Определение № 1789 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501341 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. срещу определение № 4546 от 25.02.2026 г. по ч.в.гр.д.№ 11719 по описа за 2025 г. на СГС, ЧЖ ІІ-А, четено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено определение № 25335/11.12.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Йото Груп“ ООД- адв.хонорар като същият е намален от сумата 400 лв. до сумата от 100 лв.

Жалбоподателят излага доводи, че съдебния акт на първата инстанция е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита за неправилен извода на съда, че в производството по чл.435 ГПК намира приложение нормата на чл.81 ГПК. Това било така защото производството се инициирало срещу акт на съдебен изпълнител, а не се касаело до спор относно накърнено материално право; позовава се на съдебна практика на СГС и САС. Неправилно тази практика не била взета предвид от съда, като същият посочил в мотивите на обжалваното определение, че не я споделя. Освен това недопустимо било съдът да препраща към мотивите си в друг акт; следвало да се изложат собствени мотиви. Съдът не бил обсъдил и изложеното в молбата по чл.248 ГПК, че в случая се касае до изп.производство, което било прекратено по молба на взискателя „Йото груп“ ООД с постановление за прекратяване на 1 изп.дело от 29.07.2025 г. преди същия да получи жалбата и да сключи договора за правна помощ и сътрудничество от 14.08.2025 г. Счита, че с прекратяването на изп. дело „Йото груп“ ООД бил престанал да е страна по изп. производство и затова недопустимо и в противоречие със закона било да му се присъждат разноски. Неправилно съдът бил приел, че разноските са реално извършени от дружеството. Никъде в договора за правна помощ не било удостоверено, че този договор служи за разписка за заплащане на сумата в размер на 4 000 лв., нито такава разписка била представена по делото. Счита, че посоченото в договора, че заплащането на дължимото възнаграждение се установява с този договор, не можело да замести платежен документ, тъй като същият не представлявал такъв по смисъла на чл.9, ал.2 ЗДДФЛ и не съдържал реквизитите по чл.6, ал.3 от ЗСч.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови друго, с което да се измени определението в частта за разноските като отмени изцяло разноските в полза на „Йото Груп“ ООД. Не се претендират разноски.

Ответникът по частната жалба – „Йото груп“ ООД не взема становище по жалбата.

Ответникът по частната жалба „Автостъкла“ ООД не взема становище по жалбата.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното пред настоящата инстанция определение е връчено на жалбоподателя на 04.03. 2026 г.

Частната жалба е подадена на 11.03. 2026 г. /по пощата/.

Срокът за обжалване е спазен.

Обжалваното определение е постановено в производство по чл.248 ГПК.

Съдът е бил сезиран с молба, вх.№ 5054 от 15.01.2026 г., подадена от И. Д. Д., съдържаща искане да бъде изменено определение № 25335/11.12.2025 г.

Последното е постановено в производство по чл.435 ГПК. Образувано е по жалба на И. Д. Д. срещу отказ за присъединяването като взискател по изп.дело № 524/2024 г., постановен от ЧСИ М. М. и обективиран в уведомление изх.№ 3963 от 11.07.2025 г. Видно от постановеното на 11.12.2025 г. определение, в производството по чл.435 ГПК е участвал „Йото Груп“ ООД като взискател по 2 изп.дело като е подал възражение, с което е оспорил жалбата като недопустима, а по същество – като неоснователна. СГС е приел, че жалбата на И. Д. Д. е недопустима, тъй като обжалваният от него акт не е след визираните в чл.435 и следв. ГПК. Освен това процесното изп.дело било прекратено. В частта за разноските СГС е приел, че независимо, че се касае до производство по чл.435 ГПК, нормата на чл.81 ГПК намира приложение като се е позовал на съдебна практика на САС, която е цитирал. Затова и в полза на „Йото Груп“ ООД е присъдено адв. възнаграждение в размер на 400 лв.

Определение № 25335/11.12.2025 г. не е било обжалвано поради което следва да се счита за влязло в сила.

Видно от обжалваното определение № 4546 от 25.02.2026 г. молбата по чл.248 ГПК е била приета от СГС за допустима, а по същество за частично основателна. Оплакването на молителя, че в производство по чл.435 ГПК не намира приложение правилото на чл.81 ГПК не е споделено като съдът е препратил към мотивите си в определението, което се иска да бъде изменено в частта му за разноските. Относно цитираната от молителя съдебна практика на окръжни съдилища, СГС е приел че същата няма характер на задължителна такава. Относно реалното извършване на разхода в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение на ответника по жалбата „Йото груп“ ООД, съдът се е позовал на чл.4, ал.2 от договора за правна защита, където било посочено, че същият има характер на разписка, както и на разясненията в т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За основателно е намерено възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност. Затова и възнаграждението е сведено до сумата в размер на 100 лв. Видно от диспозитива на обжалваното определение, определение № 25335/11.12.2025 г. е изменено в частта за разноските присъдени в полза на „Йото Груп“ ООД- адв.хонорар като същият е намален от сумата 400 лв. до сумата от 100 лв.

Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол при наличие на правен интерес.

Действително, в мотивите си СГС е приел, че довода на молителя в производството по чл.248 ГПК за неприложимост на нормата на чл.81 ГПК е неоснователен.

Мотивите на съдебния акт, обаче, не подлежат на обжалване, арг. от т.18 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2000 Г., 3

ОСГК НА ВКС /в тази му част ТР не е прието за изгубило сила с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013

Г., ОСГТК НА ВКС/.

Същевременно в диспозитива на обжалваното определение липсва отхвърлителна част по молбата по чл.248 ГПК, вх.№ 5054 от 15.01.2026 г., въз основа на която е постановено обжалваното определение.

При така направените от настоящата инстанция констатация досежно процесуалните действия на съда и страните пред първата такава, следва да се приеме, че произнасянето по частната жалба, вх.№ 33183 от 11.03. 2026 г. би било преждевременно.

Делото следва да се върне на първата съдебна инстанция за преценка провеждане на производство по чл.247, чл.250 или чл.251 ГПК.

Едва след изпълнение на горните указания настоящата инстанция следва да се произнесе по частна жалба, вх.№ 33183 от 11.03. 2026 г.

При съобразяване с актуалната редакция на чл.80, ал.10 ПАС, съгласно която при връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, както и с оглед искания за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване, и за произнасяне по молби за изменение на решение в частта за разноските, разглеждането на повторно постъпилото дело във въззивния съд продължава под същия номер от първоначално определения докладчик, без да се извършва ново случайно разпределение, т.е. същото не следва да бъде прекратявано.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, ІІ- А въззивен състав за изпълнение указанията в мотивите на настоящето определение.

След изпълнение на указанията, делото да бъде върнато обратно на Апелативен съд-София, 16-ти граждански състав за произнасяне по частната жалба, вх.№ 33183 от 11.03. 2026 г.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5