Решение № 100 от 13.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ловеч, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500151 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №592/23.12.24 г. постановено по гр.д.№21020/24 г. по описа на РС-Ловеч е осъден на основание чл. 215 КТр Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б.

П. да заплати на М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева) обезщетение при командироване (дневни пари) за командировки както следва: по заповед ****/28.03.2023 г. до Самоков, 40,00 лв.; заповед № 59/13.03.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 74/04.05.2023 г. до Стара Загора и Поморие, 80,00 лв.; заповед № 102/12.06.2023 г. до Варна и Добрич, 80,00 лв.; заповед № 106/19.06.2023 г. до Костинброт, 40,00 лв.; заповед № 133/08.09.2023 г. до Радомир, 40,00 лв.; заповед № 136/12.09.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 138/15.09.2023 г. до Г. Тошево и Каварна, 80,00 лв.; заповед № 160/17.10.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 165/19.10.2023 г. до Велинград, 40,00 лв.; заповед № 178/17.11.2023 г. до Монтана, 40,00 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането и отхвърлен иска за горницата до сумата от 800,00 лв. осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.

„*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лева)– сторени разноски според уважената част на иска; осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** да заплати на 1

Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. сумата от 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) разноски според отхвърлената част от иска; осъден е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) и 210,00 лв. (двеста и десет лева) – разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№741/20.01.25 г. от Драматичен театър - гр. Ловеч, БУЛСТАТ *****, със седалище: гр. Ловеч, ул. „*****" ****, представляван от Б. П. П., в качеството й на Директор срещу Решение № 592/ 23.12.2024 год., постановено по гражданско дело № 20244310101020 по описа на Районен съд-Ловеч за 2024 год. с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.

Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд непълно и неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешни крайни изводи.

Съображенията в подкрепа на тези твърдения се изразяват в следното:

На първо място: на стр. седма, абз. първи от процесното решение № 592 е посочено следното: "Обстоятелството, че заповедите не са отчетени в 3-дневния срок също не ги компрометира като доказателствен източник, тъй като между страните не е налице спор, че ищецът е пътувал с трупата на посочените в заповедите дати...", а в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е пледирал, че командировъчните заповеди наистина не са отчетени съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, която задължава командированият в 3-дневен срок след завръщането си от командировката да даде отчет за извършената работа.

Заявява, че не това е причината за неизплащане на командировъчните, а в друг твърдян и доказан факт, който първоинстанционният съд умишлено и може би преднамерено не коментира в решението си, а именно:за изплащането на командировъчните пари съгласно чл.

32 от Наредбата за командировките в страната е необходимо работникът да представи заповед за командировка и препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка.

Прави извод, че в тежест на работника е да установи, че е бил командирован за изпълнение на работа в посочените периоди с надлежни писмени заповеди за командироване, че е получил заверка и датиране от мястото на извършване на работата, че е представил на работодателя отчет за извършена работа и самата заповед за командировка със заверката и да представи на работодателя самата заповед за командировка.

Сочи, че доказателства за установяване на тези обстоятелства обаче ищецът в първоинстанционното производство не представил, а напротив - заповедите за командировка в оригинал са депозирани от ищеца като доказателства пред първоинстанционния съд и поставя въпросът: може ли от държавна институция, каквато е Драматичен театър - Ловеч, 2 да бъде изплатено нещо, за което няма документ, като в процесното решение първоинстанционния съд не дал отговор на този въпрос.

Изтъква, че фактът на неотчитане на командировъчните заповеди се потвърждава и със заключението на вещото лице Н.Р., която съдебно-икономическата експертиза е назначена по почин на първоинстанционния съд в закрито съдебно заседание с Определение № 798/21.08.2024 год. и не е по искане на страните, като съдът е формулирал и въпросите, на които е следвало да даде отговор вещото лице, като сред тези въпроси е и този: отчетени ли са те (командировъчните), но в обжалваното решение подминава отговора на поставения въпрос и това създава ли предпоставки да се мисли за наличие на пристрастност и необективност.

Сочи, че в първоинстанционното производство оспорили депозираните от ищеца като доказателства заповеди за командировка с твърдения, че същите не са годно доказателствено средство за размера на претендираните дневни пари от ищеца, като с въззивната жалба ги оспорва отново с подробно изложени мотиви.

Твърди, че сред 11 броя командировъчни, депозирани от ищеца като доказателства по делото е налице сериозно противоречие в сумите, които са описани кано дневни, а именно в командировъчните на л. 33, л. 36, л. 38, л. 40 и л. 42 от първоинстанционното дело са посочени дневни в размер на 20 лева за ден, а във всички останали командировъчни са посочени дневни в размер на 40 лева.

Поставя въпросът какво е действителното правно основание за претендиране на различни по размер дневни пари.

