Решение № 260463 от 17.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

…

Гр.

София, 17.03.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА К.А при секретаря Н.

Масова, като разгледа т.д. № 1108/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 563, ал. 2, т. 3 и ал. 4 КЗ.

Ищецът Г. Ф. твърди, че ответникът „Д.Б.Ж.И З.“ АД е застраховател, който сключва задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците и в това си качество съгласно чл.

520, ал. 1 КЗ дължи вноски във Ф.а за незастраховани МПС, чийто размер и срок за плащане се определя по реда на чл. 555, ал. 1 КЗ – с решение на КФН. Поддържа, че ответникът не платил дължимата за м. януари 2020 г. вноска в размер от 423 591 лв., въпреки че е изтекъл определеният с решението на КФН срок за плащането й - до 10-то число на втория месец след месеца на сключване на застраховките.

Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, както и лихва за забава върху главницата за периода 11.03.2020 г. – 15.06.2020 г. в размер от 11 413,42 лв. Ищецът оспорва направеното от ответника възражение за съдебно прихващане на дължимите суми с вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ, като счита, че вземането му за вноска не е компенсируемо, тъй като съгласно чл. 522 КЗ вноските не подлежат на възстановяване. По същество поддържа, че застрахователните договори, по които ответникът е платил обезщетения, са валидни, като нямало пречка те да бъдат сключени от лице, различно от собственика, а и спрямо тях била приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Наред с това твърди, че съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ спорът за дължимостта на обезщетенията следва да е възникнал в хода на уреждане на претенцията, а не след този момент, както било в настоящия случай. Поради всичко изложено ищецът моли съда да уважи предявените искове, като отхвърли възражението за съдебно прихващане. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът „Д.Б.Ж.И З.“ АД не оспорва дължимостта на процесната вноска в претендирания размер, но счита, че исковете следва да се отхвърлят поради погасяване на вземанията за главница и лихва чрез съдебно прихващане с вземания по чл. 499, ал. ал. 5 КЗ за възстановяване на платени застрахователни обезщетения по полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадени в периода февруари 2015 г. – ноември 2016 г., които били нищожни поради липса на съгласие, а също и поради липса на застрахователен интерес. Ответникът твърди, че за сключване на полиците, предмет на възражението за прихващане, не било направено надлежно волеизявление от застрахования или от друго лице със застрахователен интерес, като тази изначална липса на воля не можела да се преодолее с последващото плащане на застрахователна премия. Поддържа, че е неприложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която имала отношение само при липсата на форма, а не на съгласие, а и защото действията на застрахователя по неоспорване на полиците били извършени преди същият да узнае за техния порок.

Неприложима според ответника била и разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ, тъй като тя допускала застрахователният договор да се сключи от трето лице-несобственик, но когато то действа в лично качество, каквито не били процесните случаи, а пък по отношение на договорите, сключени по време на действие на КЗ (отм.), такава възможност въобще не съществувала. Ето защо ответникът счита, че с плащане на застрахователни обезщетения по нищожните полици в негова полза срещу Г. Ф. е възникнало задължение за възстановяване на платените суми в общ размер от 377 863,41 лв., а също и за лихва за забава, която считано от датата на плащането по всяка от нищожните полици до 10.03.2020 г. възлизала на 43 886,63 лв. С посочените суми ответникът моли да бъде извършено съдебно прихващане. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 520, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът има качеството на застраховател по чл. 520, ал. 1 КЗ, в случая – застраховател със седалище в Република България, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/“Злополука“ на пътниците, както и че отчислението към Ф.а, изчислено съобразно приетото на основание чл. 555, ал. 1 КЗ решение на КФН, възлиза на процесната сума.

Всички горепосочени факти са безспорни между страните, а качеството на ответника като регистриран в държавата застраховател е установимо и от вписването в търговския регистър. С молба от 29.10.2020 г. ответникът изрично е заявил, че не оспорва и размера на дължимата вноска за м. януари 2020 г. (л. 340, т. ІІ).

Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 423 591 лв., представляващо вноска, дължима за м. януари 2020 г. на основание чл. 520, ал. 1 КЗ. Не се твърди това вземане да е погасено чрез плащане, а извънсъдебното изявление за прихващане, за чието извършване и достигане до ответника са представени доказателства, не е породило погасителен ефект поради липсата на ликвидност на активното вземане. Следователно към момента на устните състезания ищецът се явява кредитор на ответника със съдебно предявеното вземане за главница.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 555, ал. 1 КЗ КФН определя с решение размера на вноските по чл. 554, т. 1 вр. чл. 520 КЗ и срока за тяхното извършване. С Решение № 1325-ГФ/23.12.2019 г., обн. ДВ бр. 3/2020 г. на КФН е определено плащането на вноските да се извършва ежемесечно до десето число на втория месец след месеца на сключване на застраховките. Процесната вноска съставлява отчисление за полиците, сключени през м. януари 2020 г., поради което плащането й е следвало да се извърши до 10.03.2020 г. След тази дата застрахователят изпада в забава.

За периода 11.03.2020 г. – 15.06.2020 г. размерът на дължимата законна лихва възлиза на процесната сума, а именно – 11 413,42 лв. Погасяване на това задължение до момента на устните състезания не се установи.

