Решение № 20 от 12.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600323 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 31/31.05.2024 г. по НОХД № 881/23 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен и осъден за деяние по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т.4, пр.2, и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 13.11.2018г. до 09.04.2021г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като осъществяващ фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и управлението на търговско дружество в качеството си на собственик и управител на "МЕЛЕКТРОНН" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 205302321, чрез посредствено извършителство на лица - чрез квалифициран електронен подпис 23С56533 с титуляр С.Д.К. и квалифициран електронен подпис 494620E5FC06CD53 с титуляр Д.Н.Р., потвърдил неистина в справкидекларации за данък върху добавена стойност, изискуеми по силата на чл. 125, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност, на 08.04.2021 г. укрил счетоводните документи на дружеството, за което съставил документ с невярно съдържание - приемо-предавателен протокол за фиктивното им 1 предаване на Е.Т. Д., с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 30836. 50 лева /тридесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ по ЗДДС. На основание чл. 55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълненото на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимото лице е признато за невинно и оправдано по обвинение за извършено деяние по чл.255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК, за това, че в периода 01.01.2021г. - 30.04.2021 г. в гр. Варна, в качеството на физическо лице да е избегнал установяването и плащането на данък върху доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата от търговската дейност на дружество "МЕЛЕКТРОНН" ЕООД гр. Варна, ЕИК 205302321, като не подал данъчна декларация по реда на чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца -30.04.2021г., следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата, за получени доходи от дивиденти през първото тримесечие на 2021г. в размер на 433 049,34 лева и не декларирал дължимия данък върху тези доходи, в особено големи размери 21 652,47 лв. /двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и два лева и 47 ст./.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП Варна и жалба на подсъдимото лице Н. Д..

В протеста се оспорва правилността на първоинст. присъда в две насоки – във връзка с оправдаването на подсъдимия за извършено деяние по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК по отношение нарушаване на разпоредбите на ЗДДФЛ, както и досежно справедливостта на наложеното наказание за деянието, за което е признат за виновен и осъден. Искането е за осъждане на подс. Д. по възведеното с обв. акт обвинение, както и за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване на същото. В допълнително изложение към протеста се уточнява, че се оттегля искането за осъждане на подсъдимия по обвинението, за което е бил оправдан от ВОС, както и че се поддържа само това за увеличаване на наказанието чрез определяне на такова по реда на чл. 54 от НК между средния и максималния предвиден в закона размер.

В жалбата на подс. Д. и допълнението към нея се атакува присъдата като неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на 2 процесуалния и материалния закон - липса на мотиви, доколкото съдът не е дал отговор на направените пред него възражения във връзка с кредитираната доказателствена съвкупност, а и с оглед наличните противоречия в нея; по отношение направените фактически изводи от първоинст. съд във връзка със събраните по делото доказателства, тяхното интерпретиране и изводи относно съставомерността на деянието, за което е признат за виновен. Исканията са алтернативни – за отмяна на осъдителния първоинст. съдебен акт и признаване на подсъдимия за невинен или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа протеста по отношение искането за увеличаване на наложеното наказание, с уточнението, че не възразява да остане в сила приложението на института на условното осъждане, но с максимален изпитателен срок. По отношение жалбата на подсъдимия изразява становище за неоснователност.

В пренията във въззивното заседание участва защитникът на подсъдимия - адв.П. Б., която поддържа изложените в писмена форма оплаквания против присъдата.

В лична защита подс. Д. поддържа изложеното от защитата му, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

След цялостната въззивна проверка, съгласно изискването в чл.314 ал.1 от НПК, както и по изрично направените възражения от защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в първата инстанция, се установява от една страна, че в процеса на проверка и оценка на доказателствата първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на принципа по чл.14 ал.1 от НПК, а от друга - мотивите не отразяват възникналите противоречия и наведени съмнения при проведеното съдебно следствие, както и не съдържат отговори на съществени доводи на защитата. В мотивите окръжният съд не е направил необходимия последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е изграден решаващият извод за виновност, спестил си е и дължимия коментар на съществуващите противоречия с аргументация кое от доказателствата кредитира и защо. Формалността на съдържанието на мотивите представлява отсъстваща правна основа, липса на връзка между фактите и приложимото право, която не позволява развитие на законосъобразна въззивна проверка на 3 постановения съдебен акт.

Предмет на делото пред първата инстанция са били действия на подсъдимия Н. Д. /лично и чрез посредствено извършителство/ като съдружник и управител на 2 търговски дружества - "СИСТИНГ-М" ООД и "МЕЛЕКТРОНН" ООД, свързани с установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ и по ЗДДС, с неоснователно приспадане на данъчен кредит.

В пределите на чл.102 от НПК окръжният съд е провел пълно съдебно следствие, в което е подложил на проверка събрани в досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и заключение по ССчЕ, приобщил е множество писмени доказателства, което е наложило назначаване на допълнителна ССчЕ, допуснал е и разпитал нови свидетели.

