Акт от 12.02.2021, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1

Гр.Сливен, 12.02.2021г

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ

АНГЕЛОВА

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са три обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена от 200 000 лв. – на първия и втория иск и 100 000 лв. – на третия иск.

В исковата молба ищците твърдят, на 28.07.2018г., в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Шел“ се реализирало ПТП между л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, управлявано К.Г.Г., който в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат на което навлязъл в насрещната лента и се блъскал челно в движещия се л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ***, управлявано от правоспособния водач И.Д.Д..

Твърдят, че в резултат на силния удар при

ПТП-то, В. Т.А. - пътник в л. а. „Ауди А4“, с peг. № ***, стоящ на предна дясна седалка, който е син на ищците Т.Т.А. и Р.Ж.У. и брат на ищеца Т.Т.А., получи несъвместими с живота травми, довели до мигновената му смърт.

Твърдят, че отговорността за настъпването на ПТП е на водача на МПС с марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, който нарушил правилата за движение по пътищата, а в пряко причинно-следствена връзка от реализираното по негова вина ПТП, настъпила смъртта на В.

Т.А.. Управляваният от него автомобил бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответното дружество с полица, валидна от 02.06.2018 г. до 02.06.2019 г.

Твърдят, че загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, своя син и любим брат. Смъртта му настъпила по нелеп и ужасяващ начин, а те преживяли изключително тежко загубата на В. в разцвета на младостта му. Приживе той бил изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее. Негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка, която ищците имали със своя син и брат. Били завинаги лишени от любовта и подкрепата на своя син и брат, и изпитвали неописуеми болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, които болки щели да търпят винаги. Загубата на роден син била едно от най - тежките житейски събития, а тяхната болка нямало да намалее във времето, оставяла дълбок и болезнен отпечатък завинаги.

Твърдят, че връзката между двамата братя В. и ищеца Т. била силна, като Т. който изгубил не само своя единствен роден брат, но и своя най-добър и верен приятел. През години В. се доказвал, като сигурна упора на своя по-малък брат, упора, която нямало как да бъде заменена от никого. Завинаги спомените за отминалите и невъзможни бъдещи моменти щели да тежат в съзнанието на Т., който губел една силна емоционална връзка .

Ищците твърдят, че до настоящият момент не са се отърсил от случилото се и страдали от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочавали и развивали в отрицателна посока. Имали безсънни нощи, изблици на сълзи, тежки депресивни и психически състояния, обвинения към себе си, нежелание да продължават живота без своят син и брат. Преди настъпилото събитие ищците били контактни, радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели. В момента се забелязва затвореността и отчуждеността на членовете на семейството, избягвали срещи с други лица и обичайните за всеки нормален човек приятели.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да заплати на първите двама ищци : по 200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от настъпилата на 28.07.2018г. в резултат на ПТП смърт на техния син В. Т.А., а на третия ищец-сумата 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от настъпилата смърт на неговия брат В. Т.А., ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано 29.10.2018 г.

– датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ, до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита исковете за недопустими, тъй като липсвал правен интерес от предявяването им. Във връзка с претърпените вреди ищците отправили доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпилото на 28.07.2018 г. застрахователно събитие. Твърди, че не е налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като били изискани от ищците документи, доказващи виновното поведение на застрахования в дружеството водач, но такива не били представени и с исковата молба.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния автомобил.

Счита, че за настъпване на смъртта, вина има и самия пострадал, който нарушил чл. 137А от ЗДвП, като не поставил предпазен колан в автомобила, в резултат на което, при процесното ПТП получил несъвместими с човешкия живот травми, получени при изпадане на тялото от салона на купето на автомобила, което следвало да бъде отчетено при постановяване на съдебното решение, а на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението да бъде намалено.

Оспорва да са претърпени от ищците болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет.

Твърди, че ищците не са живели с пострадалия в едно домакинство, което било видно от доказателствата по делото. Оспорва твърдението на ищците, че между тях и пострадалия са съществували отношения на обич, привързаност и подкрепа, които да обуславят размера на претендираните вреди.

Оспорва, че са били налице изключителни отношения между двамата братя, различни от обичайните.

Оспорва исковете като прекомерно завишени, неотговарящи на действителната вреда и несъобразени с принципа за справедливост.

Оспорва и по размер третия иск на брата на пострадалия, като се позовава на разпоредбата на чл. 493а ал. 4 КЗ /в сила от 07.12.2018 г./, като счита, че искът би бил основателен до размер на 5000 лв.