Сочи и следващ факт на противоречие в депозираните като доказателства командировъчни: във всички командировъчни от л. 32 до л. 42 вкл, от първоинстанционното дело в графата дата на пътуване са посочени по две дати на пътуване, а в същото време в графата доклад за извършената работа е посочена дата един ден преди втората дата на пътуване.

Счита, че е категорично невъзможно да се пътува на посочената дата, а отчета да е направен един ден преди тази дата.

На основание гореизложените противоречия продължава да твърди, че депозираните от ищеца пред първоинстанционния съд заповеди за командировка не са годно доказателствено средство.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 592/23.12.2024 год., постановено по гражданско дело № 1020 на РС - Ловеч за 2024 год. като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да присъди в полза на Драматичен театър - Ловеч, направените в първоинстанционното и в настоящото въззивно съдебни производства разноски.

В срок е постъпил отговор на взивната жалба от М. П. И., с ЕГН **********, с адрес град Ловеч, ж.к. ****, бл.***, вх.В, ет.5, ап.15, чрез адвокат В. Н. Н. от Ловешка АК, със съдебен адрес по делото гр.Ловеч, ул. ***** 21, ст.204 с който оспорва изцяло подадената 3 въззивна жалба против Решение от 23.12.2024 г. по гр.дело №1020 по описа на ЛРС за 2024 г., тъй като същата е неоснователна, като доводите и твърденията, изложени в нея са несъстоятелни и некореспондиращи с фактите и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство.

Сочи, че с решението си съдът е приел, че е доказано, че на всички процесии дати ищецът е бил командирован от ръководството на театъра, той е пътувал и е свършил всичко, което е трябвало да изпълни като трудово задължение на тези командировки. Счита за доказан и факта, че И. е председател съм на синдикална секция към КТ „Подкрепа" в ДТ Ловеч и към него са приложими представените по делото Колективен трудов договор от 14.07.2022г. и Браншови колективен трудов договор „Театър" от 31.07.2023г., където са определени по-високи размери на дневните командировъчни, при определени предпоставки.

Изтъква, че във въззивната жалба се преповтарят аргументите, които били изложени и в отговора на исковата молба, като се посочват някакви технически пропуски при попълване на командировъчните, които не са основание за отхвърлянето на иска, като цитира еднозначна съдебна практика. Счита за невярно твърдението, че командировъчните не били отчетени, тъй като те са представени, но поради различие между командирования и командироващата организация, какви суми за дневни се дължат се наложило завеждането на дело.

Сочи, че в жалбата е записано, че отново се оспорват всички командировъчни заповеди, като това изявление било направено и в първоинстанционното производство, като той изрично поискал да уточни процесуалния представител на Драматичен театър Ловеч, дали прави оспорване по смисъла на чл.193 и чл.194 от ГПК за да се развие необходимото производство, но било казано, че не се прави такова оспорване, а нещо друго и това е повторено и в подадената жалба, но не се явява правнорелевантен аргумент по спора.

С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на PC - Ловеч, като присъди разноските в производството.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, но представя писмено становище, в което заявява, че в първоинстанционното решение ЛРС непълно и неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешни крайни изводи. Подробно изтъква основаниата си за това и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение.

Въззиваемият се представлява от адв.Н., който поддържа отговора на въззивната жалба, като моли да бъде потвърдено като правлно решението на ЛРС и да му се присъдят разноските по представен списък.

От представените по гр.д.№1020/24 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

М. П. И. работи по трудово правоотношение с ответника Драматичен театър-Ловеч на длъжност „осветител“, съгласно допълнително споразумение №53/2606.2019 г. към 4 трудов договор №04/3.04.2013 г. срещу заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 11%.

Ищецът е председател на синдикалната секция в Драматичен театър –Ловеч на синдикален регионален съюз КТ „Подкрепа“-Ловеч, видно от сл.бележка изх.№11/24.11.23 г.

На 14.07.2022 г. е подписан колективен трудов договор/вписан в регистъра на Дирекция „ИТ-гр.Ловеч“ под №1112/21.07.2022 г. със срок на действие една година от датата на подписването му съгласно чл. 76 от договора, като договорът е подписан за Драматичен театър-Ловеч от директор Б. П. и гл.счетоводител Д И., а СО при САБ от председателя Владимир Винев и СО при КТ“Подкрепа от ищеца М. И. в качеството му на Председател. Съгласно чл.1 от същия е посочено, че при отчитане на спецификата на актьорския труд и на другите работници и служители в бранша- ДТ-Ловеч, договорът цели да разработи механизми за ползотворно сътрудничество между страните за постигане на подобри условия на труд и работа в театрите и за издигане престижа на театралното изкуство.

Разпечатката съдържа 41 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/661df25b-c742-4a1e-9695-99f7e2ae5f92