Определение № 1368 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500355 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на С. О. Л. против Определение № 12829/13.11.2024 г. по гр.дело № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав, с което е оставено без уважение искането й за допълване на Определение № 6894/18.06.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Навеждат се за неправилност на атакуваното определение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорва се констатираната липса на недобросъвестност насрещната страна Н. М. Ц.. Отправя се искане за отмяна на горното определение и за постановяване на ново, с което да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на Л. за осъществена безплатна адвокатска защита по чл. 38 от ЗА.

Ответникът Н. Н.ев Ц. не депозира отговор по жалбата в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Производството по гр.д. № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав е образувано по иск на Н. М. Ц. против С. О. Л. с правно основание чл. 127, ал.

2 от СК за предоставяне на него на родителските права по отношение на общото им дете Н. Н.ев Ц., род. на 20.09.2019 г., като на майката бъде определен режим на лични контакти с детето и същата бъде осъдена 1 ежемесечно да заплаща издръжка в полза на детето. Първоначално производството е образувано пред СРС на 02.11.2023 г., но с влязло в сила Определение № 13715/28.03.2024 г. е изпратено по подсъдност на ВРС.

С влязло в законна сила Определение № 6894/18.06.2024 г. производството по гр.дело № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като пред ВРС е налице вече образувано гр.д. № 13757/2023 г. по иск на С. О. Л. против Н. М. Ц. с правно основание чл. 127 от ГПК за предоставяне на нея на родителските права по отношение на общото им дете Н. Н.ев Ц., род. на 20.09.2019 г.

На 04.07.2024 г. Л., чрез процесуалния й представител депозира молба по чл. 248 от ГПК за допълване на горното определение в частта за разноските, като в полза на адв. Св. В. бъде присъдена сумата от 1000 лева за осъществено безплатно процесуално представителство.

По повод молбата на Л. не е депозиран отговор от Ц. в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Няма спор между страните, че производството по гр.дело № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК с влязло в сила Определение № 6894/18.06.2024 г., поради наличието на вече висящо друго такова между същите страни, образувано по-рано, по което се претендира предоставяне на родителските права по отношение на общото на страните малолетно дете. Следователно, налице е абсолютната отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск - висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане, за която съдът има задължението да следи служебно.

Действително, нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК сочи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Такова прекратяване би настъпило поради недопустимост на предявения иск или поради неотстраняване нередовности на ИМ, поради отказ или оттеглянето на иска, т. е. като краен резултат с постановеното прекратително определение ще бъде преграден ходът на производството и съответно разглеждането на поставения пред съда материално-правен спор.

В процесния случай, обаче, производството по материално-правния спор по чл. 127, ал. 2 от СК не е преградено, тъй като неговото разглеждане продължава по дело с друг административен номер. Законодателят е въвел изискването да се следи за горепосочената процесуална предпоставка с цел процесуална икономия, за да се избегне разглеждането на един и същи правен спор два пъти, за което страните биха понесли допълнителни разходи, а в случай на постановяване на различни крайни резултати по двете решения би довело до тяхното обезсилване. При настоящата хипотеза не се стига до същинско прекратяване на производството по делото по повдигнатия пред съда материално-правен спор. Същият предстои да бъде разрешен, а неговият 2 изход ще обуслови дали, на кого и в какъв размер следва да бъдат възлагани разноски по делото. Затова няма основание в полза на процесуалните представители да бъдат присъждани суми за възнаграждения, чийто размер е изчислен въз основа материалния интерес или липсата на такъв, свързан с разрешаването на правния спор, чието разглеждане още е висящо. Аргумент в подкрепа на изложеното се извежда и от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, че след като предоставената от адвоката правна услуга е безплатна /поради което едновременно с това не може да бъде определяна нейната стойност/, то същият следва да бъде възмезден за положения труд, като размерът на възнаграждението бъде определен от съда само при благоприятен за неговия представляван изход на делото. Под "благоприятен изход" следва да се разбира само разрешаването материално-правния спор между страните, било то окончателно, било то в резултата на прекратяване на производството, но в горепосочените хипотези. В настоящия случай такъв изход на делото към момента липсва по изложените вече съображения.

От гореизложеното следва, че в полза на процесуалния представител на Лалова не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, Определение № 12829/13.11.2024 г. по гр.дело № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав, с което е оставено без уважение искането на С. О. Л. за допълване на Определение № 6894/18.06.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12829/13.11.2024 г. по гр.дело № 6912/2024 г. по описа на ВРС, L състав, с което е оставено без уважение искането на С. О. Л. за допълване на Определение № 6894/18.06.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3