Определение № 2291 от 10.08.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2291

Окръжен съд – Варна

06.08.2020 г.

Град Варна

III състав

На 05.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Светлана К. Цанкова

Даниела С. Христова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100501961 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР Варна, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 2266/10.06.2020г. по гр.д.№19100/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на И. К. А. сумата от 730,84лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.11.2016г.

– 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 300лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С жалбата не са направени искания по доказателствата.

Въззиваемата страна, чрез адв. С.Тодоров е депозирала писмено възражение в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2020г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________