Решение № 503 от 16.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Казанлък, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102016 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление е образувано ч.гр.д.

№1068/2024г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника произтичащо от договор за кредит №***/*** г. за сумите: 800.00 лв. главница, 24.21 лв. лихва за забава от 12.02.2024 г. до 30.04.2024г. и законната лихва върху главницата, считано от ***. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото:

25.00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение. След връчване на заповедта длъжникът подал възражение в срок и за “К.“ ЕООД възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Сочи, че на основание договор за паричен заем №*** от *** г., сключен от разС.ие между “К.“ ЕООД и С. А. Б., на ответника била предоставена заемната сума от 800 лева, с падеж ***г.

Договорът бил сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР след регистрация на потребителя в платформата на “К.“ ЕООД и направен избор за вида кредит, от “К.“ ЕООД бил изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било описано, че ако заемополучателят бил съгласен със съдържанието на договора, изразявал своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играел ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя.

Ответникът заемополучател усвоил сумата по отпуснатия потребителски 1 кредит съгласо платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен имейл. В договора били посочени параметрите на кредита: общ размер на кредита- 800.00 лева, лихвен процент по кредита- 0.00%, годишен процент на разходите- 0.00%, лихва- 0.00 лева, такса експресно разглеждане- 278.87 лева, брой погасителни вноски- 1, дата на падеж-*** г., обща стойност на плащанията- 1078.87 лева и срок на кредита- 45 дни. Сумата за експресно разглеждане на кредита била уговорена между страните като твърда сума от 278.87 лева и се дължала въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Тази такса не била поискана за присъждане от съда издал заповедта за изпълнение, не била предмет за доказване по делото.

Ответникът не извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа на ***г. До подаване на заявлението ответникът бездействал, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения като виновното му поведение за дългия период от време обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер на 24.21 лв. върху главницата за периода 12.02.2024г. до 30.04.2024г. изчислена с помощта на калкулатора на НАП и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. А. Б., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ***, че съществува изискуемо вземане на “К.“ ЕООД, с EИК:*** по договор за паричен заем №***/ *** г. сключен от разС.ие, за сумите: 800.00 лв. главница, 24.21 лв. лихва за забава от 12.02.2024 г. до 30.04.2024г., законната лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски и в заповедното производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва, че между него като К.получател и ищеца е сключен на ***г. договора за потребителски кредит №*** чрез средствата за комуникация от разС.ие (уеб сайт на дружеството) при посочените в договора параметри.

При процесния договор били налице нарушения на ЗЗД и ЗПК, които от своя страна водели до неговата недействителност (нищожност). Договорът за потребителски кредит трябвало да отговаря кумулативно на всички предвидени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК изисквания като неспазването, на което и да било от тях според чл.22 от ЗПК водело недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая сключения от него и ищеца договор страдал от нарушения по чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита -0.00% бил неточен и заблуждавал потребителя. Съгласно договора К.получателят дължал “такса експресно разглеждане” в размер на 278.87 лева., която се явявала 34.8875% от стойността на отпуснатият кредит. Доколкото кредита бил отпуснат за срок от 45 дни, то това било оскъпяване на годишна база с 2261.95 лева или това било 282.74%. от стойността на заемната сума. Липсвало каквато и да било детайлна разбивка на разходите. Тази “такса” реално се явявала скрит разход по договора за кредит, привидно уговорен преди отпускането и усвояването на кредита с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин Таксата за експресно разглеждане на кредит се явявала разход по кредита и следвало да бъде включена в ГПР. Невключването й въвеждало в заблуждение потребителя относно реалните разходи по кредита, което се явявало нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Подал възражение по ч.гр.д.№1068/2024г., че договор №********** следвало да се счита за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона, морала и добрите нрави. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1068/2024 г. по описа на РС-К. се установява, че по заявление на “К.“ ЕООД е издадена заповед №661/08.05.2024 г. за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А.

Б., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.К., ***, за сумите: 800.00 лв. главница, 24.21 лв. лихва за забава от 12.02.2024 г. до 30.04.2024г., законната лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 25.00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение. В едномесечния срок длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с оглед указанията на заповедния съд К.рът предявява установителния иск за съществуване на вземането.

Не е спорно, а и от приложените индивидуален договор за потребителски кредит №*** от *** г., погасителен план, преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр) и политика за защита на личните данни, ведно с декларация за целите на директния маркетинг и декларация за обработване и съхраняване на лични данни, декларация за записване на телефонен номер, декларация за обработване на лични данни на лице за контакт, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, логове *** и попълнено заявление за онлайн кандидатстване на кредит – 3 стр., 2 бр. разпечатки от ел.поща от *** г., разпечатка от ел.поща от *** г., разпечатка от ел.поща от *** г., разписка за извършено плащане от *** г. и 2 бр. разпечатки от ел. поща от *** г., извлечение от регистър искания, разписка за извършено плащане №***/*** г., разпечаткa от ел.поща за извършени плащания на Pay.bg от *** г., разпечаткa от ел.поща с информация за нареден превод през ePay.bg от *** г. и справка по индивидуален кредит №***/*** г., извадка от ел.система – документи за потвърждаване на кредит, е видно, ищецът “К.“ ЕООД в качеството на К.р предоставил на С. А. Б. като К.получател кредит в размер на 800 лв. при следните параметри: процент по кредита- 0.00%, годишен процент на разходите- 0.00%, лихва- 0.00 лева, такса експресно разглеждане- 278.87 лв., брой погасителни вноски- 1 с дата на падеж-*** г., обща стойност на плащанията- 1078.87 лева и срок на кредита- 45 дни, която заемна сума е усвоена от заемателя/К.получателя. От представеното с отговора на исковата молба и прието по делото нареждане за кредитен превод от *** г. е видно, че след образуване на настоящото дело ответникът е заплатил чрез превод по банкова сметка на ищеца сумата от 800 лв., с основание на превода- договор ***.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-К.р е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№1068/2024 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключения индивидуален договор за кредит №***/*** г., по което К.дателят е изпълнил задълженията си.

Ищецът “К.“ ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП , а ответникът като К.получател е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит/заем, който не е предназначен за 3 извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП .

Процесният договор е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да се съобразят с изискванията на ЗПК и на ЗЗП- арг. н а чл.24 от ЗПК във вр. чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Съгласно Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК с чл.7, ал.3 от ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти т.е. съдът следва да обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В случая съдът намира клаузата в процесния договор за заплащане на такса експресно разглеждане за нищожна. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява на К.ра да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая приоритетно разглеждане на искането на К.получателя за получаване на кредит, със съдържанието, посочено в договора, няма характер на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения във връзка с т.н. допълнителни услуги по договори за кредит. В т.1 от диспозитива на решението се приема, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попада в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3, б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т.44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението 4 за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието “ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая съдът счита, че услугата по експресно разглеждане на кредита на “К.“ ЕООД е предназначена да прикрие действителния размер на ГПР, като целта е да се заблуди потребителят, че кредитът е изгоден поради това, че е безлихвен.