Решение № 2398 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2398 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100510881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20040604 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 37636/2019 г. по описа на 167 състав е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на „Деливъри Тайм“ ЕООД, че Българската академия на науките е собственик по силата на чл.

10, ал. 2 ЗБАН на недвижим имот с идентификатор *** по одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с поземлен имот пл. № 2999, нанесен в кадастрален лист № 603, по кадастрален план на гр. София, изработен през 1975 г. и поддържан до влизане в сила на КККР квартал 1, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район „Младост“, ж.к. „Младост 1А“, местност „Новия кър“ с площ от 300 кв.м., представляващ част от имот със стар пл. № 3847 по плана на гр. София, м. „Напоително поле“ 1939, попадащ в границите на научния комплекс 2 на БАН-8 км. ***, при съседи: на североизток – имот с идентификатор ***; на северозапад – имот с идентификатор ***; на югозапад – имот с идентификатор *** и на югоизток – имот с идентификатор ***, като е осъдено „Деливъри Тайм“ ЕООД, да предаде на Българската академия на науките, владението върху описания по - горе имот.

Със същото решение е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С. Й. М., и „Лини Пропърти“ ООД, че Българската академия на науките е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН на недвижим имот с идентификатор *** по одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с поземлен имот пл. № 2999, нанесен в кадастрален лист № 603, по кадастрален план на гр. София, изработен през 1975 г. и поддържан до влизане в сила на КККР квартал 1, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район „Младост“, ж.к. „Младост 1А“, местност „Новия кър“ с площ от 300 кв.м., представляващ част от имот със стар пл. № 3847 по плана на гр. София, м. „Напоително 1 поле“ 1939, попадащ в границите на научния комплекс 2 на БАН-8 км. бул. „Цариградско шосе“ № 72, при съседи: на североизток – имот с идентификатор ***; на северозапад – имот с идентификатор ***; на югозапад – имот с идентификатор *** и на югоизток – имот с идентификатор ***.

Решението е постановено при участието на привлечени от ответника „Деливъри Тайм“ ЕООД трети лица-помагачи „БАНКА ДСК“ ЕАД, Национална агенция по приходите и ЧСИ М. И. Б..

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззиивна жалба от ответника С. Й. М., в която се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита за незаконосъобразен решаващият фактически извод на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че в обективната действителност са се осъществили всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти, включени в хипотезата на правната норма на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. На първо място, липсвало решение на Народното събрание за предоставяне на БАН на правото на собственост или на правото на управление върху процесния имот. На следващо място, процесният имот никога не е бил държавна собственост – не е бил отчуждаван в полза на държавата и не е бил завземан от нея, вкл. по надлежен нормативен ред. Твърди, че процесният имот запазил своя земеделски характер към момента на включването му в блок на ТКЗС, като в последствие чрез надлежно проведена процедура по ЗСПЗЗ бил възстановен на наследниците на Й.М.С.. Като е приел обратното, съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства и е приложил неправилно материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения срещу нея иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК жалбоподателят „Деливъри Тайм“ ЕООД, излага съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Твърди, че не е налице правоприемство по отношение на процесния недвижим имот между БАН и Българонемски земеделски изследователски институт. Ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че собствеността върху процесния имот е придобит от него. От събраните по делото доказателства не се установявало, че са реализирани предпоставките за прилагане на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, а именно – имотът да е бил предоставен за стопанисване от БАН при влизането в сила на ЗБАН. Поддържа, че извършената с протокол от 10.04.1959 г. замяна не означава придобиване право на собственост върху имота от страна на БАН. Твърди, че спорният имот никога не е бил държавен, а е бил внесе в ТКЗС и е успешно реституиран. Неправилни били и изводите на СРС относно неоснователност на възражението на ответника за придобивна давност. По изложените съображения, моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне в цялост на претенцията на ищеца.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от третото лице-помагач – Национална агенция за приходите /НАП/. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е съобразил нормативната уредба и неправилно е осъществил субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми. На първо място, съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, доколкото няма данни процесният недвижим имот да е одържавяван по 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и за процесния имот няма издаден акт за държавна собственост, в който изрично да е записано, че конкретният имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие. На второ място, съдът неправилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за земеделска реституция, а именно – съдът не е взел предвид обстоятелството, че ЗСПЗЗ е обнародван преди обнародване на ЗБАН, поради което чл. 10, ал. 2 ЗБАН не е действала към този момент и претенцията за придобиване право на собственост ex lege по силата на закона е неоснователна. Отделно от това, преди окончателното възстановяване на собствеността на наследниците на Й.М.С. с издаване на решение по чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, ищецът БАН не би могъл да придобие по давност процесната земя, независимо от това дали е добросъвестен или недобросъвестен владелец. От доказателствата по делото не се установявало, че ищецът 2 владее процесния имот в посочения в исковата молба период с намерението да го свои.

