Решение № 403 от 08.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501976 по описа за 2025 година

С Решение № 207/30.09.2025г., постановено по гр. дело № 1304/2025г. по описа на Районен съд – Карнобат е осъдено ,,Карина“ АД, със седалище гр. Карнобат да заплати на К. Й. К. от *** сумата от 1 896 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на дата 15.05.2024 година в гр. Карнобат, представляваща равностойността на заплатената от нея заключваща плака, поставена й при извършена операция на дата 17.05.2024г., както и отделно сумата от 157, 58 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на горепосочената сума, дължима за периода от 18.05.2024 г. до 22.12.2024 година, ведно със законната лихва върху същата сума, представляваща главница от 1896 лева, начиная от датата на предявяване на исковете в Районен съд - Карнобат – 23.12.2024г. до окончателното й изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 6054/20.10.2025г. по описа на Районен съд - Карнобат, подадена от ,,Карина“ АД. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение и се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Отправя се искане за 1 отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявените искове изцяло, а в случай, че съдът не намери това искане за основателно, то отговорността на работодателя да бъде намалена по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че въззиваемата не е допуснала груба небрежност, довела до трудова злополука. Излагат се арументи, че въззивното дружество е утвърдило добри търговски практики, технология на производството и качество на произвежданата продукция, с висококвалифицирани и обучени специалисти.

Твърди се, че в конкретния случай отговорността на работодателя е следвало да бъде изключена, респективно - намалена, тъй като се касае за допуснато невнимание от страна на служителката по време на работния процес.

В жалбата се подчертава, че въззиваемата е имала дългогодишен професионален опит, изцяло придобит в ,,Карина“ АД. Твърди се, че на 11.11.2024г. е подала молба за прекратяване на трудовия договор, както и такава за ползване на отпуск до 11.12.2024г. вкл., а Изпълнителният директор на дружеството е удовлетворил направеното от въззиваемата искане, като трудовото правоотношение било прекратено, считано от 12.12.2024г.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна – „Карина“ АД чрез своя процесуален представител – адвокат Трайков поддържа жалбата на заявените в жалбата основания. Претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

В предвидения законов срок по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от К. Й. К..

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – К. Й.

К. не се явява и не изпраща представител.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е иск от К. Й. К. от гр. Карнобат против „Карина” АД със седалище гр. Карнобат, с който претендира да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сума в размер на 1 896 лева, представляваща нанесени й имуществени вреди, ведно със сума в размер на 157, 58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 18.05.2024г. до 22.12.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество от 1987г. и към момента на предявяване на исковата молба на длъжност – ***. Посочва се, че при изпълнение на своите трудови функции, ищцата шие на елична машина, а когато има свободно време се мести на права машина и шие вътрешен маншет.

В исковата молба се твърди, че до всяка машина има количка, която е метална и крачетата й също са метални и тя се е спънала в тази количка, тъй като е държала маншетите на ризите и кракът й е попаднал под едната количка и в опит да запази равновесие е паднала с цял ръст върху дясната си ръка на земята, вследствие на което е почувствала силна болка. В исковата молба се посочва, че колежките на ищцата са решили да я вдигнат, но на нея й е станало лошо и е припаднала, извикали са линейка и в спешното отделение в гр. Карнобат са й направили рентгенова снимка и се установило, че има счупване. В исковата молба се посочва, че ищцата на 15.05.2024г. е била приета в УМБАЛ Бургас АД – клиника по ортопедия и травматология и изписана на 19.05.2024г. с диагноза – фрактура хумери декстри на партис, като на 17.05.2024г. й е била направена операция и й е поставена заключваща плака, а за заплащането на тази плака й е издадена Фактура № 142293/18.05.2024г. от УМБАЛ Бургас АД на стойност от 1 896 лева.

В исковата молба се посочва, че съгласно Разпореждане № 5104 – 02 – 53 от 28.05.2024г. на НОИ, ТП - Бургас – влязло в законна сила – злополуката, която се е случила по време на работния процес е била категоризирана като трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 от КСО.

По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се посочва, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло. Посочва се, че в 3 ответното дружество работят предимно специалисти като ищцата – с преминал трудов стаж именно в дружеството и това са специалисти много добре обучени, професионалисти, отговорни, дисциплинирани и преминали през всякакви технологии, модели и трудности. В тази връзка се посочва, че е несериозно да се твърди, че ищцата с 38 години стаж и безупречен опит е могла да си пъхне крака под количката за изделия, да се спъне и с пълен ръст да се срине върху същата. В тази връзка – в писмения отговор се посочва, че в случая ищцата е допуснала грубо невнимание, недооглеждане, разсеяност – груба небрежност, довела до тази ситуация и нараняването – тоест – отговорността на работодателя трябва да бъде изключена или намалена по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

В писмения отговор се посочва, че претендираните имуществени вреди са прекомерни, изкуствено завишени, неоснователни и недоказани.

