Определение № 345 от 10.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20235001000595 по описа за 2023 година установи следното:

Предмет на делото е частна жалба от Б. У. Ш. ООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя си С. В. В., срещу постановеното определение №748 от 27.06.2023 г. по т.д.№175/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното определение са оставени без уважение възраженията за международна некомпетентност на съда и за местна неподсъдност на спора, направени в отговора срещу исковата молба от Б. У. Ш. ООД, като неоснователни.

Частният жалбоподател счита така постановеното определение за неправилно и противоречащо на процесуалния закон и съдебната практика по прилагането му. Моли да бъде отменено, като се обяви, че българският съд не е международно компетентен да разгледа предявените искове и прекрати производството, а в условие на евентуалност – да се отмени и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Бургас на основание чл.118,ал.1,предл.2 от ГПК за разглеждането му.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от П. ООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя си А. И. Й., чрез пълномощника адвокат М. Р. К., в който се счита същата за неоснователна, като се позовава на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ и 1 чл.108,ал.1 от ГПК. Ответникът моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във връзка с изложените в частната жалба оплаквания и становища на страните, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения от закона едноседмичен срок, както и е подадена от надлежна страна. Ето защо се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, с който са оставени без уважение възраженията за международна некомпетентност на съда и за местна неподсъдност на спора.

От данните по делото се установява, че българският съд – Окръжен съд Пловдив е сезиран с иск от П. ООД, българско юридическо лице, срещу Б. У. Ш. ООД, също българско юридическо лице, за заплащане на главница и обезщетение за забавено плащане, произтичащи от осъществяване на международни превози на товари от страна на П. ООД по периодично подавани заявки от страна на Б. У. Ш. ООД, съгласно товарителници и фактури, посочени в исковата молба и приложени към нея.

Ответникът в отговора си срещу исковата молба е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа повдигнатия правен спор, тъй като се касае за превозно възнаграждение за осъществени превози от товарни пунктове на територията на РБ до разтоварни пунктове на територията на КИ, и компетентен да разгледа повдигнатия спор е и. съд по силата на чл.7 от Регламент /ЕС/ №1215, в който е предвидена т.нар.специална компетентност на съдилищата.

По дела, свързани с договори, исковете се предявяват в съдилищата по мястото на изпълнение на договорното задължение. Поради което счита, че компетентен съд в случая е и. съд.

В условията на евентуалност, ответникът е направил и възражение за местна неподсъдност на спора на основание чл.108,ал.1,изр.2 от ГПК, тъй като от приложените товарителници се вижда, че пункт на натоварване е посоченият и стопанисван от ответника цех на територията на гр.Ч., който съставлява поделение по смисъла на посочената разпоредба и местно компетентен да разгледа повдигнатия спор се явява Окръжен съд Бургас.

2

По въпроса за международна компетентност при разглеждане на повдигнатия спор от значение са страните и тяхното седалище, както и предмета на спора. В случая се касае до страни, които са български юридически лица и които спорят за превозно възнаграждение във връзка с осъществени автомобилни превози между РБ и КИ, т. е. международни автомобилни превози.

Регламент /ЕС/ №1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела урежда правилата на компетентност на съда, както и за признаването и изпълнението на съдебни решения, чиято цел е постигане на свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела. За компетентността е възприета необходимостта от прилагане на общи правила, когато ответникът има местоживеене в държава членка. Тези правила са основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника наред с алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. Предвидени са и определени, конкретно предвидени случаи на специална компетентност, на компетентност по дела във връзка със застраховане, при потребителски договори, при индивидуални трудови договори, изключителна компетентност, пророгация на компетентност. В същото време регламентът прогласява спазването на международните ангажименти, по които държавите-членки са страни, което означава, че регламентът не следва да засяга конвенции във връзка със специални въпроси, по които държавите–членки са страни.

За споровете, произтичащи от международен автомобилен превоз на товари, намира приложение Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/, която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето според договора се намират в две различни държави, от които поне една е договарящата. Това е така, независимо от седалището и националността на страните. В чл.31 са предвидени правила за определяне на компетентен съд.

Споровете могат да се разглеждат, освен от съда на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и от тези съдилища, които се 3 намират на територията на държавата, на която се намира местожителството на ответника, главното му седалище или клон, или агенция, чрез която е сключен договора, или мястото, където стоката е била приета за превоз, или мястото, предвидено за доставянето и. Следователно за международните автомобилни превози са предвидени специални норми, вкл. и относно компетентността на съда при разглеждането на спорове, породени от тези превози. Посочени са алтернативни възможности, като ищецът е този, който следва да избере една от предвидените възможности.

Несъмнено е, че РБ е ратифицирала посочената конвенция от 18.01.1978 г., като е договаряща страна по смисъла на конвенцията и повдигнатият правен спор се включва в приложното и поле – чл.1. При наличието на специални норми за споровете, породени от международни автомобилни превози, на предвиденото в регламента да не се засягат специалните въпроси, уредени в конвенции, по които държавите-членки са страни, следва да се приеме, че в случая намира приложение ЧМР конвенцията, като българският съд е компетентен да разгледа повдигнатия пред него правен спор на основание чл.31,ал.1,б.а, предл. второ от конвенцията.

По въпроса за местната подсъдност следва да се посочи, че в ГПК е уредена обща местна подсъдност за предявяване на исковете пред съда, в района на който е седалището на ответника. За юридическите лица, каквото лице е ответникът, се предвижда и изборна местна подсъдност. Съгласно чл.108,ал.1, предл.1 от ГПК, исковете могат да се предявят пред съда, в който се намира седалището им, а съгласно предл.2 по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове – и по тяхното местонахождение. В случая не се установява хипотезата на преки отношения между ищеца и поделение или клон на ответника. Видно от товарителниците, посочен е товарен пункт в гр.Ч., но само това не е достатъчно при преценяване на хипотезата. Липсват и данни за наличието на стопанисван от ответника цех, а и това обстоятелство не е от значение спрямо посочената норма. Ето защо, исковете следва да бъдат разгледани от съда, в чийто район е седалището на ответника – гр.П., а именно Окръжен съд Пловдив.

До същите изводи е достигнал и окръжният съд при постановяване 4 на обжалваното определение. Ето защо, то следва да бъде потвърдено.

Неоснователна се явява подадената частна жалба, тъй като са спазени процесуалните правила при преценяването на международната компетентност и местната подсъдност на предявените искове по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №748 от 27.06.2023 г. по т.д.№175/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което са оставени без уважение възраженията за международна некомпетентност на съда и за местна неподсъдност на спора, направени в отговора срещу исковата молба от Б. У. Ш. ООД, като неоснователни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5