Определение № 23479 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23479 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110153641 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на „ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., представлявано от изпълнителните директори ..., действащо чрез адвокат К. К., САК Съдебен адрес: гр. София, ПК 1407, ..., срещу Б. А. Л., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ...., за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца суми от 2 600,00 лева (двe хиляди и шестстотин лева), представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка Номер:

..... г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 282,26 лева (двеста осемдесет и два лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 24.06.2022 г. до 28.04.2023 г., 19,85лева (деветнадесет лева и 85 стотинки), представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за период от 24.06.2022 г. до 28.04.2023 г., 234,45лева (двеста тридесет и четири лева и 45 стотинки), представляваща неустойка за просрочена главница за период от 24.06.2022 г. до 28.04.2023 г., 220,08лева (двеста и двадесет лева и 08 стотинки), представляваща неразрешен овърдрафт за период от 28.04.2023 г.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.

92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца суми по заповед № 17034/ 14.06.2023 г. на СРС, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 23039 по описа на съда за 2023 г.

1

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка Номер: ..... г., сключен с УниКредит Булбанк АД с ...., чието вземане е прехвърлено в хода на процеса на ищеца с договор за цесия от 11.12.2023 г.

В исковата молба са налице твърдения, че страни по заповедното производство са “УниКредит Булбанк” АД, в качеството на заявител и Б. А. Л., в качеството на длъжник. След образуване на заповедното производство, по силата на Договор за цесия от 11.12.2023 г. вземането предмет на същото е прехвърлено от заявителя, в качеството му на цедент на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, .... В последствие с договор за цесия от 13.02.2024 г. сключен между „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ... и „ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 207426499 везмането е прехвърлено на ищеца. Ищец по настоящия иск се явява правоприемника-цесионер, което е допустимо съобразно разясненията дадени в т.10б от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС.

Към настоящата искова молба приложено представя доказателства относно настъпилото частно правоприемство, а именно – договор за цесия от 11.12.2023г., извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, договор за цеся от 13.02.2024 г., извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, относно вземането спрямо ответника, и 3 бр. пълномощни, съгласно които ищецът е упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му.

По силата и при условията на сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 245/0032/R2186496 от 05.04.2016г. “УниКредит Булбанк” АД (Банката) е предоставила на Б. А. Л., ЕГН: ********** потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, в размер на 2 600,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят усвоява, ползва целево и връща кредита ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в догвора срокове и в съответствие с ОУ, с които кредитополучателят е запознат, приема и подписва на всяка страница, като част от съдържанието на договора и които са му предадени при подписването му. В чл. 4 страните са договорили възнаградителна лихва, изразена като годишен лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в 2 размер на 12.95% и е формиран от Пазарен лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, съгласно Раздел III от ОУ в размер на 0,003% и фиксирана надбавка в размер на 12.947%. Съгласно чл. 9.4. от договора, Банката предоставя на кредитополучателя лихвена отстъпка в размер на 2.10% в ГЛП по кредита при изпълнение на посочените условия, като е предвидено отпадането на тази остъпка при неизпълнение на договорените условия, в следствие на което се увеличава с посочения процент фиксираната надбавка, формираща ГЛП.

Страните са договорили, че възнаградителната лихва се дължи и изплаща ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по чл. 7 (чл. 12.2.1.). В чл.

5.2. е посочено, че ГПР е процентен израз на годишния разход по кредита, включващ лихви и такси, съгласно установеното в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт, където е уточнено, че ГПР е изчислен на база следните допускания: На датата на договора за кредит е усвоен максималният лимит на овърдрафта;

Кредитополучателят ежемесечно заплаща само дължимата лихва, начислена за усвоения максимален размер на овърдрафта; Главницата по кредита се погасява до една година ведно с дължимата месечна лихва; Срокът на кредита е дванадесет месеца.

Съгласно чл. 5.5. от договора, страните са договорили обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявано за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен овърдрафт.

Към датата на сключване на договора, законната лихва е в размер на 10.01%.

Обезщетението за забава е незабавно изискуемо, считано от датата на забавата, към която се начислява. Срокът за погасяване на използвания овърдрафт е посочен в чл. 7 - 05.04.2017 г., като съгласно чл. 12.1. той се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, не е в просрочие и не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта.

На основание посочената уговорка между страните, договорът е многократно продължаван, като така крайният срок на договора е бил 05.04.2022 г. Поради настъпване на крайната падежна дата за издължаване на овърдрафта, задълженията на кредитополучателя са станали изцяло изискуеми, считано от 05.04.2022 г.

3

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с договора и ОУ, Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за дължимите й суми по договора. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 23039/2023 г. по описа на СРС, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, а длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта, във връзка с което съдът е указал на кредитора да предяви иск. Предвид изложеното за ищеца, в качеството му на частен правоприемник на заявителя, е налице правен интерес от иницииране на настоящето производство, като предмет на същото са вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 23039/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът е направил искане за изслушване на ССЕ, която да отговори на поставените въпроси, както и за приемане на писмените доказателства и прилагане на заповедното производство по ч.гр.д. № 23039 по описа на съда за 2023 г.

Ответникът Б. А. Л., чрез процесуалния представител адв. Ж., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за кредит овърдрафт. Твърди, че ищецът в настоящото производство не е материално легитимиран, тъй като не е придобил вземанията срещу него, претендирани в заповедното производство.

На следващо място намира, че дори да се приеме, че Ищцовото дружество е материално легитимирано, то претендираните от негова страна вземания не се дължат поради обстоятелството, че същите изобщо не са възникнали, а всички вземания по договора за кредит към настоящия момент са погасени по давност.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит, както следва. Предвиденият краен срок по сключения Договор за кредит е 05.04.2017 г., като в и заявлението си по чл. 417 ГПК, и в подадената искова молба Кредиторът е заявил, че „На основание чл. 12.1 от Договора, крайният срок е многократно продължаван с по 1 година, като крайната срок на Договора е 05.04.2022 г.

4

Счита, че посочената клауза по т. 12.1 от Договора за кредит, в която е уговорено, Кредиторът си запазва възможността да удължава многократно срокът на договора по свое усмотрение, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 от Закона за защита на потребителите, поради което на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е нищожна и не е произвела действие между страните, тъй като същата не е индивидуално уговорена. Макар формално в Договора за кредит да не се сочи, че се касае за автоматичното удължаване на неговия срок, счита, че по естеството си възможността за едностранно удължаване на срок без дори уведомяването на потребителя следва да се приравни на автоматично удължаване. Необходимо е да се посочи, че и в двете хипотези удължаването на договора не зависи от волята на потребителя (независимо дали е автоматично или по силата на едностранно решение на Кредитора, за което потребителят не се уведомява), като единствената възможност за потребителя е да заяви изрично преди крайния срок на Договора за кредит, че желае да прекрати договора с изтичане на срока му. В допълнение, посочената клауза на чл. 12.1 от Договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е уговорена във вреда на ответника, който действа в качеството си на потребител, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на Кредитора и тези на длъжника.

Процесната клауза е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като чрез нея Кредиторът получава възможност да създава нови, допълнителни задължения за длъжника по Договора за кредит, чрез начисляване на лихви и неустойки за периоди след изтичане срока на Договора, както същевременно отлага изтичането на погасителната давност по отношение на отпуснатата главница, чрез едностранното удължаване срока на Договор. Предвидената възможност за едностранна промяна срока на Договора за кредит води до значително неравновесие между правата на страните по Договора, като видно от разпоредбите на чл. 12, само Кредиторът има възможност едностранно да променя срока на Договора, като тази възможност е оставена единствено на неговата дискреция и не зависи от обективни обстоятелства, а единствено от субективната му преценка. По-конкретно, тълкуването от разпоредбите на чл.

12.1 и чл. 12.2 от Договора за кредит води до извода, че едностранно 5 удължаване срока на Договора от Кредитора може да се извърши независимо дали Кредитополучателя, е в изпълнение или в неизпълнение по Договора за кредит. Нещо повече, в самия Договор за кредит не е уговорено задължение за Кредитора да уведоми Кредитополучателя за удължаване срока на Договора, нито пък друга предпоставка за неговото удължаване, т. е. ответникът на практика изобщо не е знаел за това удължаване, а следва да се посочи, че и такива документи, удостоверяващи удължаването на този срок, не са представени по делото.

На последно място, през посочените периоди ответникът твърди, че не е имал активна карта по договора за овърдрафт, т.е. същият обективно не е имал обективна възможност да използва кредитния продукт, поради което и едностранното удължаване срока на договора не го е ползвало по никакъв начин. Този факт се установява и косвено от обстоятелството, че, съгласно представените с настоящия отговор извлечения от банковата м у сметка, последната операция с карта е на 25.05.2018 г., като след тази дата няма данни до кой момент той е имал издадена банкова карта.