Решение № 2070 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100500075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Б. К. С. срещу решение № 7258/28.06.2022г., постановено по гр.д. № 30166/2021г. по описа на СРС, 27-и състав, с което съдът е отхвърлил предявените срещу ответника Я. Д. И. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен, като сключен във вреда на представляваното лице, на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.10.2019г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 17481/2019г. на нотариус В.А., с район на действие – СРС, с рег. № 032 в регистъра на НК, с който Б.

К. С., действащ чрез пълномощника си Я. Д. И., продал на Я. Д. И., лек автомобил марка и модел „ПУХ 230 ГЕ, рег. № СВ **** АК, рама № VAG46121717909711, двигател № 10299712003329, и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника Я.

Д. И. да предаде владението на същия лек автомобил, като получено без основание.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение. СРС неправилно и необосновано приел, че били закупени части и осъществени ремонтни дейности по автомобила поради твърдяното от ответника ПТП, не били обсъдени всички събрани по делото доказателства и несъответствия. Ищецът никога не бил виждал автомобила, не бил го шофирал, не извършил ПТП с него. Неправилно СРС се позовал на проформа фактура – същата установявала единствено, че посочените в нея лица имали намерение да сключат сделка, но не и сключването на такава. Ответникът 1 бил данъчно задължено лице и следвало да издаде фактура в срок 5 дни от сделката.

Той не закупил части и не извършил ремонт и именно по тази причина не представил доказателства за извършването на такива. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението и вместо това - постановяване на друго, с което исковете на ищеца бъдат изцяло уважени от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Я. Д. И. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззивникът заявил общи възражения за необоснованост на решението, без да сочи какви били конкретните несъответствия. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, по делото било установено, че на 28.08.2019г., около 20 часа в кв. Суходол, ищецът катастрофирал с автомобила, а ответникът възстановявал щетите в продължение на седем месеца. Установявали се и вложените части. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд. В случай, че решението бъде отменено, поддържа възражението си за задържане по чл. 91 ЗЗД до заплащане на сумата 15 600 лева – стойност на извършения ремонт.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Б. К. С. излага, че с пълномощно с рег. № 6371/23.08.2019г., на нотариус В., упълномощил ответника Я. Д. И. да продаде на когото намери за добре и при цена, каквато се споразумее, включително с правото по чл. 38 ЗЗД да прехвърли сам на себе си, собствения му товарен автомобил марка/модел ПУХ 230 ГЕ, рег. № СВ **** АК. С договор за покупко-продажба на МПС от 01.10.2019г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 17481/2019г. на нотариус В.А., с район на действие – СРС, с рег. № 032 в регистъра на НК, ответникът прехвърлил автомобила сам на себе си за сумата 600 лева, с което причинил на ищецапродавач значителна имуществена вреда, предвид действителната стойност на продаваното МПС. Налице била хипотезата на чл. 40 ЗЗД, която норма предвижда, че ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Излага твърдения, че не познавал ответника и нямал неуредени финансови отношения с него, ответникът не му дал дължимия отчет – арг. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, чл. 292, ал. 1 ЗЗД, пренебрегнат бил интересът на упълномощителя. По изложените съображения моли договорът за покупко-продажба на МПС от

01.10.2019г. да бъде обявен за

2 недействителен спрямо него, а ответникът да бъде осъден да му предаде владението на товарния автомобил – арг. чл. 34 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. Д. И. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че с ищеца се познавали още от ученици.

Ответникът Я. И. се занимавал професионално с покупко-продажба на автомобили.

Няколко дни след упълномощителната сделка от 23.08.2019г. ищецът реализирал ПТП в гр. София, кв. Суходол с процесния автомобил, вследствие на което двигателят и предната част на МПС били тотално увредени. Ищецът С. се обърнал към ответника за помощ за репатриране на автомобила, тъй като не искал да сезира органите на МВР за катастрофата, понеже вече бил с отнето СУМПС. Страните се договорили ответникът да отремонтира увредения автомобил и ответникът започнал да поръчва резервни части. Още при първата поискана сума за заплащане на поръчаните части ищецът не се отзовал, което наложило ответникът И. да заплати цената и да ремонтира със собствени средства. Това поведение на ищеца било и причината ответникът, използвайки предоставените му с пълномощното права, да прехвърли автомобила сам на себе си.

