Решение № 595 от 04.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503768 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 4467/23.07.2020 г. по гр.д. № 1541/2020 г. на СГС, І-28 състав е отхвърлен предявения от Г. Н. В. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за осъждането му да заплати сума в размер на 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от получените травматични увреждания: контузия на гръдния кош в дясно, счупване на шесто и седмо ребро в дясно, без разместване, контузия на главата, охлузна рана в дясна темпорална област, в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. между влекач марка „Мерцедес“, модел „1840 LS36“ с рег. № *** и прикачено полуремарке марка „Tirsan“, модел „Maxima“ с рег. № ***, управлявано от Г. К., роден на *** г., и автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК№ ***, по вина на водача на товарния автомобил, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът Г. Н. В. е депозирал въззивна жалба вх. № 86532/25.08.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за сума до 7000 лева, като поддържа, че решението е необосновано и постановено нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не възприел в пълнота фактическата обстановка, свързана с получените от ищеца травми и свързаните с това болки и страдания, като приел, че в причинна връзка с ПТП ищецът получил само травма на гърдите (две счупени ребра). От доказателствата се установявало, че ищецът получил и травма на главата. Двете травми освен физическа болка, причинили и двигателни затруднения на пострадалия. Съдът не съобразил и конкретните факти, обуславящи висок интензитет на претърпените страдания. Намира, че справедлив размер на обезщетението се явяват 15 000 лева, 8 000 лева от които вече 1 му били изплатени извънсъдебно. Липсвало поведение на ищеца, което да доведе до съпричиняване на вредите, поради което обезщетението му се дължало в пълен размер.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да му бъдат присъдени 7 000 лева.

Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на въззивната жалба на ищеца, с който излага доводи за нейната неоснователност. Намира, че установената по делото обстановка е възприета от СГС в нейната пълнота и е определено справедливо обезщетение. Обръща внимание, че още в първата инстанция е оттеглил възражението си за съпричиняване, поради което произнасяне по него не се дължи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба Г. Н. В. е твърдял, че на 23.05.2018г. в около 7.10 ч. влекач, марка „Мерцедес“, модел „1840 ES 36”, с peг. № *** и прикачено полуремарке марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“ с peг. № 61К5251, управлявани от Г. К., роден на *** г., гражданин на Република Турция, при движение по АМ „Тракия“ в посока гр. София и в района на около 3.900 м. преди гр. София, поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция, е причинил ПТП с движещия се пред него автобус марка „Мерцедес", модел „Конекто" с peг. № ***, управляван от М. Т.. ПТП било причинено по вина на водача на влекача Г. К., който с влязла в сила присъда № 217/ 22.10.2018 г. по НОХД № 3612/ 2018 г. по описа на СГС, НО, 18 – и състав бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. Б, вр. ал. 1 б. Б и б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години и осем месеца при първоначален общ режим.

В резултат на реализираното ПТП пострадал ищеца в качеството му на пътник в автобуса. Ищецът получил травма на гръдния кош и бил отведен в ЦСМП при УМБАЛ „Св. Анна“, където бил хоспитализиран. При извършения КТ на цяло тяло са били установено срединно разположена интерхемисферна фисура; на ниво С5-С6, изразена кифоза с дорзолистеза на С5 и стеснение на медуларния канал в същия сегмент до 10 мм.; фрактури на 6-то и 7-мо ребра в дясно по средна аксиларна линия; двустранни плеврални изливи по около 150 мл.; увеличена просветляемост на белодробния паренхим, сгъстен рисунък в дясно с уплътнен хилус, сърдечно-съдова сянка с увеличен конвекситет на Лк дъга. Била му поставена диагноза „контузия на гръден кош вдясно и счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно“. След проведеното консервативно лечение с антибиотици ищецът бил освободен, като лечението му продължило при домашни условия при щадящ постелен режим. Това довело до невъзможност да поема сам обслужването и ежедневните си дейности. Претърпените силни болки и 2 неразположение го накарали да се чувства непълноценен и в тежест на семейство и приятели, пречили на съня му, довели до промяна в нормалното протичане ежедневието на човек, започнал да се страхува от автомобили, станал тревожен, които психологически последици не са отшумели и нямало да отшумят до края на живота му.

