Решение № 83 от 20.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100795 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от ... П. Р. П. и ... Р. Д. Г., чрез пълномощник, против З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. С., ул. „...“ № , а в условията на евентуалност – против М. Л. К. (преди П.), ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „...“, кв. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. .

Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си срещу ответника З. М..

Исковете срещу последния са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 27.11.2023 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 64872/2023 г. по описа на Софийски районен съд, което с Определение от 15.12.2023 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 532/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 315 от 15.08.2024 г. за следните суми: сумата от 311,84 евро (609,90 лева) – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 80,16 евро (156,77 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 20.11.2023 г., сумата от 15,92 евро (31,14 лева) – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2020 г. до месец март 2022 г., сумата от 4 евро (7,83 лева) – обезщетение за забава в размер на законната 1 лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 20.11.2023 г. и законната лихва върху двете главници, считано от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,57 евро (50 лева) за юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 12,78 евро (25 лева) – заплатена държавна такса.

Вземанията произтичат от следните обстоятелства: за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „...“, кв. „...“, бл. , магазин № , инсталация 4000440253, аб. № 382803, за горепосочените периоди. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изрично посочено, че вземанията се претендират на извъндоговорно основание – длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството-заявител и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В исковата молба, съобразно уточнителна молба от 17.12.2024 г. ищецът излага, че ответникът З. М. е клиент (потребител) на топлинна енергия за небитови нужди, по смисъла на § 1, т. 33в от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), относно топлоснабдения имот, в която разпоредба е предвидено, че „Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника З. М.. Ищецът твърди още, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, ползвана от ответника, поради което последният дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия (ОУ) месечно в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката (чл. 40, ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота.

За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника З. М.. Цената на исковете е 311,84 евро – главница за доставена топлинна енергия, 80,16 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 15,92 евро – главница за дялово разпределение и 4 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника З. М. на ищеца, като се претендира още 2 и законната лихва за забава върху главниците считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане, съгласно уточнителна молба от 17.12.2024 г.

В условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени предявените установителни искове срещу ответника З. М., при идентични фактически твърдения се предявяват осъдителни искове за същите суми срещу ответника М. К., като се сочи, че се търси обективно съединяване на искове при конкуренция на притезанията при едно основание. Единствено законната лихва върху двете главници се претендира считано от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и с уточнителна молба от 04.02.2026 г., по отношение на иска за главница за топлинна енергия срещу ответника М. К., ищецът уточни, че се претендира сумата 311,84 евро (609,90 лева) – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец октомври 2020 г. до месец април 2022 г.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От страна на ответника З. М., чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. С него се прави възражение за нередовност на исковата молба и се оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди се, че в имота няма монтирани радиатори и съответно уреди за отчитане на потребена топлинна енергия към тях, нито през имота минават тръби.

Оспорва се ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е налице валидна облигационна връзка между него и ищеца, а и не е допускан до имота поради спор за собственост по отношение на същия с другия ответник.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника М. К. не е подаден писмен отговор.

Третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по делото и не представя документите, които е задължен да представи с определението на съда от 12.01.2026 г.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, ответникът З. М., чрез процесуалния си представител, аргументира тезите си, а ответникът М. К. – не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са съдебнотехническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), неоспорени от страните, чиито заключения съдът кредитира като обективно и компетентно дадени.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Предявени са срещу ответника З. М. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и при условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени предявените установителни искове – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника М. К. – за вземания за плащане на стойност на 3 доставена топлинна енергия за небитови нужди за имот в сграда – етажна собственост и за сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, както и за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава върху стойността на предоставената услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на иска включва следните предпоставки: 1. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатилият се е длъжен да върне на обеднелия само това, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се по-малката сума между обедняването и обогатяването (в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г.). Обедняването и обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от факти.

Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в настоящия случай за основателността на предявените искове за главница за стойност на топлинна енергия и извършване на услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, дружеството-ищец следва да установи по делото обстоятелствата, че е доставил на съответния ответник топлинна енергия през исковия период в твърдените количества и на посочената стойност, както и че е извършвана услугата „дялово разпределение“, т.е. обедняването си и съответно обогатяването на съответния ответник чрез консумирането на тази топлинна енергия, посредством спестяване на разходи за нейното възмездяване и за заплащане на стойността на услугата „дялово разпределение“, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на съответния ответник при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между него и ищеца. По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава (за което е необходима покана, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД) и размера на мораторната лихва.

Ответникът по делото, при доказване на горните факти, следва да докаже погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката.

Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ „Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и 4 клиентите на едро. Продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин № , находящ се в гр. С., ж.к. „...“, кв.