Доказателствената дейност е формирала противоречива фактическа база относно обстоятелствата по обвиненията срещу подсъдимия, изисквала от съответния съд да изгради прецизно вътрешното си убеждение на основата на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. В разрез с основните положения по чл.14 ал.1, чл.18 и чл.107 ал.5 от НПК, първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, формулирайки повърхностни фактически изводи, включително и вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се такива, които не съответстват на правилата на формалната логика и взаимната връзка между релевантните обстоятелства.

Прочитът на мотивите установява, че преобладаващата част от съдържанието им е идентично с изложението в обвинителния акт /с изключение на наличието на задължения по ЗДДФЛ/ и със заключението по назначената на ДП ССчЕ, при липса на коментар на приобщените в хода на съдебното следствие множество писмени доказателства, включително и на заключението по назначената допълнителна ССчЕ; абсолютно декларативно и семпло са изброени доказателствените източници и тяхната безпротиворечивост, но не е посочено от кои точно се извеждат изводите, които са послужили на съда при вземане на неговото крайно решение по делото. Ярък пример за този фрагментарен подход е изреждането на имената на част от разпитаните свидетели с кратко и поотделно пояснение за всеки от тях в каква насока са показанията му и дали изнесената информация има отношение към предмета на доказване. Анализ обаче на извлечената информация чрез разпита на тези свидетели, въпреки наличието на 4 противоречия в и помежду им, както и със застъпената теза от подс. липсва, при условие, че той е поддържал съвсем различна позиция от изнесеното от част от свидетелите и възприето от съда. Съдът е следвало да изложи съображения, най-малкото защото обясненията на подсъдимия имат двойнствен характер – като средство за защита на права и законни интереси и като доказателствено средство – след като ги отхвърля като защитна теза, дължи излагане на логически издържани съображения за това. Във всеки акт следва да бъдат изложени приетите фактически обстоятелства, а също и аргументирани правни съображения за взетото решение. Това е необходимо с оглед охраняване на процесуалните права на страните в процеса и с оглед упражняването на ефективен инстанционен контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото посочване на доказателствените източници ограничава процесуалните права на страните, а също възпрепятства и инстанционния контрол. Този начин на изложение не дава възможност на участниците в процеса и на съдебните инстанции да установят въз основа на какви доказателствени източници съдът е приел фактологията по делото и какви са юридическите му аргументи за взетото решение. Наред с това се нарушава възможността горната съдебна инстанция да извърши проверка на направената оценка на доказателствените материали относно тяхната достоверност и правилно тълкуване на съдържанието им, както и да направи обоснован извод за наличието или липсата на логически или юридически грешки при осъществяване на дейността по решаване на спора.

Освен изложеното, въззивната инстанция констатира и липсата на задълбочен отговор на възраженията на подсъдимия и неговата защита, така както изисква чл.305 ал.3 изр.2 от НПК и като пример за това могат да се посочат следните непълноти:

1.В хода на първоинст. съдебното следствие са били приети оригинали на фактурите, издадени от „Систинг - М“ ООД, заедно с Протоколи/Актове Обр.19 за установяване извършването и заплащането на монтажните дейности, чрез които се установява приемането и предаването на конкретните уговорени и извършени услуги, като в протоколите са описани отделните видове услуги, тяхното количество, стойност, конкретните обекти, на които подизпълнителя е извършвали възложените дейности. Чрез тях и възоснова на представените по делото извлечения от банкови сметки е била градена защитната теза на подсъдимия за обективно съществуващи облигационни връзки между „Систинг - М“ ООД и „Мелектпронн“ ООД, които са се въплътили в действително изпълнение на уговорените дейности, доколкото е 5 било налично заплащане на договорената цена;

2.Защитата е възразила срещу правилността на заключението по ССчЕ от ДП, респ. неговото кредитиране от съда, тъй като вещото лице по това заключение не е съобразило събраните в хода и на съдебното производство доказателства;

3.В подкрепа на тезата на подс. за реалност на изпълнените услуги чрез дружеството „Мелектронн“ ООД, са налични множество договори със съконтрагенти, по които „Мелектронн“ ООД в качеството на изпълнител се е задължило да извърши изграждане на електроинсталации, на системи за сигурност, както и поддръжката им за обекти в цялата страна. В същата насока защитата се е позовала на приети по делото писмо от ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ във връзка с притежаван от „Систинг - М“ в периода от 29.06.18г. до 23.08.21г. на л.а. „Форд Транзит 100 С“, за разрика от „Мелектронн“ ООД, както и на фактури, издадени на „Систинг — М ООД във връзка с получени от последното услуги — нощувки на работниците им в различни градове в страната, за които „Мелектронн“ ООД е имало сключени договори, които са пътували са с автомобили, собственост на „Систинг - М“ и са получили трудово възнаграждение от това дружество. От показанията на тези свидетели е видно, че „Систинг - М“ ООД е осъществявало фактически доставки на услуги на „Мелектронн“ ООД на същите тези обекти, за които „Мелектронн“ ООД е имало сключени договори;