Решение № 2489 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2489 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110131386 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД от „У. Е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.“ ЕООД/ срещу Р. К. К. за признаване за установено, че Р. К. К. дължи сумата от 199,92 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.10.2018г. за клиентски №, за мобилен № и №, сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и Р. К., като вземането е прехвърлено от „Б. т. к.“ ЕАД на "С. Г. Г." ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а от "С. Г. Г." ЕАД на ищеца с анекс от 05.10.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 12550/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на уведомление по т.1.1.1. към договор за цесия от 16.10.2018г., с което вземането е прехвърлено на „С. Г. Г.“ ЕАД на 24.02.2020г., а „С. Г. Г.“ ЕАД го прехвърлило на „Ю.“ ЕООД на 10.03.2020г. посредством Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г., подробно описани в Приложение № 1 от договора. Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под кл. номер на абоната №. Поддържа, че между „Б. т. к.“ ЕАД и Р. К. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № от 09.10.2018г., с който абонатът добавил за ползване мобилни номера по избран тарифен план V. ... с месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лева с ДДС и добавил за ползване и мобилен nomer по същия абонаментен план V. ... с месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на договора били издадени фактури, обективиращи размера на незаплатените услуги за отчетен период на потребление до 14.03.2019г., след което бил изпаднал в забава за неплатените услуги. Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 102,04 лева. Неплащането в срок на издадените фактури обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

След едностранното прекратяване била издадена крайна фактура № 0023657563/15.03.2019г. с начислена обща сума за плащане с краен падеж 01.04.2019г. Датата на деактивация на процесния абонамент била 14.03.2019г. Била начислена сума в размер на 199,92 лева, 1 формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС по всеки избран абонаментен план към ползваната далекосъобщителна услуга, а именно – 3х 33,32 лева за тарифен план V. ... за номер и 3 х 33,32 лева за тарифен план V. ... за номер.

Изложени са подробни съображения относно прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който са изложени съображения, че исковата молба е нередовна и недопустима. Оспорва съдържанието на приложения Анекс № 2 от 05.10.2020г. със заличени и неиндивидуализирани вземания. Поддържа, че уведомление по т.1.1.1. от 24.02.2020г. към Договор № 46000008855 за прехвърляне на вземания, сключен на 16.10.2018г. също не бил приложен като доказателство по делото. Твърди, че до негово знание не е достигало такова уведомление. Оспорва съдържанието и на извлечение № 1 към Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. Счита, че ищецът не е титуляр на каквото и да е вземане срещу него и не притежава правен интерес да упражнява чужди права. Оспорва уведомяването за извършените цесии. Сочи, че претенцията за неустойка препраща към фактура № 0023657563, като на страница втора от фактурата имало три вида неустойки, като нито една от трите неустойки не била в размера, който се претендирал в исковата молба.

Поддържа, че предвид липсата на каквото и да е уведомяване за извършени цесии, такива не могат да се противопоставят на ответника. Релевира възражение за давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че цедентът е изпълнил задълженията си по сключения договор, че е прекратил правоотношението между страните, че е била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на договорни задължения от ответника, както и какъв е размера на неустойката за исковия период, както и че вземането за неустойка е прехвърлено на ищеца чрез сочените договори за цесия.

При установяване на горните предпоставки в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

С оглед релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

От Договор №09102018-45091392, кл. № от 09.10.2018г. се установява, че Р. К. К. е сключил с „Б. т. к.“ ЕАД договор за мобилни услуги за номер с абонаментен план V. ... и за номер с абонаментен план V. .... В договора е посочено, че същият е със срок от 24 месеца, както и че с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения, вкл. и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, вкл. за допълнителни услуги по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Представена е и фактура № 0023657563 от 15.03.2019г., издадена на Р. К. за сумата от 554,58 лева, включваща и начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договор за абонаментен план V. ....

2

От представения Договор 4600008855 за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. се установява, че „Б. т. к.“ ЕАД са прехвърлили на „С. Г. Г.“ ООД вземания, посочени в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, ако има такива, както и вземания, които цедентът периодично след сключване на договора по своя преценка прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено от съответното Приложение 1, съдържащо данни за вземанията и длъжниците. Съгласно чл. 5 от договора от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в Приложение № 1. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента, но за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомления до длъжниците по вземанията.

Прието е и нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г., с което „Б. т. к.“ ЕАД са упълномощили „С. Г. Г.“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. да представлява БТК пред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.

В т. 2 от пълномощното е посочено, че пълномощникът не получава права да сключва договори от името и за сметка на Виваком и да извършва каквито и да било действия и изявления от името и за сметка на Виваком с изключение на фактическите действия, посочени изчерпателно в т. 1 от пълномощното.

От представения Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. се установява, че „С. Г. Г.“ ООД са прехвърлили на „Ю.“ ЕООД вземания от трети физически лица и/или юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1. В чл. 6, ал. 2 е посочено, че цедентът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извърши уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

От Анекс № 2 от 05.10.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. се установява, че „С. Г. Г.“ ЕАД са прехвърлили на „Ю.“ ЕООД вземания, придобити по силата на уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018г., сключено на 23.09.2020г. между „Б. т. к.“ ЕАД и „С. Г. Г.“ ЕАД, индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса.

В извлечение от Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. е посочено, че с Анекс от 10.03.2020г. към Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. е прехвърлено вземането спрямо Р. К. К., произтичащо от договори за мобилни услуги в размер на 199,92 лева.

В извлечение от 19.09.2023г. от Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. е посочено, че с Анекс от 05.10.2020г. към Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. е прехвърлено вземането спрямо Р. К. К. за сумата от 199,92 лева, произтичащо от договор с кл. №- л.89 от делото.

Приложено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Б. т. к.“ ЕАД, в което е посочено, че потвърждават, че вземане срещу Р. К. К. за сумата от 199,92 лева е прехвърлено от „Б. т. к.“ ЕАД на „С. Г. Г.“ ООД по силата на уведомление от 24.02.2020г. по т.1.1.1 към договор № 4600008855 за прехвърляне на вземания, сключен на 16.10.2018г., както и че цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу тях.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че ответникът не е оспорил автентичността на положения негов подпис върху Договор №09102018-45091392, 3 кл. № от 09.10.2018г., поради което по делото се установява наличието на облигацинно правоотношение между него и „Б. т. к.“ ЕАД с предмет предоставяне на мобилни услуги за номер с абонаментен план V. ... и за номер с абонаментен план V. ....

От приетите писмени доказателства е видно, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г. „С. Г. Груп“ ООД е придобило вземания на „Б. т. к.” ЕАД, произтичащи от договорите за мобилни услуги с лица, посочени в Приложение № 1, които пък са били прехвърлени на ищеца по договор за цесия със „С. Г. Груп“ ООД от 01.10.2019г.

Съдът намира, че от извлечението от 10.06.2022г. и от 19.09.2023г. и потвърждението по чл.

99, ал. 3 ЗЗД (л. 21-23 от делото), издадени от цедентите, се установява, че в предметния обхват на процесните договори за цесия се включва вземането на „БТК” ЕАД към Р. К. К. в размер на 199,92 лева, произтичащо от договор за мобилни услуги. С оглед възраженията на ответника следва да бъде посочено, че вземането на „Б. т. к.” ЕАД е прехвърлено през 2020г. с уведомление към договор за цесия от 16.10.2018г., а не е прехвърлено през 2018г.

Относно уведомяването на ответника за извършените цесии съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г., ТК, II ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие.