Присъда № 126 от 07.08.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №126/07.08.2024г. по НОХД №828/2024г., изготвени на 07.08.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.Р.М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и против подсъдимия Р.С.Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В разпоредително заседание се явява представител на РП- С., който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Пострадалата, редовно и своевременно призована за разпоредително заседание, не се явява.

Подсъдимият М.Р.М., редовно призован за разпоредително заседание се явява лично и със служебен защитник. Двамата отговарят на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият Р.С.Д., редовно и своевременно призован за разпоредително заседание, се явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и също поиска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът след като изслуша страните счете, че въпросите по чл.248, ал.1 от НПК са изяснени и следва да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие, приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва техните самопризнания при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият М. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер.

В съдебно заседание подсъдимият Д. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде наложено наказание „Обществено порицание“.

Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия М. да се наложи за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се редуцира с 1/3 (една трета) и така намаленото наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. За подсъдимия Д. предлага наказание „Пробация“ за срок от СЕДЕМ месеца с двете задължителни пробационни мерки с честота на явяване и подписване ТРИ пъти седмично.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата от престъплението, св. А.А.П. живее в гр. С., ул.

„Перущица“, №13, на първия етаж от къща. До нейния етаж имало долепена малка тухлена барака, която тя използвала за магазин, от който продавала сладки неща, кафе, цигари и безалкохолно. Бараката имала метална врата, заключваща се с катинар, както и прозорец, през който продавала стоки.

Прозорецът имал метален капак с панти в горната част. Когато свидетелката Петрова продавала, капакът бил вдигнат, а през нощта го спускала и затваряла. Към 22.01.2024г. тя държала в тази барака движими вещи, нейна собственост, сред които и 10 кутии цигари „Марлборо“ 100, синьо; 10 кутии цигари „Оме“, червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева. Тези вещи били на рафт вътре в павилиона като парите били в пластмасова чашка в банкноти с различен номинал. На рафта свидетелката Петрова държала и пластмасова чашка с монети. Тя продавала от бараката си до 22,00 часа на 22.01.2024г. След това съпругът й продавал още до около 23,30 часа, когато затворил капака на прозореца и го подпрял от вътрешната страна с отвертка. След това той се прибрал в дома си.

На 22/23.01.2024г., в неустановен час през нощта подсъдимите Р.С.Д., М.Р.М. и свидетелят И.Е.А. се срещнали в гр. С.. Тримата имали нужда от пари и се уговорили да отидат до бараката на свидетелката А.П. в гр. С., ул.

„Перущица“, №13 и да откраднат нещо от там. В изпълнение на това общо решение на 22/23.01.2024г., през нощта (след 23,30 часа на 22.01.2024г.), двамата подсъдими и малолетният И.Е.А. отишли до павилиончето на пострадалата.

Когато стигнали до бараката, двамата подсъдими и свидетелят А. заедно, с общи усилия взломили прозореца на павилиончето като вдигнали капака и бутнали стъклото. Тогава подсъдимият М. се протегнал през взломения прозорец и без да влиза в бараката, започнал да вади отвътре движими вещи и ги давал на подсъдимия Д.. Подсъдимите взели 10 кутии цигари „Марлборо“ 100, синьо; 10 кутии цигари „Оме“, червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева в банкноти с различен номинал.

След това двамата подсъдими и малолетният А. си тръгнали, взимайки със себе си гореописаните вещи като по този начин прекъснали владението на свидетелката А.П. върху тези вещи и установили своя трайна фактическа власт върху отнетото.

2

Двамата подсъдими и свидетелят И.Е.А. си разделили отнетите цигари и сумата от 60 лева. Те изпушили цигарите, а с парите си купили наркотични вещества.

На 23.01.2024г., около 06,00 часа свидетелката А.П. отишла до бараката и установила извършването на кражбата. Тя подала сигнал до РУ на МВР- С. за случилото се.

По случая е било образувано настоящото наказателно производство.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите предмет на престъплението възлиза на обща стойност 228 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите А.П., С.С., И. А., Е.В. и Й.А. както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебнооценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, тъй като същите кореспондират със събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимите М.Р.М. и Р.С.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението „Кражба“подсъдимият М.Р.М. състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият Р.С.Д. състав на престъплението по чл.195, ал.1 т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на 22/23.01.2024г. в гр. С., макар и непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в условията на повторност за подсъдимия М., след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на преграда, здраво 3 направена за защита на имот извършили кражба на чужди движими вещи: 10 кутии цигари „Марлборо“ 100, синьо; 10 кутии цигари „Оме“, червено; 10 кутии цигари „Шарена Карелия“ и сумата от 60 лева, всичко на обща стойност 228 лева, собственост на А.А.П. от гр. С. като случаят не е маловажен.

Деянието е извършено от подсъдимите М. и Д. с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те са знаели, че като вземат посочените по- горе вещи, собственост на пострадалата, извършват престъплението „Кражба“. Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието, ще увредят собственика на тези вещи, но въпреки това са го извършили и са увредили пострадалата А.П..

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Безспорно се установи, че именно подсъдимите М. и Д. са откраднали вещите, собственост на пострадалата Петрова.

Съдът счита, че правилно прокурорът е приел, че се касае за немаловажен случай. Видно е, че двамата подсъдими са с лоши характеристични данни. Ето защо правилно РП- С. е повдигнала на двамата обвинение за извършено престъпление „Кражба“, след като са се сговорили предварително да извършат въпросното деяние. Видно е от събраните по делото доказателства, че още преди да отидат до дома на пострадалата те са взели решението да извършат кражбата от нейния дом. В изпълнение на това си решение те са отишли до тази барака, собственост на св. А.П. и са извършили инкриминираното деяние.

От справката за съдимост на подсъдимия М. е видно, че той е извършил престъплението „Кражба“ в условията на повторност, тъй като с присъда по НОХД №984/2022г. С.ски районен съд му е наложил за извършено също такова престъпление „Кражба“ по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Присъдата е влязла в сила на 26.10.2022г. Видно е, че до момента на извършване на инкриминираното деяние по настоящото производство не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, още повече, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от НК: „При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок“. Ето защо съдът счита, че подсъдимият М. е извършил престъплението „Кражба“ по настоящото производство в условията на повторност съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК и правилно РП- С. му е повдигнала такова обвинение.

Подсъдимите М. и Д. са извършили деянието като непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното от тях деяние и са могли да ръководят своите постъпки.

Съдът счете, че следва да оправдае двамата подсъдими по обвинението, 4 че са извършили деянието с участието на малолетния И.Е.А., тъй като малолетното лице не може да извършва престъпления и е наказателно неотговорно, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от НК. Ето защо наказателна отговорност за извършеното деяние могат да носят единствено двамата непълнолетни, подсъдимите М. и Д..

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от закона начин и в слабия родителски контрол.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искрените им разкаяния, съдействието на всеки от тях за разкрИ.е на обективната истина по време на досъдебното производство, както и чистото съдебно минало на подсъдимия Д..

Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подсъдимите.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Тъй като всеки от подсъдимите е извършил деянието като непълнолетен, съдът счете, че следва да замени предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 10 години с наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съдът счете, че следва да определи наказанието на подсъдимия М. за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество.

Съдът намира, че е най-подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, както предлага прокурорът. Съдът счита наказанието в този размер за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това наказание ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК задължително следва да намали с 1/3 (една трета) определеното наказание, а именно с ТРИ месеца. Така намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца подсъдимият М. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условия за прилагане института на условното осъждане. Той е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. Ето защо съдът счете, че това наказание подс.