Решение № 347 от 13.07.2023, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Ямбол, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330100608 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Бул Реалтор“ ЕООД гр.

Ямбол, против „Репродуктор по свиневъдство“ АД – с. К., обл. Я..

С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е придобило процесният имот, подробно описан и индивидуализиран в ИМ и конкретно 1/3 ид.ч. от него от лицето А. Я.

М., който на свой ред го бил закупил от ЧСИ - И. Х. на публична продан съгласно Постановление от 20.07.2022 г. по изпълнително дело № ******, вписано в Агенцията по Вписванията вх. рег. № ***/20.07.2022, акт № *** том ***. С исковата молба ищеца твърди, че след справка в имотния регистър установил, че за въпросния имот има сключен договор за аренда на земеделски земи между арендодателите Б. С. Б. и Д. Т. Б., последната, която била длъжник по горецитираното изпълнително дело и ответното дружество в качеството на арендатор. Поддържа се, че въпросният договор за аренда не е противопоставим на ищца с оглед разпоредбата на чл.496, ал.2, във вр. с чл. 453, т.5 от ГПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Поддържа се, че въпросния договор за аренда, в частта, с която длъжникът Д. Т. Б. отдала под аренда 1/3 ид.ч. от процесния имот не е противопоставим на ищцовото дружество, поради което се поддържа, че ответникът владее процесната част без правно основание и следва да го предаде на ищеца. На следващо място се сочи, че тъй като ищеца има сключени договори за наем за процесната ид.част от него, по които следва да изпълни задължението си и да предаде владението на собствената му 1/3 ид.ч. възниква и правния интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу ответника за предаване владението върху процесната 1/3 ид.ч. от нивата.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответното дружество, че ищцовото дружество е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, с площ от 10,129 кв.м. по КК и КР на с. К. обл. Я., в местност „***“ с трайно предназначение на терена – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, с номер по предходен план – *** при граници и съдеди: № ***, ***, *** и ***, както и да бъде осъдено ответното дружество да предаде на ищеца владението върху процесната 1/3 ид.ч. от ПИ.

С срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не се оспорва, че ищцовото дружество е придобило право на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесната нива в м. „***“ чрез извършена покупко-продажба от нотариус № ***, с район на действие РС – гр.

Я.. Оспорва се предявеният иск в частта, в която се иска ответното дружество да предаде владението върху процесната 1/3 ид.ч. от земеделската земя. Счита се, че в тази му част искът е неоснователен и недоказан, като се излагат подробни практически и правни съображения в тази насока.

Въз основа на подробно изложените правни аргументи се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск в обжалваната част, като неоснователен и недоказан, с произтичащите от закона последици.

В съдебно заседание за ищцовото дружество в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.В. К. АК Я., чрез когото в хода на делото по същество ис допълнително депозирани по делото писмени бележки се поддържа исковата претениця.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.Х. К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковата претенция е неснователна. Сочи се че с възлагането на имота в изпълнителното производство същото не приключва, а приключва с въвод във владение от съдия-изпълнителя на купувача и едва след това може да възникне право на иск по чл.108 ЗС. Поддържа се че след като от купувача по публичната продан А. М. не е поискан въвод, следва да се приеме, че същия се е съгласил владението от ответника, поради което и не може последващ купувач да се позовава на защита в изпълнителното производство, по което въобще не е страна. По делото са депозирани и писмени бележки от ответника с които и на подробно изложените в тях съображения се поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том 1, рег. № ***, дело № ***/20.02.2023 г. на С. М. – нотариус с район на действие РС – Я., зав. копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 1, рег. № *** дело № ***/20.02.2023 г. на С. М. – нотариус с район на действие РС – Я., зав. копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от 2

01.07.2022 г. по изп.дело № ******, зав. копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх. № ******/15.02.2023 г. на Община „Т.“ Дирекция „Местни данъци и такси“, зав. копие на скица № ******/07.12.2022 г. на СГКК – гр. Я., зав. копие на договор за делба на наследствени недвижими имоти от 09.12.2008 г., зав. копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том II, рег. № ***, дело № ***22.03.2018 г. на Т. Д. – Нотариус № *** с район на действие съдебния район на РС – гр.

Я., зав. копие на Постаноление за налагане на възбрана от 28.10.2013 г., зав .копие на Справка № ***/23.02.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписване, отбелязване и заличавания в Служба по Вписванията гр. Я. за периода от 01.01.1995 г. до 23.02.2023 г. по електронна партида № *** от 18.11.2013 г., зав. копие на договор за аренда на земеделска земя от 26.05.2022 г., зав. копие на Актуално състояние на „Репродуктор по свиневъдство“ АД към 01.03.2023 г. на ТРРЮЛНЦ, зав. копие на Актуално състояние на „Бул Реалтор“ ЕООД към 01.03.2023 г. на ТРРЮЛНЦ; зав. копие на договор за аренда на земеделска земя от 26.05.2022 г., зав. копие на договор за аренда от 01.11.2012 г., зав. копие на преводно нареждане от 12.09.2014 г., зав. копие на преводно нареждане от 25.09.2015 г., зав. копие на преводно нареждане от 09.09.2016 г., зав. копие на договор за аренда на земеделска земя от 06.03.2017 г., зав. копие на платежно нареждане от 07.09.2021 г., зав. копие на преводно нареждане от 17.09.2020 г., зав. копие на преводно нареждане от 05.09.2018 г., зав. копие на преводно нареждане от 16.09.2019 г., зав. копие на преводно нареждане от 07.11.2022 г., зав. копие на преводно нареждане от 07.11.2022 г., зав. копие на преводно нареждане от 07.11.2022 г., зав. копие на удостоверение за наследници на Т. В.