Тъй като виновният водач на влекача бил гражданин и с обичайно местопребиваване извън територията на страната, то ответникът НББАЗ бил отговорен за репариране на причинените вреди. Предявил е иск против НББАЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на 42 000 лв., представлявящо разликата между претендираното от ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв. и изплатеното доброволно от ответника в размер на 8 000 лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази парична сума, считано от 19.12.2018 г., когато бил постановен отказа на ответника да изплати разликата между изплатеното и претендираното обезщетение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът НББАЗ е депозирало писмен отговор, в който оспорва наличие на изключителна вина за настъпване на ПТП от страна на водача на влекача и е твърдяло допринасяне за вредоносните последици от страна на самия пътник, за когото нямало доказателства да е бил с поставен обезопасителен колан. Твърдели са, че ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца сума в размер на 8 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, който размер на обезщетението ги репарирал изцяло, поради което исковата претенция била неоснователна. Искането за заплащане на допълнително 42 000 лв. обезщетение противоречало на принципите на справедливост, регламентирани в чл. 52 от ЗЗД и надвишавало многократно вида и интензитета на причинените на ищеца вреди. Искал е предявеният иск да бъде отхвърлен, включително искането за присъждане на законна лихва.

По допустимостта.

По делото е представен препис от претенцията на Г.В. пред НББАЗ, която е от 31.07.2018 г., като с писмо от 19.12.2018 г. бюрото е уведомило ищеца, че му е определило обезщетение в размер на 8 000 лева. Следователно към датата на исковата молба – 14.03.2019 г., са налице предпоставките за предявяване на иск против НББАЗ по чл. 511, ал. 3 КЗ и искът е допустим, съотв. по него е постановено допустимо решение.

По основателността.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 511 КЗ, следва да се установи, че на територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, като е налице застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и делинквента по системата „Зелена карта”. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.

Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП на територията на 3

Република България и вината на водача на влекач с марка „Мерцедес“ – Г. К. , наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че Г.В. е получил в причинна връзка с ПТП част от твърдените пред СГС травми – счупване на две ребра и контузия на главата. Не е спорно още, че ответникът вече е изплатил на ищеца доброволно 8000 лева. Спорно е дали ищецът е получил в причинна връзка с ПТП травма на главата с интерхемисферна фисура (пукване), както и размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като пред въззивната инстанция не се поддържа направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Пред първата инстанция във връзка с претърпените от ищеца травми и увреждания от ПТП, съотв. за размера на обезщетението са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключение на СМЕ.

Въз основа на събраните медицински документи и след личен преглед, е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р Райна Д.а – ортопед-травматолог. Тя е посочила, че ищецът е получил следните телесни увреждания, които имат травматичен характер: контузия на гръдния кош в дясно, счупване на шесто и седмо ребро в дясно, без разместване, контузия на главата, охлузна рана в дясна темпорална област, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето, не опасно на живота. Механизмът на получаване на уврежданията представляват вътреавтобусна травма, причинена при контакт на тялото на пътника с детайли от салона на автобуса.

Приложено е било комплексно лечение в болничен и амбулаторно домашен режим.

След инцидента ищецът е бил транспортиран УМБАЛ „Света Анна“ в гр. София, където по време на неговата хоспитализация в Клиниката по хирургия са му били направени изследвания, консултации със специалисти (кардиолог, хирург, пулмолог), бил е диагностициран. Било е проведено консервативно лечение с вливания, аналгетици, антибиотици, покой, наблюдение, бил е изписан в подобрен локален и общ статус. Проведеното лечение е било адекватно. Възстановителният период след процесното ПТП е около 30-45 дни. Претърпените от ищеца болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 7- 10 дни, с постепенно затихване към 20 - 25 ден. Към настоящия момент ищецът се оплаквал от болка и дискомфорт в местата на счупените ребра в дясно при интензивно натоварване или промени във времето. Подобни оплаквания били обичайни при промени във времето или натоварване.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че оплакванията при прегледа за болки и дискомфорт са епизодични и не водят до снижение на комфорта на живот на ищеца. В окончателната диагноза не е посочена интерхемисферна фисура.

Това представлявало интерпретация нa рентгенолога, каквито увреждания обаче не били налице в резултат на ПТП. Липсват доказателства в следствие на произшествието на ищеца да са били причинени изразена кифоза с дорзолистеза на С5 и стеснение на медуларния канал в същия сегмент до 10 мм, установени при проведеното КТ на ищеца при постъпването му в УМБАЛ „Св. Анна“.