Решение № 18487 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18487 гр. С., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря А. Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Г.жданско дело №

20231110125886 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

А. Б. Б. е предявила срещу Район „К.“ – Столична община, искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, извършено със заповед № РКС – РД 15/17/16.03.2023г., издадена от Н.В. – зам. – кмет на район „К.“ – СО, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – кмет“ на район „К.“ – Столична община.

Ищцата твърди, че по трудов договор от 01.11.2022г. на основание чл.68, ал.1, т.5 КТ, вр. чл.39, ал.1 и чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА, сключен с Район „К.“ – Столична община (РКС – СО), представляван от кмета на района – Р.С. приела да изпълнява длъжността „заместник – кмет“ на РКС – СО. Трудовият договор бил сключен до изтичане на мандата на кмета на района. Със заповед № РКС 23 – РД15/17/16.03.2023г. на заместник – кмета на РКС – СО Н.В. трудовият договор с ищцата бил едностранно прекратен на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, считано от същия ден – 16.03.2023г., преди изтичане мандата на кмета на района и без спазване на уговорения в трудовия договор срок на предизвестието. Ищцата счита, че уволнението е незаконно, тъй като уволнителната заповед не е издадена от оправомощен съГ.сно чл.39, ал.5 ЗМСМА за това орган, защото към датата на издаването й Н.В. нямал качеството на кмет на РКС – СО, нито е бил законосъобразно оправомощен да изпълнява функциите на кмет на РКС – СО. Евентуално, при издаване на процесната заповед Н.В. действал недобросъвестно, в нарушение на нормата на чл.8, ал.1 КТ. Твърди, че по време на действието на трудовия договор ищцата не е получавала никакви забележки относно начина си на работа, срочно и адекватно е изпълнявала задълженията си, като дори кметът на района – Р.С. многократно е изразявала публично положителна оценка към работата на ищцата в качеството й на заместник – кмет на района. Възражението за липса на компетентност на Н.В. да издаде оспорената уволнителна заповед ищцата мотивира със следното : С решение на ВАС от 21.02.2023г. било оставено в сила решение на АССГ по адм.д. № 9300/2021г., с което е потвърдено решение от 18.08.2021г. на КПКОНПИ за установяване на конфликт на интереси по отношение на Р. С. – кмет на РКС – СО. С решение № 1250 – МИ от 01.03.2023г. на ОИК – Столична община било постановено предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на РКС – Р. С. на основание чл.42, ал.1, т.11 ЗМСМА. При това положение съГ.сно чл.42, ал.7 ЗМСМА компетентният орган да избере кмет на РКС – СО бил Столичният общински съвет (СОС).

1

Уволнителната заповед била подписана от Н.В., който е зам. – кмет на района, като в оспорената заповед компетентността му да изпълнява функции на кмет на района е обоснована със заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., с която Р. С.а овластява Н. В. да изпълнява временно функциите на кмет на основание чл.39, ал.2 ЗМСМА. Ищцата възразява, че към момента на издаване на заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г. Р. С. вече е била с прекратени пълномощия като кмет, поради което тази заповед е нищожна, евентуално – унищожаема. При това Р. С. нямала и право да овластява на основание чл.39, ал.2 ЗМСМА Н. В. да изпълнява функциите на кмет на района. Сочената заповед била опорочена и поради невалиден срок – „за периода до избора на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО с влязло в сила решение на СОС“. При това Н. В. нямал компетентност да издаде оспорената заповед съГ.сно чл.46, ал.1, т.4 ЗМСМА. Възраженията за злоупотреба с право са мотивирани по следния начин : С писмо от 08.03.2023г. на председателя на СОС тримата зам. – кметове на РКС – СО – ищцата, В.К. и Н.В., били поканени на заседание на СОС на 09.03.2023г., на което не бил избран кмет на РКС – СО. На 15.03.2023г. на заседание на председателския съвет председателят на СОС попитал тримата зам. – кметове дали имат обща позиция за това кой да бъде избран за кмет. Н. В. заявил, че не иска да бъде избран и иска да бъде подкрепено направеното от Р. С. предложение за кмет да бъде избран В.К.. Ищцата съобщила, че желае да бъде избрана, както и че зам. - кметовете нямали обща позиция по въпроса кой от тримата да бъде избран за кмет. На същото заседание тримата зам. - кметове били поканени да присъстват на насроченото за следващия ден – 16.03.2023г., извънредно заседание на СОС. На 15.03.2023г. в 17:05 ч.в административната сГ.да на РКС – СО се провела среща между тримата зам. - кметове и Р.

С., на която ищцата била попитана какво е имала предвид с изказването си, че с компетентен екип в района могат да се постиГ.т добри резултати независимо от краткото време до провеждане на местните избори и дали ако бъде избрана за кмет, възнамерява да освободи досега действащите зам. - кметове. Ищцата заявила, че отговора на въпроса ще бъде получен на извънредното заседание на СОС на 16.03.2023г. При коментиране на друго нейно изказване, направено пред Председателския съвет, разговорът преминал отвъд Г.ниците на добрия тон. Н. В. съобщил, че при създалата се ситуация е принуден да предприеме „определени действия“. На 16.03.2023г. около 09:58ч. преди провеждане на Председателския съвет пред заседателната зала Н. В. предявил уволнителна заповед на ищцата и пожелал ищцата да я подпише незабавно. Тя му отговорила, че ще я подпише, но след като се запознае със съдържанието й, което щяла да извърши след заседанието на СОС, което следвало да започне всеки момент. Н. В. я уведомил, че ще счита заповедта за връчена при отказ. По време на заседанието на СОС председателят на СОС съобщил, че Н.В. го е информирал, че заповедта за уволнение на ищцата е връчена при отказ. При така изложените обстоятелства ищцата иска уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на предишната длъжност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете, като поддържа, че процесната заповед е издадена в съответствие със закона.

Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 01.11.2022г. е сключен трудов договор № РД – 15/44/01.11.2022г. между район „К.“ - Столична община (РКС – СО), представляван от Р.С. – кмет на район „К.“, и ищцата А. Б. Б., като последната е назначена на длъжността „заместник – кмет“.

Не се спори също така, че е издадена заповед № РКС23-РД15/17/16.03.2023г. за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл.46, ал.1, т.4, вр. чл.39, ал.5 ЗМСМА. Заповедта е издадена от Н.В. – заместник – кмет на РКС – СО, действащ от името на кмета на района на основание заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., издадена от Р. С..

Съдът приема за установено, че уволнителната заповед е връчена при отказ на 16.03.2023г. в 10:00ч., удостоверено с подписите на двама свидетели (л.227 от делото). Това се установява от събраните по делото доказателства, вкл. от показанията на едно от лицата, удостоверило връчването на заповедта при отказ - А. П.. При разпита й по делото същата съобщава, че работи в РКС – СО на длъжност „Г.вен експерт, човешки ресурси“ от м.06.2020г. Тя посочва, че сутринта на 16.03.2023г. в 08:30ч. г- н В. й разпоредил да изготви заповед за прекратяване на трудовия договор 2 на ищцата Б.. Свидетелката заедно с В. и Г.вната счетоводителка отишли в СОС, защото тогава следвало да присъстват на общински съвет, на който да се избере кмет на района. Преди започване на заседанието на общинския съвет В. извикал ищцата Б. пред залата, връчил й уволнителната заповед и й съобщил, че трябва да я подпише. Тя отговорила, че не е проблем да я подпише, но това ще направи, след като приключи заседанието. Ищцата оставила заповедта и В. пожелал свидетелката, както и другото присъстващо лице - Г.вна счетоводителка Иванка Борисова, да удостоверят върху заповедта, че същата е връчена при отказ.

Използваното уволнително основание по чл.39, ал.5 ЗМСМА е специално основание (извън предвидените по КТ) за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община (район) заместник-кмет. Нормата предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината (района), към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения (чл.39, ал.1 ЗМСМА), така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, като не е необходимо уволнителната заповед на посоченото основание да се мотивира. При освобождаване на основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА съдът следва да провери дали ищецът е бил назначен на длъжност заместник-кмет и дали е освободен от компетентния за това орган - кмет на община, съответно кмет на район – в този смисъл е решение № 309/30.04.2010 г. по гр. дело № 898/09 г. на ВКС, III ГО.

Първото въведено с исковата молба основание за незаконност на уволнението е свързано с липса на компетентност на лицето, издало оспорената заповед – Н.В..

Няма спор по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед Н.В. е бил заместник – кмет на Район „К.“ – Столична община (РКС – СО). В оспорената заповед същият се е позовал на правото да упражнява правомощия на кмет съГ.сно приетата като доказателство по делото (л.232 от делото) заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г., издадена от Р. С. в качеството й на кмет на РКС – СО. С последната заповед на основание чл.39, ал.2, вр. чл.42, ал.4, т.11 ЗМСМА Р. С. е определила Н.В., заместник – кмет на РКС – СО, за свой заместник при отсъствието й от района в резултат на евентуално решение на компетентната общинска избирателна комисия, с което се обявява прекратяване на пълномощията й на кмет. Посочено е още, че същата заповед влиза в сила от момента на нейното издаване и е валидна за периода до избора на временно изпълняващ длъжността кмет на РКС – СО с влязло в законна сила решение на СОС.

Заповед № РКС23-РД09-242/ 01.03.2023г. е индивидуален административен акт (чл.21, ал.1 АПК) и настоящият съд може да се произнася по неговата валидност, независимо дали подлежи на съдебен контрол, а също така и инцидентно и по неговата законосъобразност, след като се противопоставя на ищцата, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – арг. чл.17, ал.2 ГПК.

Не е спорно по делото, а и от публичния регистър на решенията на Столична избирателна комисия се установява, че с решение № 1250- МИ/01.03.2023г. предсрочно са прекратени пълномощията на Р. Г. С. - кмет на район „К.“ на основание чл.41, ал.1, т.11 ЗМСМА - при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, вр. чл.42, ал.4 ЗМСМА. Това решение на ОИК – Столична община подлежи на незабавно изпълнение, доколкото жалба срещу решение на ОИК не спира изпълнението й съГ.сно чл.42, ал.5 ЗМСМА, вр. чл.459, ал.4 от Изборния кодекс.

При това считано от 01.03.2023г., Р. С. е била с прекратени пълномощия като кмет на РКС – СО и е нямала правомощия да овластява зам. – кметовете в района да изпълняват функциите на кмет.

Отделно от това в случая не е налице и законно основание за издаване на заповед № РКС23-РД09242/01.03.2023г., като основание за издаването й е посочена нормата на чл.39, ал.2 ЗМСМА – при заместване на кмета на общината/района от заместник – кмет при отсъствие на кмета от района.

Нормата има предвид хипотези, в които кметът е в обективна невъзможност за изпълнение на функциите си като ползване на отпуск поради неработоспособност, ползване на платен годишен отпуск, командироване и др. подобни (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., решение № 943 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2014 г., II о.). В случая в заповедта няма позоваване на такива обстоятелства, обосноваващи заместването по чл.39, ал.2 ЗМСМА, а е направена препратка към прекратяване на пълномощията на кмета по чл.42, ал.1, 3 т.11 ЗМСМА, което не е основание за заместване на кмета от заместник – кмет. Когато пълномощията на кмет са прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет, като за временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира един от заместник-кметовете на общината, съответно на района – чл.42, ал.6 ЗМСМА. При това в конкретния случай при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на района – Р. С., компетентен да определи временно изпълняващ функциите на кмет на района, е Столичният общински съвет. Предвид изложеното заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г. е издадена при липса на компетентност и при материална незаконосъобразност и въз основа на същата не може да се приеме, че Н. В. – зам. – кмет на РКС – СО, е разполагал с компетентност да изпълнява функциите на кмет. При това той не е бил компетентен да издаде и оспорената заповед за уволнение по чл.39, ал.5 ЗМСМА. От това следва, че само на това основание уволнението е незаконно.