За да постанови своето решение и да уважи предявения иск за заплащане на имуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че по делото – ответната страна – работодател на ищцата не е ангажирала доказателства работникът с това, че се е спънала в транспортната количка да е допуснала проява на груба небрежност, тъй като по този начин тя не се е самоувредила умишлено и не е извършила такова увреждане, което е получила при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя, както и че ищцата е извършила работа без необходимото старание и внимание от негова страна и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Съдът изрично е приел, че в конкретния случай не е налице груба небрежност от страна на ищцата и не може да се приложи нормата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ за ограничаването на имуществената отговорност на работодателя за причинените имуществени вреди на работника вследствие на настъпилата спрямо нея трудова злополука.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за 4 неправилност на постановеното съдебно решение, съдът намира следното:

По делото е представено копие от Трудов договор №

194/27.08.1987г., от който е видно, че К. Й. К. е встъпила в трудово правоотношение с „Карина” АД със седалище гр. Карнобат и е приела да изпълняна длъжността ***.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че по силата на Заповед № 11 от 12.12.2024г. на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К. К..

По делото е представено Разпореждане № 5104-02-53 от 28.05.2024г., постановено от Национален осигурителен институт – ТП – Бургас, от което е видно, че е декларирана злополука от страна на „Карина” АД със седалище гр.

Карнобат с К. Й. К. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и по повод на извършваната работа. В представеното по делото разпореждане е посочено, че на 15.05.2024г. до 10.50 часа К. К. е шиела на една машина, после е станала, за да се премести на друга машина и при тръгването някакси се спънала и паднала, като получила счупване на горния край на дясна раменна кост.

По делото е представена Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ – Бургас, от която е видно, че на дата – 15.05.2024г. К. К. е постъпила в посоченото болнично заведение и е изписана на 18.05.2024г., вследствие на травма на горен десен крайник в раменната става и се е оплакала от силни болки и ограничен обем движения. Посочва се, че е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, репозиране на фрактурата и остеосинтезиране с преконтурирана плака за проксимален хумерус.

По делото е представена и Фактура № 142293 от 18.05.2024г., издадена от УМБАЛ Бургас АД на К. К. за стойност от 1 896 лева за заключваща плака.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан С. Й. С., от показанията на който се установява, че организацията във връзка с ползването на количките е откакто е създадено дружеството и те спомагат за пренасянето на материала, който се работи от процес на процес. Посочва, че такъв тип колички се ползват от всички предприятия в бранша, а злополуката може да се 5 е случила поради разсейване, може и телефон да е звъннал, в залата работят по 50 – 60 човека и досега не е имало случай някой да се спъне в количката.

Свидетелят посочва, че той лично е бил в залата когато се е случил инцидента, но не е имал пряка видимост към К. К. и количката, в която се е спънала.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана и М. Б. М., от показанията на която се установява, че изпълнява длъжността – Началник участък в „Карина“ АД и работи с К. К. от дълги години и помни деня, в който е станала злополуката, но няма свое обяснение за случилото се, като посочва, че е станало или по невнимание или поради грешка. Свидетелката посочва, че тя е видяла К. К. когато е станало от машината и после е паднала, а след това са извикали екип на Спешна помощ. Свидетелката в своите показания посочва, че тези колички не са опасни, работят от много години с тях, върху тях поставят работата, която трябва да свършат и по време на нейния стаж от 38 години не е имало инцидент с такава количка. Посочва, че всеки от служителите работи повече от един процес, като К. К. е работила илици и на права машина, като извършването на тези два процеса е свързано с преместването на продукта, който се изработва, от една машина на друга машина. Сочи, че количките си стоят до служителя, пълни са с касетки, а самата касетка с детайла, който трябва да се изработи и всеки си слага изработеното в количката. Количките не се намират в движение, а са до самата машина и когато в тях има касетки, които са пълни с детайли и когато са готови детайлите от всяка една от касетките, тогава количките се транспортират до определено място, където се сглобява детайла. Посочва, че в последните 2 – 3 години броя на работещите в „Карина“ АД се е променил, като са останали по-малко хора и са се събрали на един етаж, за да им е поудобно, тъй като са много малко. Изрично посочва, че не е видяла как К. К. пада на земята, а когато я е попитала какво се е случило тя е казала, че и тя не е могла да разбере какво се е случило.