По възражението за прихващане:

Тъй като съдът достигна до извод за съществуване на съдебно предявените от ищеца вземания към момента на устните състезания, се явява сбъднало се вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за съдебно прихващане.

Прихващащият твърди да има вземания към ищеца, основани на разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, за изплатени в периода 16.09.2016 г. – 24.10.2019 г. застрахователни обезщетения за събития, настъпили извън територията на страната (вж. таблица № 1 към молбата на ответника от 29.10.2020 г., л. 342 и сл., т.

ІІ), но непокрити от действието на валидни задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно е, че последният елемент от фактическия състав на вземанията (плащането) се е осъществил по време на действието на КЗ (2016 г.). Същевременно с § 22 и сл. ДЗР КЗ са предвидени изрично случаите, в които се прилагат разпоредби от отменения КЗ – това са разпоредбите на част ІV, приложими за сключените преди 2016 г. договори, както и отделни разпоредби от част V, сред които обаче не е аналогичното правило на чл. 273, ал. 4 КЗ (отм.). Ето защо съдът приема посочената по-горе правна квалификация на активните вземания и в случаите, в които плащането е извършено по полици, сключени през 2015 г.

Твърдението на ищеца за принципна некомпенсируемост на вземането му за годишна вноска с процесните активни вземания поради забраната на чл. 522 КЗ е неоснователно. Съгласно сочената разпоредба направените от застрахователите вноски не подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на застраховател. Видно е, че забраната касае връщане на вече платени вноски, когато след плащането им са се осъществили факти, довели до отпадане на дължимостта им, какъвто факт е примерно посоченият - прекратяване на юридическото лице на застрахователя. Възможно е нормата да намери приложение и при искане за връщане на съответна част от вноската, която е формирана като отчисление по полици, установени впоследствие за нищожни, но настоящата хипотеза не е такава – в случая се цели не връщане, а погасяване на задължението за вноска чрез прихващане с други, насрещни и еднородни, вземания на застрахователя. Ето защо следва да се разгледа въпросът дали тези активни вземания съществуват. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България и в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния Ф. и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, застрахователят следва да възстанови на НББАЗ като орган по чл. 506 КЗ платените от него по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата обезщетения, а ако впоследствие се установи, че отговорността е на Гаранционния Ф., той дължи да възстанови на застрахователя платените суми заедно със законната лихва от датата на плащането.

В настоящия случай ответникът твърди, че по горепосочения ред са извършени плащания в полза на лица, увредени от пътно-транспортни произшествия, в които виновните водачи са управлявали МПС, посочени в издадени от него полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но полиците били нищожни поради порок във волята на застрахования (липса на съгласие) и поради липса на застрахователен интерес.

От приетите писмени доказателства се установява, че в част от полиците като застраховани са посочени физически лица, а в други – юридически. Според поддържаните от ответника фактически твърдения тези полици могат да се групират, както следва:

- неавтентични по отношение на подписа, положен за застрахования; частен случай на тази неавтентичност се поддържа при полиците, подписани за „А. ВД“ ЕООД, чийто управител Е. К. е починал преди датата на сключването им полици, чийто застрахован-физическо лице е починал преди сключване на договора – ЗП № BG/30/116002959929 със застрахован И..С.В.и ЗП № BG/30/115003064963 със застрахован С.А.Д.Безспорно е, че договорите за застраховка са сключени чрез застрахователен брокер, както и че застрахователните премии (или първата вноска по тях) са платени на съответния брокер, който от своя страна е извършил отчитане към застрахователя. След отчитането им застрахователят е подал информация за сключване на полиците в Информационния център, воден на основание чл. 571, ал. 1 КЗ, като не се наведоха твърдения, нито се установява от представената справка от Информационния център да е вписано прекратяване на полиците преди датата на настъпилото по всяка от тях събитие.

От изисканите справки от ГРАО е видно, че Е. К., И.В.и С.Д.са починали преди датата, посочена в издадените за тях полици. Прието е заключение на СГрЕ, съгласно което всички останали подписи за „застрахован“ не са положени от лицата, посочени за техни автори, с изключение на подписа в ЗП № BG/30/116002329037, за който не може да се направи извод поради негодността му за идентификация.

При тези факти съдът намира възражението за прихващане за неоснователно поради следните съображения:

Съгласно т. 2, б. „а“ ТР 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – липса на съгласие – е приложимо при застрахователните договори по силата на препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ и би било налице,“ когато волеизявленията

(предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие, на шега, като учебен пример и пр.)“, както и когато „няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления..“.

Тази фактическа обстановка следва да се разграничи от случаите, при които е налице волеизявление и то е насочено към пораждане на правните последици на договора (т.е. съзнавано съгласие), но е изходящо от лице, за което няма данни да е снабдено с представителна власт. Последиците от липсата на представителна власт са разгледани в т. 2, б. „б“ от цит. ТР - прието е, че застрахователят не е активно легитимиран да релевира недействителността на сключен без надлежна представителна власт за застрахования (физическо или юридическо лице) договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото разрешение изрично е дадено и в т. 2 от ТР 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС.