Решение № 1043 от 25.03.2026, Софийски районен съд

Съдебното производство е образувано по жалба на С. Б. Х., с ЕГН :

********** срещу Наказателно постановление № 25-4332-019359 издадено на 31.07.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата си жалбоподателят твърди, че към момента на проверката е бил с поставен обезопасителен колан който свалил, за да може да предостави на проверяващите контролни органи документите си.

В съдебно заседание жалбоподателят- С. Х. , нередовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Административно – наказващият орган - Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено възражение се оспорва жалбата като се предлага на съда да я остави без уважение и потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните и извърши служебна проверка намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На ***г. в 01:47ч. в гр. София по булевард ,,Цар Освободител ”, с посока на движението от улица ,,Дякон Игнатий” към улица ,,Георги Сава Раковски”, жалбоподателят С. Б. Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ,,Киа” с рег.№ СВ ***, собственост на ТД ,,***” с ЕИК: *** без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван таксиметровия автомобил. Водачът бил сам в автомобила по време когато мл.автоконтрольор Е. С. и свидетелят С.С. го възприели в движение и спрели. Ни жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по 137а, ал.1 от ЗДвП, който му бил връчен лично и подписн от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля С.С.. Видно от разпита на лицето в съдебно заседание на 18.03.2026г. е че същото признава, че е очевидец на поведението на жалбоподателя Х.. Същевременно свидетелят признава, че именно той е бил водач на патрулния автомобил, в който се намирала и актосъсатвителката Е. С. и в движение е забелязал, че водачът на лекия автомобил Киа е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като достоверни доколкото същият депозира детайлно такива под страх от наказателна отговорност. Изложените фактически твърдения се 1 намират в противоречие с изложеното оплакване в жалбата, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, който впоследствие свалил при проверката. Показанията на свидетеля се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички факти, свързани с административното нарушение.

При възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение С. Б. Х. е извършил административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез бездействие. От гласните доказателства, а и от изложеното в жалбата се доказва, че подведеното под административна отговорност лице е имало качеството на ,,водач“ по смисъла на & 6 т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, който е управлявал ,,моторно превозно средство“ по смисъла на т.11 от същия параграф.

Същевременно липсват твърдения и ангажирани доказателства за приложението на привилегированата разпоредба на чл.137а, ал.2 т.2 – 5 от ЗДвП. Също така се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се е намирал в движение и без поставен обезопасителен колан.

От субективна страна административното нарушение и извършено умишлено, тъй като от приложената справка картон на водача се доказва, че жалбоподателят С. Х. е правоспособен водач на МПС, поради което и се презююмира, че същият трябва да познава закона и в частност неговите задължения при управление на МПС.

По отношение на наказанието съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е преценил действието на разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която към момента на извършване на нарушението е предвиждала наказание глоба 50 лева. Предвид строго фиксирания размер на наказанието, същото не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати 2 съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото жалбоподателят С. Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР 66,47 евро представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110218491 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на С. Б. Х., с ЕГН :

********** срещу Наказателно постановление № 25-4332-019359 издадено на 31.07.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата си жалбоподателят твърди, че към момента на проверката е бил с поставен обезопасителен колан който свалил, за да може да предостави на проверяващите контролни органи документите си.

В съдебно заседание жалбоподателят- С. Х. , нередовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Административно – наказващият орган - Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено възражение се оспорва жалбата като се предлага на съда да я остави без уважение и потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните и извърши служебна проверка намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната 1 фактическа обстановка:

На *** в 01:47ч. в гр. София по булевард ,,Цар Освободител ”, с посока на движението от улица ,,Дякон Игнатий” към улица ,,Георги Сава Раковски”, жалбоподателят С. Б. Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ,,Киа” с рег.№ СВ ***, собственост на ТД ,,***” с ЕИК: *** без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван таксиметровия автомобил. Водачът бил сам в автомобила по време когато мл.автоконтрольор Е. С. и свидетелят С. С. го възприели в движение и спрели. Ни жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по 137а, ал.1 от ЗДвП, който му бил връчен лично и подписн от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля С. С.. Видно от разпита на лицето в съдебно заседание на 18.03.2026г. е че същото признава, че е очевидец на поведението на жалбоподателя Х.. Същевременно свидетелят признава, че именно той е бил водач на патрулния автомобил, в който се намирала и актосъсатвителката Е. С. и в движение е забелязал, че водачът на лекия автомобил Киа е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като достоверни доколкото същият депозира детайлно такива под страх от наказателна отговорност. Изложените фактически твърдения се намират в противоречие с изложеното оплакване в жалбата, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, който впоследствие свалил при проверката. Показанията на свидетеля се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички факти, свързани с административното нарушение.

При възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение С. Б. Х. е извършил административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

2

От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез бездействие. От гласните доказателства, а и от изложеното в жалбата се доказва, че подведеното под административна отговорност лице е имало качеството на ,,водач“ по смисъла на & 6 т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, който е управлявал ,,моторно превозно средство“ по смисъла на т.11 от същия параграф.

Същевременно липсват твърдения и ангажирани доказателства за приложението на привилегированата разпоредба на чл.137а, ал.2 т.2 – 5 от ЗДвП. Също така се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се е намирал в движение и без поставен обезопасителен колан.

От субективна страна административното нарушение и извършено умишлено, тъй като от приложената справка картон на водача се доказва, че жалбоподателят С. Х. е правоспособен водач на МПС, поради което и се презююмира, че същият трябва да познава закона и в частност неговите задължения при управление на МПС.

По отношение на наказанието съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е преценил действието на разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която към момента на извършване на нарушението е предвиждала наказание глоба 50 лева. Предвид строго фиксирания размер на наказанието, същото не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото жалбоподателят С. Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР 66,47 евро представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.