Определение № 190 от 04.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000175 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.122 от ГПК.

С определение №484 от 06.04.2026 г. по т.д.№229/2026 г. Окръжен съдПловдив е повдигнал спор за подсъдност пред Апелативен съд-Пловдив за определяне на родовокомпетентния съд,който да разгледа предявените от “ЕРГАНА ФИЛМС”ЕООД против “СИ ФИНАНСИ ГРУП”ЕООД и

“ТЪРГОВСКА БАНКА Д”АД искове за обявяване за нищожни клаузи от договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г. и договор за кредит №*/* г.,които дават възможност на кредитора да обяви договорите за кредит за предсрочно изискуеми,като заедно с това е изпратил делото на Апелативен съд-Пловдив по компетентност за произнасяне по спора за подсъдност на основание чл.122 от ГПК.

Съгласно горната разпоредба,именно настоящият съд е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност и в тази връзка приема следното:

Въз основа на искова молба с вх.№12914 от 09.02.2026 г.,подадена пред Районен съд-Пловдив от “ЕРГАНА ФИЛМС”ЕООД с ЕИК 201173402,чрез пълномощника на дружеството-адв. С. М.,против “СИ ФИНАНСИ ГРУП”ЕООД с ЕИК 200437023 и “ТЪРГОВСКА БАНКА Д”АД с ЕИК 121884560,е образувано гр.д.№1034/2026 г. по описа на същия съд,но с определение №2025 от 17.02.2026 г.,постановено по посоченото дело,производството по делото е прекратено и последното е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Пловдив на основание чл.104,ал.1,т.4 и чл.119,ал.1 във вр. с чл.118 от ГПК.Съображенията на районния съд в тази насока са,че ищецът е предявил против двамата ответници 25 обективно и 1 субективно съединени искове,всеки един с цена над 12 782,30 евро,поради което исковете са родово подсъдни на Окръжен съд-Пловдив.

След постъпване на делото в Окръжен съд-Пловдив е образувано т.д.

№229/2026 г. по описа на същия съд,но с определение №484 от 06.04.2026 г.,постановено по същото дело,окръжният съд на основание чл.122 от ГПК е повдигнал пред Апелативен съд-Пловдив спор за подсъдност за определяне на родово компетентния съд,който да разгледа предявените от “ЕРГАНА ФИЛМС”ЕООД против “СИ ФИНАНСИ ГРУП”ЕООД и “ТЪРГОВСКА БАНКА Д”АД искове.В тази връзка окръжният съд е приел,че предявените искове са неоценяеми,защото предмет на спора е обявяване нищожността на конкретни клаузи от договори за кредит,които клаузи се отнасят до даване възможност на кредитора да обяви договорите за кредит за предсрочно изискуеми и тези клаузи нямат стойност.Приел е още,че за предявените искове не е предвидена специална компетентност за разглеждане от Окръжен съд като първа инстанция.В обобщение,предвид тези съображения, окръжният съд е счел,че исковете следва да се разглеждат от Районен съд-Пловдив като първа инстанция като неоценяеми и за които не е предвидена изрична компетентност на Окръжен съд като първа инстанция.

Настоящият съд счита,че исковете,предявени с горната искова молба,са неоценяеми.Съгласно заявения в същата искова молба петитум,предявените от дружеството-ищец срещу двете ответни дружества искове са установителни такива за прогласяване нищожността на конкретно посочени клаузи от описани като страни и предмет договори за банков кредит,а именно-договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г. и договор за кредит №*/* г.,поради противоречието на същите клаузи със закона и поради накърняване на добрите нрави-основания за нищожност по чл.26,ал.1,предл. 1 и 3 от ЗЗД.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че клаузите,чиято нищожност се претендира,уреждат различни хипотези /описани като съдържание/,които дават право на кредитора да обяви договорите за кредит за предсрочно и незабавно изискуеми,като са изложени и твърдения за обосноваване позицията на ищеца,че същите клаузи са нищожни като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.

Така предявените установителни искове за прогласяване нищожност на отделни клаузи от изброените по-горе договори за банков кредит,са неоценяеми,като при тази си преценка апелативният съд съобразява и споделя формирана практика на ВКС,обективирана в решение №76/15.07.2016 г. по т.д.

№888/2015 г.,решение №72 от 02.08.2016 г. по т.д.№686/2015 г. на II-ро т.о.,определение №449 от 29.07.2015 г. по т.д.№1596/2015 г.,I-во т.о.,съгласно която,когато съдържанието на договорна клауза,чиято нищожност се претендира,не касае основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора,а единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението елементи,част от несъщественото съдържание на договора,искът за прогласяване нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем.Касае се за хипотези,в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза не се заличава 2 възможността кредиторът да претендира вземането си от длъжника.

Настоящият случай е именно такъв-ищецът не оспорва действителността на договорите за кредит и на произтичащите от тях вземания,а атакува като нищожни единствено клаузите,даващи основания за предсрочна изискуемост на вземанията.Тези клаузи нямат парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК и за тях не е приложимо правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК,отнасящо се за случаи на предявени искове,с които се оспорва действителността на целия договор и съществуването на произтичащото от договора правоотношение,а и освен това,атакуваните клаузи не касаят основанието на вземанията,произтичащи от описаните в исковата молба договори за кредит.С оглед на това предявените искове са неоценяеми и родовата подсъдност по отношение на тези искове не се определя по правилото на чл.104,т.4 от ГПК.Ето защо и предвид обстоятелството,че за разглеждането на същите искове не е предвидена специална компетентност на окръжния съд като първа инстанция,то по силата на чл.103 от ГПК Пловдивският районен съд е родово компетентен да разгледа и се произнесе по предявените искове.

По горните съображения апелативният съд приема,че Окръжен съдПловдив не е родово компетентния съд за разглеждане на конкретното дело и същото следва да бъде изпратено на Районен съд-Пловдив,пред който исковата молба е първоначално подадена и който се явява родово компетентния съд за разглеждане на конкретния спор.Мотивиран от изложеното Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ по повдигнатия с определение №484 от 06.04.2026 г.,постановено по т.д.№229/2026 г. на Окръжен съд-Пловдив,спор за подсъдност,че РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ е родово КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковете,предявени с искова молба вх.№12914 от 09.02.2026 г. от “ЕРГАНА ФИЛМС”ЕООД,ЕИК 201173402 против “СИ ФИНАНСИ ГРУП”ЕООД,ЕИК 200437023 и “ТЪРГОВСКА БАНКА Д”АД,ЕИК 121884560,за обявяването за нищожни на клаузи от договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г.,договор за кредит №*/* г. и договор за кредит №*/* г.,които дават възможност на кредитора да обяви договорите за кредит за предсрочно изискуеми.

ИЗПРАЩА делото на РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4