Определение № 402 от 26.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000581 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по повод подадена молба от ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Х. П., срещу определение №280 от 22.08.2024 г. по търг.дело №140/2023 по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на решение №66 от 26.06.2024 г. по делото в частта за разноските, като неоснователна.

Частният жалбоподател не е съгласен с начина на изчисление на адвокатското възнаграждение, като посочва, че е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Позовава се и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл, че ако националият съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната на чл.101, пар.1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Счита, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не преследва легитимни цели в конкретния случай, като прилагането и ще доведе до пряко нарушение на чл.101 от ДФЕС и до необосновано висока тежест, която е 1 несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и до неговия защитаван материален интерес, а по аргумент и от цитираното решение на СЕС съдът не следва да я прилага. Посочва и, че не следва да се присъжва ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ. Моли да се измени постановеното решение, като се постанови друго, с което се отхвърли претендираното адвокатско възнаграждение изцяло или същото да се намали значително, както и да се определи тавова възнаграждение и на процесуалния представител на застрахователното дружество съобразно представителната му власт.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от адвокат В. О., като пълномощник на ищеца по делото М. А. А., с който се счита същата за неоснователна. Не е съгласен с доводите на жалбоподателя – молител, като счита, че определеният хонорар е пропорционален и отговаря на предмета на делото и извършените процесуални действия по него, както и съответства на съдебната практика. Моли да се остави без уважение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и съдържанието на делото, по което същият е постановен, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения в чл.248,ал.1 от ГПК срок от надлежна страна и подлежи на разглеждане.

Съгласно чл.248 от ГПК, няма пречка съдът да допълни или измени постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на случая, когато се иска изменение на решението и не е предоставен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

По делото е предявен от страна на ищеца осъдителен иск по чл.432 от КЗ във вр. с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, по който се претендира от ответното застрахователно дружество заплащането на сумата от 50 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на възникнало пътно транспортно произшествие. Искът е разгледан по реда на търговските спорове. След двойна размяна на книжа и събиране на доказателства се е достигнало до постановяване на съдебно решение. С решението е уважен предявеният иск за сумата от 45 000 лв., като е отхвърлен над този размер до претендирания от 50 000 лв. Решението е влязло в сила за присъденото обезщетение. Страните са останали да спорят за 2 разноските в развилото се производство по чл.248 от ГПК, тъй като ответното застрахователно дружество не е съгласно с определения размер на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото от страна на представителя на ищеца адвокат О.. В постъпилата молба по чл.248 от ГПК молителят - ответник се е позовал на практика на СЕС, както и счита, че определеното възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и че не следва да се начислява ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. След изискване на становище от ответната страна по предвидения процесуален ред, съдът е постановил определение по чл.248 от ГПК, с което е оставил без уважение подадената молба. Срещу него е постъпила настоящата частна жалба, предмет на производството по чл.248,ал.3 от ГПК. Установява се, че ищецът е бил защитаван от адвокат В. О. при условието на чл.38,ал.2 от ЗАдв. - безплатно, съгласно договор за правна помощ – л.266 от първоинстанционното дело, като своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнагражнение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. ведно с ДДС, съгласно списък по чл.80 от ГПК – л.267 и л.268. Ответникът е възразил срещу хонорара в случай, че същият не е в минимален размер.Окръжният съд е определил възнаграждение на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 4250 лв., като върху тази сума е начислил ДДС, като общият размер на възнаграждението е 5 100 лв. с ДДС. Т.е. определил е минималният размер в съответствие с цитираната наредба.

Предвид задължителното решение на СЕС по дело С-438/22 по преюдициално запитване, националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, ако се нарушава забраната по чл.101,пар.1 от ДФЕС, уреждаща правилата на конкуренцията. При съобразяване определянето на адвокатското възнаграждение в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, както и преценяване на извършените процесуални действия в тази връзка от пълномощника на ищеца, не се установява посочената хипотеза в решението. Имайки предвид предмета на делото, в т.ч. описаните травматични увреждания на ищеца, възраженията на ответника, които се отнасят до цялостно оспорване на претенцията по основание и размер, вкл. и относно механизма на произшествието и нанесените увреждания, възражението за съпричиняване на вредоносния 3 розултат на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, събраните доказателства, проведените съдебни заседания, както и процесуалното поведение и действия на представителя на ищеца, подходящ размер възнаграждение се явява определеният от 5 100 лв. с ДДС за извършената правна помощ. Върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС, тъй като се касае до субект на ЗДДС и следователно ДДС се дължи върху адвокатското възнаграждение.

Ето защо, подадената молба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Неоснователни се явяват оплакванията в частната въззивна жалба, а и същите не кореспондират с изразеното становище на ответника относно присъждане на разноските за първоинстанционното производство.

С оглед гореизложеното и тъй като до този извод е достигнал и окръжният съд в обжалваното определение по чл.248 от ГПК, същото следва да бъде потвърдено. Не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като няма предвидена възможност в ГПК за това. Затова, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №280 от 22.08.2024 г. по търг.дело №140/2023 по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на решение №66 от 26.06.2024 г. по делото в частта за разноските, с които е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат В. О. в размер на 5 100 лв с ДДС за първоинстанционното производство.

Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4