Определение № 260271 от 29.12.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е ДЕ Л

Е Н И Е

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав, на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАТЯ ГОСПОДИНОВА

СВЕТЛИН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия

ГОСПОДИНОВА

ВЧНД № 1378 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.2 т.3 С протоколно определение постановено по ЧНД №4100/2020г.,Районен съд Бургас в хода на разпоредително заседание и обсъждане въпросите по чл.248 ал.1 НПК ,на основание чл.249 ал.1 НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на посочени нередности в обвинителния акт,довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Г.А..Съдът се е аргументирал,че липсва посочен конкретен период на извършеното продължено престъпление,в което е обвинен А.,което обстоятелство е пречка същия да организира адекватно защитата си .От друга страна задължителен реквизит в обвинителния акт е посочване времето,мястото и участието на обвиняемия в инкриминираното деяние,които факти задължително следва да бъдат конкретно отразени в обвинителния акт.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал представителят на РП-Бургас,който в законооустановеният срок протестира определението на съда,като излага съображения за неоснователност и незаконосъобразност на определението на съда.Излагат се доводи,че обвинителният акт съдържал всички факти и обстоятелства,касаещи съставомерността на деянието и нямало пречка подсъдимия да организира защитата си.

Съдът след като се запозна с протестът и материалите по делото,констатира следното:

Съдебното производство е образувано пред първостепенният съд с внасяне на обвинителен акт срещу Г.А. за извършено престъпление по чл.191 ал.1 НК,затова,че от края на месец май 2019г в гр.Бургас като пълнолетно лице ,без да е сключил граждански брак заживял съпружески с лице от женски пол ,ненавършило 16 години-К. М. П. ЕГН:********** от гр.С..

Деянието по чл. 191 ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние за период от поне месец, като непълнолетната заживява доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин.

На първо място съдът констатира,че е налице неяснота и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният акт относно инкриминирания начален момент на извършеното деяние.В обвинителният акт в обстоятелствената част изрично е посочено, конкретно ,че „На 30.05.2019г К. М. се преместила при Г.А. ,където заживяла с него в гр.Бургас …..“ Неясно защо при изложени конкретна дата за начало на изпълнителното деяние в диспозитива прокуратурата не е посочила конкретната дата,а е отразила като начало на деянието „от края на месец май 2019….“.Това несъответствие не е констатирано от първоинстанционният съд, но то следва да се отстрани от прокуратурата,тъй като води до несъответствие и противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт ,което е съществено процесуално нарушение.След като са налице изложени конкретни факти за конкретна дата от кога започва извършването на престъплението,непосочването на тази дата в диспозитива на обвинителния акт нарушава правото на защита на подсъдимия,защото края на месец май предполага няколко дати ,но точно на коя дата е заживял с непълнолетната не става ясно ,което безспорно е пречка да организира защитата си в пълнота.

На следващо място настоящата инстанция споделя доводите на БРС,че не е посочено до кой точно момент е продължило изпълнителното деяние,предвид обстоятелството,че то е от категорията на продължените престъпления и следва това съжителство да е продължило поне един месец,за да се направи преценка,че същото е продължено такова.

Посочването на началният и краен момент на извършване на едно продължено престъпление,действително е съществено обстоятелство, което от една страна е необходимо на подсъдимия да узнае конкретно и ясно в какво е обвинен,а от друга страна посочването на времето и мястото на извършеното деяние в обвинителния са задължителни реквизити за обвинителния акт ,още повече,че към настоящия момент К.

М.вече е навършила 16 години,дори и към момента на внасяне на обвинителния акт в съда,което е пречка съдът да направи обоснована преценка ,деянието в инкриминирания период престъпно ли е или не,тъй като при навършени 16 години на лицето деянието на подсъдимия не е престъпно. При липса на посочен краен момент на извършване на изпълнителното деяние съдът ще бъдат затруднен да направи правилен и обоснован извод досежно съставомерността на инкриминираното деяние,като ще бъде неясно за кой конкретно период следва да се съблюдава било ли е налице съставомерно изпълнителното деяние.

Относно възраженията на прокуратурата,че крайната дата на съжителство не била посочена,защото към момента на привличане на обвиняемия А. съжителството му с ненавършилото 16 години момиче не било приключило , не може да бъде основателен и обоснован довод ,който да внесе яснота ,тъй като никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено,че това съжителство е налице и към този момент и изобщо към момента продължава ли,а съдът не може да постанови присъда на базата на предположения ,за които няма изложени факти и обстоятелства,съответно доказателства.В тази фаза на наказателния процес,посочването на всички факти релевантни към съставомерността на деянието следва да бъдат отразени ясно,точно и конкретно,в противен случай на този етап се ограничава правото на защита на подсъдимия,както правилно е посочил Районен съд Бургас.

Основателно е възражение на прокуратурата,че нито в Постановлението за привличане,нито в обвинителният акт е посочен като краен момент „до настоящия момент“ ,както е посочил съдът в атакуваното определение,факт е обаче,че обвинението не е конкретизирало точно и ясно крайният момент на извършване на това продължено престъпление.В този смисъл това обстоятелство не може да промени изводите на въззивният съд досежно непълнотата на обвинителния акт и неоснователността на протеста на БРП.

С оглед гореизложеното,въззивната инстанция следва да потвърди атакуваното определение на БРС като правилно и обосновано.

Предвид горното,на основание чл.345 ал.2 НПК Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.12.2020г. по ЧНД №4100/2020г. по описа на Районен съд Бургас,постановено на основание чл.249 ал.1,вр.ал.4 т.1, вр.чл.248 ал.2 т.3 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: