Решение № 2898 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20261100504141 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 137423/17.06.2025 г. (по описа на ЧСИ Г.К., чийто служебен архив е прехвърлен на основание Заповед № СД-04-6/07.08.2025г. на Министъра на правосъдието на ЧСИ С.А., рег.№ 919 на СГС), подадена от длъжника в изпълнителното производство – А. Е. В. срещу Разпореждане от 30.05.2025г. на ЧСИ К. по изп.д. № 3953/2024г., с която се оставя без уважение възражение за вдигане на запор върху несеквестируем доход пенсия и доход от трудово възнаграждение.

Твърди се, че ЧСИ К. е извършил недопустими действия, налагайки запор върху получавана пенсия от 1045.13лв. и теглейки по принудителен ред суми с произход пенсия.

Освен това, наред със запора върху пенсията бил наложен и такъв върху доход с произход трудов договор /с брутен размер от 1150лв./, съответно след приспадане на осигурителните вноски и данъци получавал нетно възнаграждение под минимума на работната заплата. С това се явявали недопустими действията на ЧСИ К. в налагане на запор и принудително теглене на суми с произход трудов договор. Дори да се приемело, че следва да се сборува доходът от БТВ от 1150лв. и пенсията от 1045.13лв., то не следвало да се удържа не повече от 1/3 от разликата от минималната работна заплата. С оглед здравословното състояние на длъжника средствата били крайно необходими.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ А., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба, защото не било недопустимо налагането на запор върху пенсия и доходи от трудово възнаграждение, а жалбата е безпредметна, доколкото към м.04.2026г. не получава доход от трудово възнаграждение, съответно получава и използва вземанията си за пенсия до размера на минималната работна заплата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Производството по изпълнително дело № 20249240403953 по описа на ЧСИ К., рег.

№ 924 на КЧСИ / чийто служебен архив е прехвърлен на основание Заповед № СД-046/07.08.2025г. на Министъра на правосъдието на ЧСИ С.А., рег.№ 919 на СГС/ е образувано по молба вх.№ 282963/03.12.2024г. от А.А.Г., с която се иска образуване на изп.д. въз основа на приложен изпълнителен лист по гр.д. № 5908/2022г. по описа на СГС, по силата на който А. Е. В. е осъден да заплати сумата от 60 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и парична сума от 2885.94лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на умишлено причинено травматично увреждане на лявото око на 14.12.2020г., ведно със законната лихва от 14.12.2020г. до изплащане на сумите. С молбата е поискано налагане запор на банковите сметки на длъжника. С разпореждания от 05.12.2024г. е наложен запор върху вземането за пенсия на длъжника от НОИ и върху вземането за трудово възнаграждение, за което са изпратени запорни съобщения.

Постъпило е уведомление по чл.508 ГПК от Банка ДСК, че е наложен запор върху банкова сметка на длъжника, по която постъпват суми от възнаграждения за работа (л.38 от изп.д.), както и уведомление от НОИ, че върху пенсията на длъжника е наложен запор, считан от 01.01.2025г. (л.41). С молба от 17.01.2025г. длъжникът е поискал вдигане на запорите върху пенсията по болест.

С възражение от 09.05.2025г. длъжникът сочи, че по молбата от 17.01.2025г. няма произнасяне, поради което прави възражение по реда на чл.444 ГПК за несеквестируемост на удържани суми от пенсия. След запитване до НАП се установява, че длъжникът работи по трудов договор с поделение „ЗЕМЛЯНЕ“ от 01.11.2019г. със заплата 1150лв. (л.65), а за м.03.2025г. осигурителният доход е 3407.79вл. (л.66), а за м.04.2025г. е 2363.47лв. (л.73).

След запитване до НОИ се установява, че длъжникът е пенсионер с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1045.13лв. (л.67 и л.74), като върху пенсията е наложена издръжка за ЧСИ в размер на 1044.13лв.

С атакуваното разпореждане от 30.05.2025г. е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за вдигане на запора върху получаваните средства от НОИ с произход пенсия, като несеквестируеми по съображения, че след справка в НАП към 30.05.2025г. длъжникът бил страна по трудов договор с размер на трудово възнаграждение в размер на 1150лв., с осигурителният му доход към м.04.2025г. бил в размер на 2363.47лв. Съгласно справка в НОИ размерът на получаваната пенсия била в размер на 1045.13лв., поради което получавайки едновременно трудово възнаграждение и пенсия, сумарно паричните вземания /2195.13лв./ надхвърляли несеквестируемите размери на доходите по чл.446 ГПК.

Разпореждането е връчено на 15.06.2025г. С писмо от НОИ от 09.07.2025г. (л.95) се уведомява, че във връзка с променения размер на пенсията на длъжника, считан от 01.08.2025г. е определен нов размер на удръжката от пенсията в размер на 1134.01лв.

С протокол за приемане на изпълнително дело от 06.10.2025г. се установява, че служебният архив на ЧСИ К. е прехвърлен на основание Заповед № СД-04-6/07.08.2025г. на Министъра на правосъдието на ЧСИ А., рег.№ 919, като изп.д. № 20249240403953 ще се води под № 20259190431266 по описа на ЧСИ А.. След справка от ЧСИ А. за актуалното състояние на трудовите договори (л.98) се установява, че длъжникът е с прекратен трудов договор, считано от 05.12.2025г. С писмо на НОИ от 10.10.2025г. се уведомява, че удръжката от пенсията на длъжника е преустановена, считано от 01.08.2025г. като пенсията е спряна с разпореждане № 730907/79/03.10.2025г. От справка за размера и вида на пенсия и добавка (л.105) от НОИ се установява, че длъжникът е пенсионер, получаващ пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 584.83€. Съгласно Удостоверение за размера на дълга (л.109) се установява, че по изпълнителното дело са постъпил суми в общ размер на 3741.65€, а към 02.04.2026г. задължението е в общ размер на 55061.65€. С писмо на НОИ от 16.04.2026г. се установява, че с оглед съобщението от 06.03.2026г., с което се прехвърля наложения запор по изпълнителното дело и в което било посочено, че длъжникът 2 не е на трудов договор, като удръжката от пенсията на длъжника е преустановена, считан от 01.08.2025г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е от легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Чл. 446, ал. 1 от ГПК допуска насочването на изпълнение върху трудово възнаграждение и/или пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т. е. наложеният върху пенсията запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. Съгласно т.1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд и/или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение. При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част - тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Запорът на несеквестируемо вземане не забранява на третото задължено лице да го изплаща на длъжника, а при евентуално постъпване по сметка на длъжника на други секвестируеми доходи, респективно при увеличаване на пенсията му над размера на минималната работна заплата съдебният изпълнител има основание да прави съответните удръжки.

В случая, видно от последното писмо на НОИ от 16.04.2026г. се установява, че длъжникът не е на трудов договор, а удръжката от пенсията на длъжника (в размер на 584.83€, която е под минималната работна заплата от 620,20 €), е преустановена, считано от 01.08.2025г., т.е. жалбоподателят получава и използва вземанията си за пенсия до размера на минималната работна заплата.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 137423/17.06.2025 г. (по описа на ЧСИ Г.К., чийто служебен архив е прехвърлен на основание Заповед № СД-04-6/07.08.2025г. на Министъра на правосъдието на ЧСИ С.А., рег.№ 919 на СГС) с правно основание чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК, с която А. Е. В. обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху доход пенсия и доход от трудово възнаграждение по изп.д. № 20249240403953, което се води под № 20259190431266 по описа на ЧСИ А..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4