Протокол № 694 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 694 гр. Варна, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900178 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:33 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът В. С. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Диана Т., редовно преупълномощена от адвокат С. С. и приета от съда от днес.

Ответникът Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Третото лице-помагач: В. В. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещите лица: Р. К. С. и В. В. Д., редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание.

Адв. Т.: Няма процесуални пречки. Моля за даване ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Б.: Няма пречки по хода на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Т.: Поддържаме исковата молба.

Адв. Д.: Оспорваме исковата молба. Поддържаме отговора.

Адв. Б.: Оспорвам иска по размер. Поддържам отговора.

Адв. Т.: Запозната съм с Вашия доклад, обективиран в Определение № 1671 и моля да бъде приет за окончателен.

Адв. Д.: Не възразяваме по проекта за доклад да бъде обявен за окончателен.

Адв. Б.: По принцип не възразяваме по доклада. Само моля Ви да добавите нашето твърдение (освен всички останали), че основна вина за ПТП има починалото лице С.В. Г., а именно, че същият с неизрядни документи е получил удостоверение за управление на МПС.

Всъщност сега видях, че посочените в т. 16 от проекто-доклада възражения покриват и това твърдение.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, прави следния доклад на делото, придържайки се към проекта, съобщен на страните с Определение № 1671 от 17.11.2025г.:

1. Предмет на иска е прякото право на ищеца В. С. Г., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С.В. Г., починал вследствие на ПТП, настъпило на 22.05.2020г., около 16,40 часа, в град Варна по главен път I-9 в посока к. к. „Златни пясъци“, пред резиденция „Евксиноград“, по вина на водача на л.а. „Ауди“ с ДК № *******, В. В. К., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.

2. Твърди се от ищеца, че увреждащото събитие е настъпило при следните обстоятелства:

2

2.1. на 22.05.2020г. по ГП I-9 в посока от град Варна към КК „Златни пясъци“ се движил лек автомобил „Ауди“ с ДК №*******, управляван от водача В. В. К..

2.2. Около 16.40ч. в участъка пред резиденция „Евсиноград“, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП относно разрешената скорост в градски условия и управление на МПС под въздействието на наркотично вещество канабис, същият допуснал ПТП, реализирайки удар с лек автомобил „Опел Корса“ с ДК №*****, управляван от С.В. Г..

2.3. В резултат на удара между двете моторни превозни средства С.В. Г. получил тежка комбинирана травма - гърди, корем, таз, тежка контузия на белите дробове, разкъсване на черен дроб, жлъчен мехур, слезка, кръвоизливна анемия, довела до неговата смърт.

3. По случая било образувано досъдебно производство №168/2020г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна, а впоследствие е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура - Варна срещу водача на л.а.„Ауди“ с ДК №*******, В. В. К. и е образувано НОХД №364/2022г. по описа на Окръжен съд - Варна. С присъда №28/20.05.2024г., потвърдена с решение №143/11.12.2024г. по ВНОХД №297/2024г. на Апелативен съд – Варна, същият е бил признат за виновен като му е наложено и съответно наказание.

4. По отношение на причинените на ищеца неимуществени вреди се твърди, че в резултат на внезапната загуба при тези трагични обстоятелства същият е претърпял силни болки и страдания, силен емоционален стрес и негативни психични изживявания. Връзката между баща и син е била много силна и болката от нелепата смърт била непреодолима. Отнета била една от най-важните фигури в неговия живот и в продължителен период от време същият не можел да спи и да се храни, често сънувал кошмари във връзка с инцидента, при който починал баща му.

5. Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за л. а. „Ауди“ с ДК №******* е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя „ЗД БУЛ ИНС“ АД.

6. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищецът е предявил писмена застрахователна претенция, заведена в ответното дружество с вх. №ОК343868/24.08.2020г., като застрахователят не е определил справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени 3 вреди.

7 . Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП – 22.05.2020г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Ауди“ с ДК №*******.

8. Не оспорва и факта, че ищецът е отправил претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение, заведена на 24.08.2020 г..

9. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове срещу ЗД „Бул инс“ АД по основание и размер, като конкретните оспорвания и доводи са свързани единствено с твърдените като причинени на ищеца вреди, техния обем и справедливия размер на дължимото за тяхната обезвреда обезщетение.

10. Оспорва в тази връзка твърдението, че между ищеца и починалия е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, като противопоставя насрещно твърдение, че за ищеца не са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на наследодателя му С.В. Г., които да подлежат на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

11. В условие на евентуалност оспорва претенцията по размер като счита, че търсеното с иска обезщетение е прекомерно и неоснователно завишено спрямо претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

12. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и тежестта на вредите от страна на пострадалия наследодател на ищеца, обосновано с твърдения, че като водач на л.а. „Опел Корса“ същият е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 50, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 137а от ЗДвП, като:

12.1. е навлязъл на платното за движение, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

12.2. не е спрял на знак Б2 (Знак Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство);

12.3. при преминаване през процесното кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал пътните 4 превозни средства, които се движат по пътя с предимство;

12.4. при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по нея;

12.5. пътувал е без поставен обезопасителен колан, именно в резултат на което са получени по-тежки травматични увреждания, довели и до леталния изход.

13. Оспорва и акцесорната претенция, обосновано с неоснователността на главния иск.

14. В условие на евентуалност въвежда възражение за изтекла погасителна давност за част от тази претенция, а именно за периода от 24.08.2020 до 21.03.2022 година, вкл., позовавайки се на разпоредбата на чл.

111,6. „в“ от ЗЗД.

15. Третото лице – помагач В. В. К. оспорва исковете по сходни с възраженията и насрещните твърдения на ответното застрахователно дружество съображения.

16. Поддържа и възраженията за съпричиняване като допълнително въвежда твърдение, че пострадалият С. Г. не е бил годен водач с оглед влошеното му здравословно състояние, шофьорската му книжка не е била преиздадена със съответните медицински документи, същият е имал проблем със зрението и слуха си, което, според подпомагащата страна, се явява още една причина за настъпилото ПТП.

17. Поддържа и възражението за погасеност по давност на претенцията за лихва за периода от 24.08.2020 до 21.03.2022 година.

18. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

19. Акцесорната претенция за присъждане и на законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя от увредения с предявена писмена претенция намира своето правно основание в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

20. Като допустимо се приема направеното оспорване от страна на ответното дружество и неговия помагач, че вредите от деянието са по 5 изключителна вина на застрахования водач на л.а. „Ауди“ с ДК № *******, като са наведени доводи за съпричиняването им от пострадалия наследодател на ищеца като водач на другото МПС, участвало в пътното произшествие - л.а.

„Опел Корса“ с ДК №*****.

21. Касае се за правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, основаващо се на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

22. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

23. В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда №28/20.05.2024г. по НОХД №364/2022г. на Окръжен съд - Варна има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя В. В. К., ЕГН **********, и неговата противоправност, за което му е било наложено съответното наказание.

24. С оглед на това ищецът носи доказателствена тежест за установяване на следните факти:

24.1. настъпили в резултат на деянието на водача на л.а. „Ауди“ с ДК № *******, В. В. К., ЕГН ********** (установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд) вреди за ищеца, в т.ч. техния вид, обем, продължителност, съответно