Реалната пазарна цена на увредения от самия ищец товарен автомобил била като за бракуван автомобил, предвид на което и с прехвърлителната сделка ищецът не бил увреден. Напротив – ответникът сторил разходи за отремонтиране в размер на сумата 15 600 лева, с оглед на което, в условията на евентуалност, ако искът на ищеца бъде уважен, ответникът релевира възражение за право на задържане по чл. 91 ЗЗД до заплащане на посочената сума. Претедира разноски.

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства – удостоверение изх. № 27/25.03.2021г. на нотариус В. В. и договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.10.2019г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 17481/2019г. на нотариус В.А., с район на действие – СРС, с рег. № 032 в регистъра на НК, се установява, че в рамките на предоставените му от ищеца И. с пълномощното права, вкл. такива по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, на 01.10.2019г. ответникът Я. Д. И. прехвърлил сам на себе си процесното МПС, в състоянието, в което то се намирало в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности към него, за сумата от 600 лева.

Съобразно мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. ОСГТК на ВКС Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента:

1/ обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия..., предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната 3 му власт и т.н. При всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.

2/ субективен елемент - „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, като не става въпрос за отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор, нито е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят представлявания, а е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания. Най-общо се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания, в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.

Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.

По спорния между сторените въпрос представлява ли продажбата от 01.10.2019г. за представлявания ищец Б. С. увреждаща сделка, настоящият съдебен състав намира следното:

От писмените доказателства по делото - удостоверение изх. № 27/25.03.2021г. на нотариус В. В. относно упълномощителната сделка от 23.08.2019г., и гласните такива, събрани посредством разпита на св. С. по делото се установява, че страните по делото се познавали и имали отношения от преди упълномощителната сделка. От показанията на св. Ф. се установява, че едва няколко дни след упълномощителната сделка от 23.08.2019г. ответникът го ангажирал за репатриране на процесния автомобил от кв.

„Суходол“ до гараж на ул. „Кукуш“ от гласните доказателства, събрани посредством разпитите на св. Ф. и М. се установяват твърденията на ответника за наличните значителни увреди на МПС. Съобразно показанията на св. М. автомобилът в предната си част бил „смазан“ – предна част, капаци, фарове, решетки, подфарови стойки, картер на скоростна кутия, джанти, радиатор, решетки. Свидетелят съдействал на ответника И. да набави части за отремонтирането му от Англия.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са непосредствени, логични и безпротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства – проформа фактура, разписка за доставка на името на св. М., предвид на което при преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира същите.

4

Общите възражения на ищеца за несъответствия между доказателствата са напълно неоснователни. Проформа фактурата, макар и частен документ, не е изолиран от доказателствената съвкупност такъв, а кореспондира със събраните по делото гласни доказателства за възприетите от свидетелите увреди по МПС.

От изслушаното по делото основно заключение на САТЕ по делото се установява, че описаните увреди в долна и предна част на МПС биха могли да бъдат получени от ПТП, настъпило на 28.08.2019г. в гр. София, на ул. „Без име“, в близост до ул. „****, а именно от удар в масивен твърд предмет със скорост не по-малка от 50 км/ч. Съобразно неоспореното заключение, стойността, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 16 552.02 лева.

При кредитиране на неоспореното заключение на САТЕ настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при носена от ищеца тежест, по делото не е проведено дължимото от него пълно и главно доказване на твърдението му, че сделката от 01.10.2019г. се явява увреждаща за него. Напротив – от доказателствата по делото се установява, че към релевантната за делото дата – 01.10.2019г., процесното МПС било силно увредено, като стойността на необходимия ремонт за възстановяването му била 16 552.02 лева. По делото е изслушано заключение на САТЕ в производство по чл. 70, ал. 1 ГПК, съгласно което автомобилът в изправно състояние имал действителна (пазарна) стойност 13 090 лева. Ето защо с продажбата от 01.10.2019г. не е налице обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като искът му по чл. 40 ЗЗД, като неоснователен, бъде отхвърлен от съда.