Решение № 260190 от 29.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260 190 Дата 29.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Нели Богданова в съдебно заседание на 9 юни 2021 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 215 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260157/02.12.2020 г., постановено по т. д. № 728/2017 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:

„ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ..., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ..., обща сума в размер на 201 075.79 лева, от която:

154

362.64 лева (32 690,64 лв. + 87 310 лв. + 34 362 лв.) – главница, представляваща задължения на О.П. към дружество „И. – и.” АД във връзка със сключен между тях договор № .../... г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № ..., които са изплатени след наложен запор от ЧСИ Я. Б., рег. № ... на КЧСИ по изпълнително дело № .../... г.;

9

969.74 лева – лихва върху главницата от 32 690,64 лв., дължима за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;

26

627.13 лева – лихва върху главницата от 87 310 лв., дължима за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2017 г.;

10

115,79 лева – лихва върху главницата от 34 362 лв., дължима за периода от 08.01.2015 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.12.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 13 853.04 лв. – разноски по делото.

В тази част решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника:

„И. – и.“ АД, ЕИК ... и

Н.Г.Е.,

ЕГН **********.

ОСЪЖДА „И. – и.“ АД, ЕИК ..., да заплати на О.П. БУЛСТАТ ..., сумата, с която дружеството се е обогатило неоснователно в размер на 67 052.64 лв., от които 32 690,64 лв., платени по банкова му сметка на 30.04.2014 г. и

34 362 лв., платени по банковата му сметка на 08.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на обратния иск – 22.12.2017 г. до окончателното плащане, ведно със сумата от 3 132.11 лв. – разноски по делото по уважения обратен иск,

ПРИ

УСЛОВИЕ че О.П. изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по първоначалния иск.

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.П. БУЛСТАТ

..., против Н.Г.Е., ЕГН **********, обратен иск за връщане на сумата, която Общината му е изплатила поради грешка и с която неоснователно го е обогатила, в размер на 87 310 лв., заплатени по банковата сметка на депозитаря Р.

В. Д. – Б. на 30.04.2014 г. в полза на Н.Е. в качеството му на заложен кредитор“.

В осъдителната му част, относно посочената по-горе присъдена сума от общо 201 075.79 лева, ведно с присъдените лихви и разноски, това решение се обжалва от О.П. с подробни съображения за неговата неправилност. Ответникът по жалбата „М.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна.

О.П. обжалва решението и частта му, с която искът против Н.Г.Е. е бил отхвърлен, ответникът по тази жалба също е на мнение, че тя е неоснователна.

Дружеството „И. – и.“ АД не е обжалвало решението в частта му, с която е бил уважен предявеният от О.П. обратен осъдителен иск за сумата от общо 67 052.64 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 22.12.2017 г. до окончателното плащане и 3 132.11 лева разноски.

Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

І. Относно исковете на „М.“ ЕООД по чл. 452, ал. 3 ГПК, предявени против О.П.

Ищецът

„М.“ ЕООД е взискател по изп. дело № .../... г. на ЧСИ Я. Б., рег. № ..., междувременно преобразувано в изп. дело № ... по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № ..., а понастоящем отново преобразувано – вече с № ..., отново по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № ....

Според представеното в настоящата инстанция Удостоверение на ЧСИ Я. Б. с изх. № 1286/14.05.2021 г. (л. 87), изпълнителното основание, въз основа на което през 2013 г. е било образувано делото, е изпълнителен лист, издаден в полза на „М.“ ЕООД по т. д. № 1373/2013 г. на Софийски градски съд (л. 10). Солидарни длъжници по това изпълнително дело са дружествата „И.“ АД и „И. – и.“ АД, а размерът на дълга им към взискателя „М.“ ЕООД понастоящем продължава да е почти в размер на сумата по изпълнителния лист – 459 532.53 лева, плюс вече платените такси от общо 710.70 лева.

Но дъжникът по изпълнителното дело „И. – и.“ АД е притежавал вземане срещу О.П. произтичащо от сключения между тях Договор № ... от ... г. (л. 93 и сл.). На осн. чл. 450 и чл. 507 ГПК, на датата 31.05.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил на О.П. като длъжник на „И. – и.“ АД, редовно и съобразено със закона запорно съобщение (л.

12), с което е наложил запор върху точно и конкретно описаните в него вземания на „И. – и.“ АД „по Договор № ... от ... г. за текущ ремонт на пътни асфалтови настилки на територията на гр. П., съобразно проведена обществена поръчка № ...“.

Запорното съобщение е получено в О.П. на датата 03.06.2013 г. (л. 13) и по този факт спор няма. Първоначално отговорът на О.П. по чл. 508 ГПК (л. 14) е бил, че към датата 03.06.2013 г. „ликвидни и изискуеми“ вземания на „И. – и.“ АД по посочения договор няма, но след напомнянето (л. 15), че запорът се отнася и за бъдещи вземания по този договор и искане на подробна справка за вече извършените по него плащания, с Писмо изх. № 13 ЧСИ ... от 16.06.2015 г. (л. 16 и сл.) О.П. е уведомила съдебния изпълнител, че плащанията по договора били приключени, приложен е и опис на 11 плащания към „И. – и.“ АД по 11 бр. фактури.

