесни повреди- охлузвания и наранявания, изразяващи се във временно разстройство на здравето му без опасност за живота; изживян неописуем ужас, стрес и шок, които оставили траен и забележим отпечатък на психиката и съзнанието му; Относимо към дата на произшествието твърди наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица №BG/23/118001884392 за периода 1.VІІ.2018-30.VІ.2019г; Заявена на 8.VІІІ.2018г. претенция за щета №0411-900-0012-2018 и отказ на застрахователя за заплащане на същата с писмо №Щ5994017/10.VІІІ.2018г.;

При редовност в призоваването, ищецът и процесуално представляващите го не се явяват в насроченото по същество на иска с.з.

В законоустановения и предоставен му за това срок, ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор, с подаването на който въвежда спор относно основателността и размера на предявения срещу него иск; Оспорва предявеният срещу него иск по основание и размер. Оспорва наличие на предвидени в кумулативност предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.43 КЗ като твърди, че водача на застрахования автомобил не е виновен за увреждащото ищеца ПТП. Оспорва, въведените в основание на иска обстоятелства - механизъм на ПТП; твърди несъответствие, в смисъл на недължимост, респ. -прекомерност на претендираното обезщетение с реално претърпените от ищеца вреди; оспорва причинна връзка на претърпени от ищеца болки и страдания с поведението на водача на застрахования автомобил; Въвежда твърдение за причиняване на вредите изцяло по вина на пострадалото дете, както и на неговите, дължащи контрол над поведението му родители. В условия на евентуалност, поддържа становище за съпричиняване на вредите от пострадалия. Признава наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на твърдения от ищеца деликт;

Оспорва акцесорно предявения иск за лихва.

Твърдейки отношенията си като договорни, счита отговорността си към увредено при ПТП лице като такава, произтичаща на договорно основание, а не на деликт, поради което оспорва и началния момент, от който се претендира заплащането на лихвата.

В с.з., чрез представляващия го по пълномощие адв.Т., ответното дружество поддържа въведените в срок за отговор възражения. Позовано на извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторени в производството разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Искът е допустимо предявен, при спазване изискванията на чл.38 КЗ(вж. д/ва на л.л.74-76) и при обективиран от застрахователя отказ за изплащане на заявената щета.

По делото се следва за безспорно установено, че по см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането ищецът е потребител на застрахователна услуга, тъй като към 5.VІІ.2018г. между собственика на участвалия в ПТП л.а. и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ (вж.полица

№BG/23/118001884392 за периода 1.VІІ.2018-30.VІ.2019г., на л.65 от преписка по ДП№330ЗМ-166/2018 на ОСМВР-Разград).

С влязло в сила на 24.І.2019г.

Постановление №В-862/18 от 14.І.2019г., образуваното по случая ДП№330 ЗМ-166/2018 по опис на РП-Разград е прекратено при хипотеза на чл.24, ал.1, т.1НПК като е прието, че поведението на Т.

А., собственик и водач на участвалото в ПТП МПС е несъставомерно, и не инкриминира вменяваното му в отговорност престъпление по чл.343,ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 НК. В случая, се касае за постановление за прекратяване на наказателно производство, по отношение на което, нормата на чл.

300 от ГПК не намира приложение. Същото не е задължително за гражданския съд и не съставлява източник на доказателствени и правни изводи, относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца.

От което, в тежест на ищеца е пълното и главно доказване на всички кумулативни предпоставки на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, с изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й съставлява правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Като доказателство на л.15 е приложен

Констативен протокол на ОД МВР-Разград за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 5.VІІ.2018г, в центъра на с.Я. е настъпило ПТП с участие на л.а. „Опел Зафира с рег.№Т., управляван от собственика си Т.А. и малолетния А.Л., посочен като пострадало от удар с автомобила лице.

От показанията на Т.А., относимо на данните от съставения в ДП№ и ползващ се с док. сила протокол за оглед на местопроизшествие, се следва за установено, че на посочената дата, в центъра на селото предстояло провеждане на сватбено тържество. За целта, на площада, в непосредствена близост до кръстовището между ул.“Дунав“ и ул.“Ясен“ била изградена сцена, около и на която имало хора, вкл.и играещи деца. На разстояние от около 3м. от сцената, с насочена към нея кабина бил паркиран товарен микробус-автофургон за дюнери. Св. А. се придвижвал с управлявания от него автомобил по ляво отстоящата на площада ул.“Дунав и в посока на кръстовището й с ул.“Ясен“. По делото е безспорно установено, че погледнато от посоката на движение на автомобила, фургонът е ограничавал видимостта на водача още с навлизането му в тази отсчека. която до мястото на ПТП е установена с дължина от

22,2м(вж.скица на л.58ДП).

