Решение № 110 от 27.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20255300503320 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Креди йес ООД против Решение № 4269/03.10.2025г., пост. по гр.д.№18875/2024, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. М. сумата от 3709лв., недължимо платени по договор за кредит 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 127,11 лв. за разноски за производството.

Жалбоподателят Креди йес ООД е останал недоволен от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че вземането е погасено по давност, т.к. договорът е сключен на 22.01.2018г. и към момента на подаване на исковата молба е изтекъл пет годишният срок за погасяването му. Заявява, че подадената жалба следва да се счита за изрично възражение за погасяване по давност. По отношение недействителността на договора за кредит сочи, че съдът неправилно е приел, че неустойката следва да се вземе предвид при определяне на ГПР по договора, т.к. не е разход по кредита. Поддържа и че клаузата по чл.8 е индивидуално уговорена и е съобразена с желанието на потребителя. Счита, че дори и да се приеме , че тази клауза е нищожна, то не следва да се приеме че тя води до нищожност на целия договор. Твърди и че ГПР не създава самостоятелно някакви 1 задължения за потребителя, а отразява други клаузи по договора и именно тези други клаузи следва да отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане или алтернативно постановяване на ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. С. М. е подал отговор, в който оспорва подадената жалба. Прави възражение, че за първи път във въззивното производство жалбоподателят се позовава на изтекла давност. Сочи че съгл. разясненията, дадени в т.4 на ТР№1/09.12.2013г., т.д.№1/2013, ОСГТК, ВКС възражението за погасителна давност може да се направи до изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба. Поради изложеното счита същото за преклудирано в случая. Развива доводите си, че неустойката не е включена в посочения в договора ГПР и води до скрито оскъпяване на кредита. Така е нарушено изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до единствения извод за недействителност на договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е редовна, внесена е дължимата ДТ, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иск за връщане на даденото без основание.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е налице сключен договор за кредит, че в същия има клауза за заплащане на неустойка, която клауза е недействителна като противоречаща на добрите нрави поради това че излиза извън присъщата си обезпечителна и обезщетителна функция. Приел е, че чрез нея се цели заобикаляне на закона, като разхода по тази клауза не е включен в ГПР, при което реалният ГПР надвишава почти законовия максимум. Поради това е приел, че целият договор е недействителен, поради което е осъдил кредитора да върне всичко получено над стойността на главницата.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и подсъден е на този съд, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

2

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно по следните съображения:

От фактическа страна е категорично установено, че е налице сключен между Креди йес ООД и В. М. договор за заем № ***. Условията по договора за заем са заемодателят да предостави на заемополучателя сумата от 2000лв. в заем за срок от 24 месеца, договорен месечен лихвен процент – 3,330%, а ГПР – 48,155%. В чл.6 от договора е посочено задължение на заемателя в тридневен срок да осигури поне две от посочените обезпечения – запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора за заем. Съгл чл.8 от договора при неизпълнение на горепосоченото задължение се дължи неустойка в размер на 2704,01лв., като същата се дължи на части, платими на 24 вноски,съобразно погасителния план.

По делото няма спор и се признава от кредитора, че е получил общо сумата от 5709,01лв. като погасяване на задължението по договора за кредит, като представя и извлечение от сметките си за датите на плащанията и отнасянето на получените суми по конкретни задължения.

При така установените факти по делото се правят следните изводи:

Видно от самия договор заемополучателят е задължен да предостави обезпечения на кредитора в срокове и параметри, които правят това задължение неизпълнимо. Това е така, т.к. се изисква в едни изключително кратки срокове кредитополучателят да осигури поръчител, който да отговаря на конкретни изисквания. Изискването за банкова гаранция също е неизпълнимо, т.к. предвид размера на кредита, една ли става въпрос за потребител, който има възможността на предоставя банкови гаранции и то за един много дълъг период. Уговорена е неустойка не при неизпълнение на задължението за връщане на наемната сума, а за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. При това положение не може да се приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по отношение на главното задължение по договора. Отделно от това размерът на това обезщетение е необосновано висок при съпоставяне с главното задължение, т.к. не е съизмерим с евентуални вреди за кредитора. По своята същност това обезщетение представлява скрито възнаграждение , което ще облагодетелства неоснователно търговеца. Така кредитополучателят като потребител е поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е необосновано висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на задължението , а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. Посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгл. разясненията, дадени в ТР№ 3

1/15.06.2010г.,т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите обезпечителни функции, т.к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е договорена / осигуряване на поръчител, банкова гаранция или запис на заповед/, само по себе си не води до вреди за кредитора. Същността й, както вече бе коментирано, е да му осигури допълнително възнаграждение, което при това е прекомерно с оглед размера на предоставения кредит.

Така, предвид изложеното съдът намира, че договорката в чл.8 от сключения между страните договор за заем е нищожна.

В същото време обезщетението по тази неустоечна клауза не е включено в размера на ГПР, посочен в договора. Това е очевидно, т.к. при посочен ГПР от 48,155%, дължимата неустойка / а така както е уговорена тя е винаги и задължително дължима/ води до оскъпяване на кредита само на това основание над 200%. Налице е нарушение на чл.19 от ЗПК, т.к. размерът на реалния ГПР надвишава законоустановения максимум. Така е налице нарушение на изискванията и на чл.11, т.10 от ЗПК, което пък на осн. чл.22 от ЗПК води до недействителност на самия договор.

На осн. чл.23 от ЗПК при недействителност на договора се дължи връщане само на чистата получена сума по кредита. В случая е безспорно, че е налице надплащане с 3709,01лв., поради което и тази сума се явява недължимо платена.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба, съдът намира, че не може да разглежда и се произнася по възражението за погасяване по давност, т.к. същото е преклудирано /виж ТР№1/09.12.2013г., т.д.№1/2013, ОСГТК, ВКС/. Доводът, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена е навеждан още в отговора на исковата молба, поради което по него се дължи произнасяне. Това твърдение обаче, става недоказано, при доказателствена тежест за кредитора, който черпи права от него. По делото не са събрани никакви доказателства тази клауза да е индивидуално уговаряна с потребителя. Доводите, че той можел да се откаже от договора, не водят да извод за това, че клаузата е индивидуално уговорена. И изобщо за да се докаже подобно твърдение е необходимо установяване на факта на договаряне между страните именно 4 по отношение на конкретната клауза, а не да се черпят доводи от логическо тълкуване на клаузите в договора. По отношение твърдението, че неустойката не е разход по кредита, съдът вече изложи мотиви защо счита, че същата съставлява скрито възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за връщане на платеното без основание се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. Д. Б., сумата от 400лв., възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗА.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4269/03.10.2025г., пост. по гр.д.№18875/2024, ПРС.

ОСЪЖДА Креди йес ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв. Д. Б.., с личен № ***, сумата от 204,52евро/ 400лв./, възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20255300503320 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Креди йес ООД против Решение № 4269/03.10.2025г., пост. по гр.д.№18875/2024, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. М. сумата от 3709лв., недължимо платени по договор за кредит 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 127,11 лв. за разноски за производството.

Разпечатката съдържа 54 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66171a62-4efd-4bd6-8a82-186a8222d70b