Допълнително

О.П. като трето задължено лице, е изпратила до съдебния изпълнител и Писмо с изх.

№ .../... от 01.07.2015 г. (л. 18 и сл.), за още едно допълнително плащане към „И. – и.“ АД.

От справката към Писмото с дата 16.06.2015 г. и от Писмото с дата 01.04.2015 г. се вижда, че след датата 03.06.2013 г., на която О.П. бе получила запорното съобщение, в полза на „И. – и.“ АД са били извършени следните плащания по Договор № ... от ... г.:

- на датата 30.04.2014 г. е била платена сумата от общо 120 000.64 лева по ф-ра № .../... г. като част от нея – сумата 32 690.64 лева е била преведена пряко по банкова сметка *** „И. – и.“ АД, а остатъкът от 87 310.00 лева, също с погасителен ефект по отношение на „И. – и.“ АД, е бил преведен не пряко, а на депозитар, в полза на заложен кредитор на това дружество, по учреден особен залог с № ... и

- на датата 08.01.2015 г. е била платена сумата 34 362 лева, отново преведена пряко по сметката на „И. – и.“ АД.

В тази обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на исковата молба и фактически неоспорена от ответника О.П. ищецът „М.“ ЕООД е предявил исковете по чл. 452, ал. 3 ГПК, за плащане на посочените по-горе три суми, платени от третото задължено лице О.П. на кредитора си „И. – и.“ АД, след връчване на запорното съобщение от 03.06.2013 г.:

- сумата 32 690.64 лева, платена на датата 30.04.2014 г.;

- сумата 87 310.00 лева, също платена на датата 30.04.2014 г. и

- сумата 34 362.00 лева, платена на датата 08.01.2015 г.

1. По иска за плащане на сумата

32 690.64 лева, преведена на датата 30.04.2014 г. от О.П. пряко на нейния кредитор „И. – и.“ АД.

1.1. По делото дори няма спор, че плащането е извършено след връчване на запорното съобщение от 03.06.2013 г., а датата на която съдебният изпълнител е изпратил това запорно съобщение, както и фактът, дали окръжният съд е сгрешил при нейното изписване, са без никакво значение.

Удостоверението на съдия изпълнителя с вх. № 263885/20.05.2021 г. (л. 87) установява, че към настоящия момент непогасеният дълг на длъжника „И. – и.“ АД към взискателя „М.“ ЕООД по изпълнителното дело е в размер на сумата 460 243.23 лева, търсената от ищеца сума (32 690.64 лева) не надвишава този дълг и е в границите на обезпечения чрез запора материален интерес.

Трябва да е ясно, че редовно връченото запорно съобщение валидно легитимира съдебния изпълнител да получи сумата, за която третото задължено лице не оспорва, че дължи на своя кредитор (длъжника на взискателя), а това означава, че в отношенията между третото задължено лице и неговия кредитор (длъжника на взискателя) внасянето на сумата по сметка на съдия изпълнителя (чл. 508, ал. 3 ГПК) има същия погасителен ефект, какъвто би имало плащане, извършено на самия кредитор. При това редовността на плащането, което третото задължено лице извършва на основанието по чл. 508, ал. 3 ГПК, не зависи от действителността на запора и/или законосъобразността на водения срещу неговия кредитор (длъжника на взискателя) изпълнителен процес: независимо от основанието за последващо евентуално вдигане на запора или за прекратяване на този процес, включително и поради недействителността на изпълнителното основание, редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител остава незасегната, вж. изричната разпоредба по чл. 433, ал. 5, предл. 2-ро ГПК.

Затова третото задължено лице няма процесуална компетентност да оспорва чрез възражения против плащането нито активната материална легитимация на взискателя, по чието искане е бил наложен запора върху вземането, нито валидността на изпълнителното основание, въз основа на което е било образувано изпълнителното производство. Щом третото задължено лице не оспорва вземането на своя кредитор (длъжника на взискателя), тогава запорното съобщение е безусловна заповед, която не подлежи на преценка – както за основателността на запора, така и за размера на сумата, която трябва да бъде внесена по сметката на съдия изпълнителя.

Изводът е, че третото задължено лице не разполага с възможност за подобна преценка, съответно и с такива възражения, не само при изпълнение на задълженията му по чл. 508 ГПК, но и като ответник в иска по чл. 452, ал. 3 ГПК: извън неговия интерес е да знае, каква точно сума при разпределението по чл. 460 ГПК евентуално би била разпределена на ищеца (като на взискател или на присъединен кредитор), за да ограничи основателността на предявената срещу него претенция за плащане, само до размера на тази сума.