Върху процесния имот няма реализирано строително мероприятие от БАН. Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач „Банка ДСК“ АД изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано поради противоречие със закона, събраните по делото доказателствени материали и допуснати съществени процесуални нарушения.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че БАН е собственик на процесния имот, като е дал вяра основно на доказателствата, представени от БАН – писмени и устни, а е пренебрегнал установеното от експертизата, както и свидетелските показания, представени от страна на ответниците. Отделно, счита, че ответниците са успели да докажат, че имотът се владее от тях, считано от 2000 до настоящия момент. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените от БАН искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от Българската академия на науките. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, съответстващо изцяло на действителното правно положение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно, правилно и обосновано решение, като е разгледал и обсъдил всички относими доказателства. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение и да отхвърли въззивните жалби.

Ответникът „Лини пропърти“ ООД и третото лице-помагач М. И. Б. не изразяват становище по спора.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

С Указ № 128/29.12.1941 г. /ДВ бр. 5/10.01.1942 г./ на цар Борис III са отчуждени частни недвижими имоти в землището на Столична голяма община и Горубленска община за изграждане на опитно поле за нуждите на Българо-немския институт за земеделски изследвания, с граници по плана на гр. София от 1939 г.

Видно от представения списък на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на Българо-немски институт за земеделски изследвания, сред отчуждените имоти е парцел пл. № 3847, записан под № 5 като нива в землището на с.

Дървеница, собственост на С.С.А. (л.37 от първоинстанционното дело). Отчуждаването е извършено по извънредния способ, предвиден в ЗОНИДОП-1885 г. (отм. -1948 г.) – съгласно чл. 54 и сл. от закона – отчуждаване „Когато има спешность за завладявание земи“ – спешността е прогласена в процесния царски указ, който изрично се позовава на чл. 54 от Закона.

С Постановление на Министерски съвет от 15.11.1944 г. /обн. ДВ, бр. 260 от 23.11.1944 г./ Българо-немският институт за земеделски изследвания е закрит, а земята, заедно със земеделските оръдия, машини, библиотека, мебели и покъщина, апаратура и други инвентарни предмети и материали се предават на Централния земеделскоизследователски институт в София (ЦЗИИ).

С Постановление на министерски съвет № 73/08.03.1955 г. към БАН е създадено „Отделение за селскостопански науки“, което обединява различни институти в това число и Централния земеделско-изследователски институт заедно с част от сградата и опитните му полета. В т. 2 на ПМС № 73/08.03.1955 г. изрично е записано, че посочените институти и опитни полета на Министерство на земеделието се прехвърлят към БАН, заедно с всичките им сгради, земи, имущества, инвентар, библиотеки, щат, бюджет и др. Приложен е списък3 извлечение от балансовите сметки на Централния земеделско-изследователски институт – София към 28.02.1955 г.

Видно от протокол от 10.04.1959 г. на основание чл. 15 ПДИ е извършена замяна, както следва: БАН е предала на Института по хидрология и метеорология при ХМС терен от 37,8 дка, намиращ се в западната част на терена, отреден за изграждане на комплекса „ФИ с АНЕБ“ при граници: на запад, север и юг – имоти на Института по хидрология и метеорология, на изток – комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, а Институтът по хидрология и метеорология при ХМС е предал на БАН терен от 37, 8 дка, намиращ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“ при следните граници: на изток, север и запад комплекса на БАН „ФИ с АНЕБ“, на юг – обединено ТКЗС.

С разпореждане № 1837/9.11.1959 г. за отчуждаване на имоти за нуждите на Атомната научноекспериментална база и Физически институт МС на НРБ било разпоредено отчуждаването на 154 дка ниви за нуждите на БАН, при граници: на североизток -шосето София – Пловдив, на северозапад – съществуваща граница на АНЕБ, на югозапад – земи на ТКЗС и на югоизток – Дървенишко шосе.

По делото е представен протокол от 29.03.1954 г. по гр. д. № 5962/1954 г. на Софийски народен съд, IV район, III участък, за съдебна делба на наследството, оставено от С.С.А., бивш жител на с. Дървеница – София, починал на 04.08.1942 г. В дял четвърти, т. 2 от протокола е отразено, че на Й.М.С. се дава и той приема имот, находящ се в землището на с. Дървеница – София, а именно: нива в местността „Крайната“ от 1.300 кв.м. при съседи: опитно поле, С.Д., Т.М. и Г.М.С..