Решение № 79 от 10.07.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Девин, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.19 и чл.11 ЗПК, чл.143 ЗЗП, във връзка с чл.144, т.9 ЗЗП от Д. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Б., обл. Смолян, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „В. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № ** - **, представлявано от З. С. Р. и., с искане да се прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит № 98112*/18.04.2022г. и анекс от 27.04.2022г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, относно осъщественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира за присъждане на направените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е сключил с ответното дружество договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 200.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.97%, годишен процент на разходите 49,9%. Съгласно договора се дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, която се връща заедно с месечната погасителна вноска. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 75.43 лева и поради липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, се дължи на основание клауза с неравноправен характер 1 по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, целяща неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, водеща до оскъпяване на услугата и целяща заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнагарадителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл.5 ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Уговарянето на цена за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 75.43 лева, която се връща, заедно с месечната погасителна вноски е в противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие и предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, относно осъщественото съдържание на потребителските договори за кредит, поради което моли съда да обяви нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на искането за кредит.

От ответника в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк. Д. Д. е представен писмен отговор, с който не оспорва, че на 18.04.2022г. от дружеството като кредитор и ищеца като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по който е предоставен кредит в първоначален размер от 200.00 лева, за период от 30 дни и с падежна дата 18.05.2022г., при договорна лихва в размер на 6.73 лева и такса за допълнителна и незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявката в размер на 51.26 лева, при общ размер 257.99 лева.

Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № 98112* и Общите условия към него. Заявената и отпусната сума по Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г. е преведена от „4.“ ЕООД на Д. А. Д. на 18.04.2022г. по сметка на каса на „И.“ АД. Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за бързо разглеждане гарантира обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса. Съгласно допустимата възможност, уговорена в Общите условия, Д. А. Д. е имал право да заяви за получаване допълнителни суми към вече отпуснатата му такава. За целта страните сключват Анекс, по силата на който се увеличава общо дължимата сума по кредита, а всички останА. параметри, остават непроменени. Ищецът се е възползвал от горепосоченото право и между страните е бил сключен Анекс за допълнителна сума от дата 27.04.2022г., по силата на който ищецът е получил допълнителна сума в размер на 110.00 лева, представляваща главница. Общият размер на задължението се е увеличил до сумата от 394.75 лева (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), от които: главница – 310.00 лева (триста и десет лева); договорна лихва - 9.32 лева (девет лева и тридесет и две стотинки) и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане - 75.43 лева (седемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки). Към днешна дата възникналото в тежест 2 на Д. А. Д. задължение, уговорено по силата на Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г. и Анекс за допълнителна сума от дата 27.04.2022г. е погасено изцяло, включително е била заплатена и процесната такса за бързо разглеждане.

Прави възражение за недопустимост на предявения установителен иск, поради погасяване на задължението и с обявяване на процесната клауза за нищожна няма да се промени правното положение на ищеца. С иницииране на настоящото производство ищецът цели неоснователно облагодетелстване за сметка на „В. БГ“ ЕООД, чрез изкуствено разделяне на иска с цел генериране на съдебни разноски в особено висок размер.

Искът е неоснователен, тъй като единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР е чл.19, ал.4 ЗПК, която не ограничава свободата на договаряне на ГПР до 50 % от главницата по кредита, а в процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит № 98112* с ГПР, който не надвишава законово допустимата максимална граница.

Единственият елемент, който кредиторът е включил при определяне на размера на ГПР, е бил възнаградителната лихва. Спазването на чл.19, ал.4 ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е дефиниран по чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Формулата за изчисляване на Договорната лихва по кредита е описана в т.6 от Общите условия към Договора. Както и ЗПК постановява в чл.19, ал.3, т.2, заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР.

Именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата не е елемент от формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1. Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също са спазени изцяло като в изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който „Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение“, Общите условия, включително и регламентираните в тях такса за Бързо разглеждане и удължаване на срок, са предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган (КЗП), който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП. Понятието „общи разходи по кредита“ е въведено найнапред с Директива 2008/48/EO на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Директива 2008/48/EО) и след това е възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК, съобразно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Такса „Бързо разглеждане“ няма отношение към сключване на договора и усвояване на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на 3 лихвата. Това е услуга, която В. БГ ЕООД предоставя възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са заявили желание да се възползват от нея и не е задължително условие за получаване на кредита. Ползването на услугата, съответно заплащане на такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка - да. в конкретния случай желае да получи отговор по искането си за кредит, а незаявяването й не е пречка да бъде отпуснат такъв кредит.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което да се определи съобразно актуалната съдебна практика, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на втори състав на СЕС, където е прието, че ако национална уредба със задължителен характер, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, тъй като това се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, като за това ограничение не е възможно позоваването на преследване на легитимни цели. Не е налице и фактическа сложност на делото, доколкото предмета на доказване принципно не изисква ползването на особени доказателствени средства, като достатъчните такива са договорът, чиито клаузи се атакуват и документи за извършено плащане, с които ищецът като фактически платец, следва да разполага. Моли същият да бъде евентуално определен под установения с наредбата минимум размер, което би било справедливо и пропорционално спрямо реално осъществената процесуална защита и цената на исковата претенция. Моли настоящият отговор да се разгледа и като възражение срещу претенцията за присъждане на ДДС към адвокатското възнаграждение. Понастоящем е налице актуална съдебна практика на ВКС - Определение № 917/02.05.2023г., по ч.гр.д.1323/2023г„ ВКС, IV г.о. Въз основа на гореизложените съображения относно допустимостта и основателността на исковете, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца Д. А. Д. иск като недопустим, а по същество - неоснователен и недоказан. Моли съда да присъди на В. БГ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. с писмено становище, поддържа иска.

Ответникът „В. БГ“ ООД не изпраща представител.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен Договор за кредит № 98112*/18.04.2022г., сключен на 18.04.2022г., в гр. С. се установи, че е сключен между „В. БГ“ ЕООД – наричан в договора кредитор и ответника – кредитополучател, с предмет на договора – отпускане на паричен заем в размер на 200.00 лева, със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита 18.05.2022г. В ДК е уговорен стандартен лихвен процент на кредита 40.97%. Лихвен процент за срока на кредита 40.94%. Сума на лихва за срока на кредита 6.73 лева. Годишен процент на разходите 49.60%. Такса за бързо разглеждане 51.26 лева. Общо дължима сума по договора в размер на 257.99 4 лева.