Цитира на ТР №1/2016 г., на ВКС, което предвижда да се присъждат обезщетения на братя и сестри само по изключение и при създадени трайна и дълбока емоционална връзка, каквато в настоящия случай не се доказвала.

Оспорва и претенцията за законна лихва, като неоснователна.

В с.з. ищците Т.А. и Т.А. , ред. призовани, се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят за уважаването му в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък. Подробни съображения излагат в писмена защита.

В с.з. ищецът Р.У., ред. призована, не се явява. Представлява се от същия процесуален представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да разноски съгласно списък.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Ищците

Т.Т.А. и Р.Ж.У. са родители и законни наследник на своя син В. Т.А., загинал на 29 години, при ПТП на 28.07.2018г.

Третият ищец Т.Т.А. е техният по-малък син и брат на загиналия в ПТП В. Т.А..

На

28.07.2018г, около 9.30часа, в гр. Сливен, на бул.

„Банско шосе“ до бензиностанция „Шел“, настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № ***, управлявано К.Г.Г., който в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат на което навлязъл в насрещната лента и се блъскал челно в движещия се лек автомобил

„Шевролет Авео“, с peг. № ***, управляван от Иван Димов.

В резултат на силния удар, автомобилът „Ауди А4“ се преобърнал няколко пъти и паднал по таван, като на място загинал

В. Т.А. , като пътник на предната дясна седалка в същия автомобил.

По случая е съставен констативен протокол с пострадали лица за ПТП № 433 / 28.07.2018 и образувано ДП № 959/18г на РУ-МВР Сливен.

С влязла в сила присъда №7 /11.03.2019г по НОХД № 52/2019г на СлОС, подс. К.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 28.07.2018г, в гр. Сливен, по бул. „Банско шосе“, в района на винзавод „Доомейн Бояр“, при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, нарушил правила за движение по пътищата – 21 ал.2, чл. 6 т.1 чл. 63 ал.2 т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т.А., на 29 години ,от с.Ковачите, общ.Сливен, и телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на И.Д.Д.на 45 години от гр.Сливен и средна телесна повреда на Дамян И. Димов, на 13 години от гр.Сливен, което е престъпление по чл. 343 ал.4, вр. чл. 343 ал.3 б.“б“ предл.1 вр. чл. 343 ал.1 вр чл. 342 ал.1 НК, за което е осъден с наказание лишаване от свобода и право за управлява МПС.

По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизма на ПТП и техническите причини, довели до възникването му.

В деня на инцидента, лек автомобил „Шевролет се е движил в гр. Сливен, по бул. „Банско шосе“, с посока на движение от центъра на града към Сливенски минерални бани.

Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка и добра видимост.

Скоростта на движение на автомобила е била около 109 km/h.

Опасната зона за спиране на автомобила е била около 108 м.

В същото време

,в обратна посока, се е движил лек автомобил „Ауди А4“ със скорост на движение около 117 km/h.

Опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 106 м.

В зоната на прав участък, водачът на „Ауди

А4“ е предприел навлизане в насрещната лента, пресичайки двойна непрекъсната линия.

Пресичането на разделителната линия било в резултат на предприета маневра изпреварване на движещи се два автомобила в двете ленти в посока от Сливенски минерални бани към центъра на Сливен.

При това движение, автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение/ лентата за движение на лек автомобил “Шевролет“/, като пресичането на разделителната линия е станало на около 60-61 m преди геометричното разположение на автомобила към мястото на удара.

При така предприетите действия от водача на „Ауди А4“, било налице навлизане в опасната зона за спиране на автомобила „Шевролет“.

Разстоянието между двата автомобила в момента на възприемане на опасността от водача на „Ауди А4“ било около 163 метра - по-малка от сбора на опасните зони за спиране, което разстояние е около 214 м.

Водачът на автомобил “Шевролет“ не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара спрямо момента на отклоняване на автомобила „Ауди“ към лентата за движение на „Шевролет“. Той предприел отклоняване на автомобила надясно спрямо неговата посока, като е настъпила частична загуба на управление със линейно преместване напред и надясно, с едновременна ротация около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. Времето за движение на автомобила „Ауди“ от мястото на пресичане на разделителната линия до мястото на удара било недостатъчно водачът на „Шевролет“ да спре преди мястото на удара.

При описаното движение на двете МПС, настъпил удар в дясната пътна лента спрямо посоката на движение на „Шевролета“ и на 35,1 m преди мерната линия и на ниво от 5,3 m до 6,4 m вдясно от двойната разделителна линия на лентите за движение.