В показанията си св.А. съобщава :“ На центъра имаше трибуна …До сцената имаше една каравана…. детето го видях, когато се удари в дясната врата на автомобила ми“. Движел се спокойно, с допустимата и приета в заключение скорост от 24км/ч., когато от ляво по посока на движението си възприел тревожните подвиквания на мъжа, в когото разпознал бащата на детето. В отговор на които, погледнал надясно и тогава възприел тичащото към предната му дясна врата дете. От този момент, в рамките на секунди последвал сблъсъка на детето с автомобила.

В заключение(л.168-183), съответно на доказателствата, назначената по делото САТЕ установява следното: Участъка на ПТП е в района на широко кръстовище(площад) между ул.“Дунав“ и ул.“Ясен“. В района на инцидента не се установява маркирана пешеходна лента. Пресичането на ул.“Дунав“ за пешеходци е осигурено по тротоарите, изградени двете страни на ул.“Ясен“, съответно на разстояние 15м преди и на 40м след мястото на инцидента.

Непосредствено преди произшествието, процесният л.а. се е придвижвал по ул. „Дунав“, която е с широчина от 8 метра и със 7% наклон на спускане в района на площада, образуван от кръстовището й с ул.“Ясен“. Видимостта на водача към дясната част на платното за движение пред автомобила и към изградената на площада сцена, е била ограничена от надлъжно спрелия на пътя автофургон с габарити: височина-2,3м; дължина 5,5м и широчина -2,3м; Спрелият микробус е закривал и видимостта на пешеходците към движещите се по ул. Дунав превозни средства.

Съгласно приложената от експерта методика, непосредствено преди ПТП, при разрешена скорост от 50км/ч, лекият автомобил се е движел със скорост от 24,7км/ч., при която необходимото за спиране разстояние(опасната зона) е

13,7м. Изводимо от данните по делото, вещото лице констатира, че предприето от детето излизане на платното за движение като причина за настъпване на ПТП, тъй като при установената за водача скорост от 24км/ч и пречещият на видимостта му фургон, е настъпило поради . за момента, в който водачът е възприел детето като опасност на пътя, същият е бил в състояние да възприеме бягащото дете на разстояние 4,5м преди мястото на удара, което попада в опасната му зона за спиране. Според вещото лице, за да избегне при така създадената ситуация удара с детето, водачът на лекия автомобил е следвало да се движи със скорост от 8,8км/ч.

Към дата на инцидента, детето е било с ръст от 110см и се е придвижвало в посока на автомобила бягайки със скорост от

11,7км/ч и при ограничена от автофургона видимост.

От приложената като доказателство мед. документация(л.35-72) се установява, че на 5.VІІ.2018г. пет годишният А.Л. е бил приет по спешност в болнично заведение с диагноза-вътрешна(закрита) фрактура на ляв долен крайник(счупване на двете дълги кости на подбедрицата -лява фибула и лява тибия). При първоначалното му освидетелстване, по повърхността на тялото и лицето му са установени и: охлузвания над лява вежда и по лява буза; охлузвания по десен лакът, дясна предмишница и дясна предкитка; охлузване и кръвонасядания на лява мишница; охлузване на втори и пети пръст на лява ръка; охлузвания на дясно коляно и по гърба. В медицинската документация е отразено, че по данни на придружаващите детето родители, описаните травми са получени на 5.VІІ.2019 в 18:00ч при ПТП с лек автомобил.

По делото е назначена СМЕ, която в заключение установява, че поотделно и в съвкупност, всяка от получените в лява подбедрица травми, води до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, което е наложило извършване на вътрешна репозиция и гипсова имобилизация на крайника за срок от шест седмици. Съгласно дадената им от експерта медико-биологична характеристика, всяко от тези увреждания съставлява средно изразена по степен телесна повреда. Към момента на получаването им болката е била във високата скала. Репозицията на счупените кости е извършена под пълна анестезия и по време на тази интервенция детето не е изпитвало болки и страдания.

Медицинската документация сочи на адекватно и своевременно предприето лечение. При проведено на 28.ХІ.2018г. освидетелстване, вещото лице установява, че движението на крайника му е възстановено, костите са напълно зарастнали, без негативни за физическото му здраве последици. Бързото и неусложнено консолидиране на костите се обяснява от вещото лице с присъщите за ниската възраст на детето анатомофизиологични особености: незавършило костно съзряване, интензивна обмяна на веществата и липса на придружаващи хронични заболявания; не съществува риск от натрупване на абнормно количество костно вещество, образуване на лъжлива става или контрактура на мускулите.

Кръвонасяданията и охлузванията, установени по лицето и тялото на детето , по медико биологичен критерий експерта квалифицира като болки и страдания, което дава основание за квалифицирането им като леко изразени по степен телесни повреди. Същите са отзвучали в рамките на дни и не са оставили трайни последици върху здравето на детето.