Н. изх. № ***14.04.2022 г., зав. копие на запорно съобщение изх. № ***/23.10.2013 г. и зав. копие на съобщение от ЧСИ И. Х. до „Репродуктор по свиневъдство“ АД, изх. № ***/07.10.2022 г.; договори за наем, съответно с вх. рег. № ***/21.02.2023 г., вх. рег. № ***/21.02.2023 г. и вх. рег. № ***21.02.2023 г.; изп.д. № ******.

Видно от така събраните писмени доказателства се установява, че:

Пред ЧСИ К. Д. П. с рег.№ *** с район на действие СГС е било образувано изп.дело № ****** по издаден изпълнителен лист от 19.07.2013 год. по реда на чл.417 ГПК въз основа заповед за изпълнение на парично задължение № ***/18.07.2013 год. издадена по ч.гр.дело № ***/2013 год. по описа на ЯРС, с който лицата Д. Т. Б. ЕГН ********** и С. Д.

Б. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД сумата от 4411,11 лева – главница, 814,32 лева – редовна лихва, 371,17 – наказателна лихва.

С постановление на ЧСИ от 28.10.2013 год. е била наложена възбрана по изпълнителното дело върху недвижими имоти собственост на длъжника Д. Т. Б., след които и процесния:

Нива, находяща се в местността „***“ с площ 10,130 дка, трета категория, съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с.К., ***, общ.Т., обл.Я..

Впоследствие изпълнителното дело е било прехвърлено на ЧСИ И. Х. с рег.№ *** с район на действие ОС Я., пред когото е било образувано изпълнително дело № ******. С протокол за обявяване на купувач от 17.06.2022 год. на ЧСИ И. Х. за купувач на 1/3 ид.ч. от процесиня имот е обявено лицето А. Я. М.. С постановление на ЧСИ за възлагане на 3 недвижим имот от 01.07.2022 год. 1/3 ид.ч. от процесния имон е възложен върху А. Я. М.

ЕГН **********.

С договор за дарение обективиран в нотариален акт № ***, том 1, рег.№ ***, дело № *** от 20.02.2023 год., А. Я. М. е дарил на ищцовото дружество 1/30 ид.ч. от процесния поземлен имот, а с договор за продажба обективиран в нотариален акт № ***, том 1, рег.№ *** дело *** от 20.02.2023 год. е перхвърлили собстевността на 9/30 ид.ч. от процесиня имот на ищцовото дружество, и двата нотариални акта на нотариус С. М. с рег.№ *** на НК, с район на действие Районен съд Я..

С договор за аренда на земеделска земя от 26.05.2022 год. длъжника по изпълнителното дело – Д. Т. Б. и лицето Б. С. Б., в качеството на арендодател са предоставели на ответното дружество за временно и възмездно ползване за производство на земеделска продукция процесния поземлен имот за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2022 год. до 30.09.2032 год. Договорът за аренда е бил вписан в Служба по вписванията гр.Я., вх.рег.№ ******/26.05.2022 год., акт№ ***, том 2.

Между страните не е спорно, че ищцовото дружество е собственик на 1/3 ид.ч. от процесната нива, както, и, че към момента процесната 1/3 от процесния имот се държи от ответника по делото.

Спорно между страните е дали процесиня договор за аренда е противопоставим на купувача по публичната продан, а оттук дали е противопоставим на последяващия приобритател на съответната идеална част от имота - „Бул Реалтор“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка и предвид отделяне на спорното от безспорното между страните, съдът прави следните правни изводи:

Според чл.453, т.5 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело не могат да се противопоставят договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на възбранения недвижим имот. Целта на изпълнителното производство при изпълнение, насочено върху недвижим имот за удовлетворяване на подлежащо на изпълнение парично вземане на кредитора е притежаваният от длъжника имот да бъде продаден по предвидения в ГПК ред, като получената от проданта сума да послужи за удовлетворяване претенцията на взискателя. За да бъде постигната тази цел и за да бъде предотвратена възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си, лишавайки по този начин взискателя от възможността да получи дължимата престация, процесуалния закон предвижда непротивопоставимост спрямо взискателя, а оттам съгласно чл.496, ал.2 ГПК и на лицето, придобило правото на собственост върху принадлежащия на длъжника имот след извършването на публичната продан, на определени актове на длъжника, извършени след налагането на възбраната. На взискателите, както и на лицето придобило правото на собственост върху принадлежащия на длъжника имот след извършване на публичната продан са непортивопоставими само извършените от длъжника след налагането на възбраната актове на разпореждане с имуществото, срещу което е насочено изпълнението.

4

Разпоредбите на чл.453 ГПК, чл.496, ал.2 ГПК и чл.498, ал.2 ГПК установяват непротивопоставимост и уреждат правните последици на извършените от длъжника актове само по отношение правото на собственост, гарантирайки осъществяване на публичната продан и правото на купувача да придобие собствеността.

След налагането на възбрана длъжникът запазва правото на собственост върху имота, но няма право да се разпорежда с него, а само право да извършва действия на обикновено управление, доколкото правото му да извлича ползите от имота, включително да получава гражданските плодове, не е ограничено. Поради това приложение по отношение на сключените от него договори за наем на имота в подобна хипотеза следва да намери разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД, съгласно която лицата, които могат да извършват действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.