Решение № 263 от 08.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Ловеч, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200269 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 24-0906-000573/12.09.2024 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на Х. С. И., ЕГН:********** за това, че на 08.05.2024 г. в 14:11:30 часа на ПП I-4, км.

38+600, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек автомобил БМВ М760ЛИ, с peг. № ** **** **, със скорост 126 км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. Превишението от 36 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0205782, радар ARH САМ S1 с № 120cd3d. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фиш серия К № 7598553, влязъл в сила на 14.12.2023 г., серия К № 7496216, влязъл в сила на 14.12.2023 г., К № 7389182, влязъл в сила на 14.12.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 29286 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:

1. Водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от 1

ЗДвП. С НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки на водача.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Х.

С. И., който го обжалва в срок чрез адв.М. и излага, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната, доверителят му не е бил поканен за съставяне на АУАН, но въпреки това същият е съставен в негово отсъствие, както и че на посочената дата автомобилът е управляван от друго лице. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.М., който поддържа депозираната жалба и излага, че от събраните по делото доказателства не се установява редовна покана за съставяне на акта, вписаният в поканата номер на преписка е номер на регистрационен дневник, в който се вписват всички ЕФ, но товя обстоятелство се изяснява в с.з. и доверителят му не е знаел за какво се отнася поканата и не е бил надлежно призован за съставяне на акта. От друга страна в с.з. безспорно се установява кой е управлявал автомобила на датата на нарушението, като бащата е попълнил декларация, за да не злепостави дъщеря си. Сочи, че свид.А. е направила грешка в показанията си, като не разграничава датата на нарушението от датата на връчване на ЕФ с наложено наказание, като предоставя на съда дали да кредитира нейните показания или не. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като не претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателя на 25.03.2025 г., жалбата е подадена по куриер и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 02.04.2025 г. и изпратена на РС-Ловеч, като по същество е частично основателна.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В. Д., С. С., Т. И. и Х. А., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в жалбата и в с.з., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

2

На 06.08.2024 год. бил съставен Акт № 0504391 за установяване на административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид. С. С. и свид. Т. И., срещу Х. С. И., за това, че на 08.05.2024 г. в 14:11:30 часа на ПП I4, км. 38+600, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек автомобил БМВ М760ЛИ, с peг. № ** **** **, със скорост 126 км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. Превишението от 36 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d/0205782, радар ARH САМ S1 с № 120cd3d. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фиш серия К № 7598553, влязъл в сила на 14.12.2023 г., серия К № 7496216, влязъл в сила на 14.12.2023 г., К № 7389182, влязъл в сила на 14.12.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 29286 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават подробни обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.

Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. След това жалбоподателят е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.10/, в която е отразил, че на 08.05.2024 г. около 14:11 часа л.а. с рег. № ЕВ 7870 ВН е управляван от него. Спазена е процедурата на жалбоподателя да се изпрати декларация по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на 3 нарушителя за съставяне на АУАН. Видно от приложеното копие на покана/л.10/ жалбоподателят е получил поканата за съставяне на АУАН на 10.07.2024 г., не се е явил в сектор ПП-Ловеч в указания срок и акта е съставен в негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като е изпратен за връчване по делегация чрез съответното РУ по местоживеене на жалбоподателя/показанията на свид.Д., С. и И./ и макар да не присъстват данни кога е изпратен от ОД на МВР-Ловеч и кога е получен в РУ по местоживеене на жалбоподателя, то от датата на издаването му – 06.08.2024 г. до датата на връчването му на жалбоподателя – 20.08.2024 г.е видно, че са изминали само 14 дни, в които се включва и времето на доставянето му по пощата и връщането му обратно. Не се споделя възражението на адв.М., че не е налице редовна покана за актосъставяне и доверителят му не е знаел за какво се отнася поканата, тъй като посоченият номер на преписка - № 906р-1627/24.02.2021 г. е номер на дневника, в който се завеждат всички нарушения за скорост, което става известно едва в с.з. Видно от доказателствата към преписката поканата за съставяне на АУАН, декларацията по чл.188 от ЗДвП и снимков материал са предоставени на собственика на автомобила – жалбоподателя едновременно, на една и съща дата, така, че няма никакво съмнение, че поканата, която е изпратена от ОД на МВР-Ловеч заедно с декларацията е във връзка с констатирано нарушение при управление на л.а. с рег. № ** **** ** на 08.05.2024 г., за което жалбоподателят е декларирал, че е управлявано от него на процесната дата. Така или иначе какъвто и номер на преписка да е посочен в поканата за актосъставяне/а практика на наказващият орган е да посочва номера на дневника, в който се завеждат всички нарушения в системата ЕЦОН/, жалбоподателят няма как да знае този номер на преписка, нито пък номера на съответното нарушение, с което то е регистрирано в системата, но от данните, които закона изисква да бъдат попълнени в декларацията по образец по чл.188 от ЗДвП и на практика жалбоподателят е попълнил, същият е узнал, че попълва декларация и получава покана за съставяне на АУАН, във връзка с извършено нарушение по ЗДвП с конкретно МПС на конкретна дата и място. Поради изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта и не споделя направените възражения в тази им част.

Съдът не споделя и другото възражение, че водач на автомобила на 4 датата на нарушението не е бил жалбоподателят, а неговата дъщеря, въпреки показанията на свид.А.. Тук следва да се отбележи, че целта на закона не е непременно да се санкционира собственика на МПС, с което е извършено нарушение превишена скорост и именно чрез попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП собственикът има възможност да посочи лицето, което е управлявало автомобила, с който е извършено нарушението. В случая, както беше отбелязано по-горе процедурата по съставяне на АУАН е спазена, като преди съставянето му е дадена възможност на собственика на автомобила да попълни декларация и да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата, което той е и направил, като собственоръчно е отразил в декларацията, че на 08.05.2024 г. в 14:11 часа автомобилът е управляван от него. С декларацията същият е предупреден и за отговорността, която носи при деклариране на неверни данни. В изложеното от адв.М., че жалбоподателят е попълнил декларацията по този начин, за да не злепостави дъщеря си има житейска логика, но същевременно представлява и защитна теза, чрез която се цели избягване на отговорност за извършеното нарушение. Нещо повече, с посочването за свидетел на А. и нейния разпит се потвърждава тезата на защитата, насочена към това за водач на автомобила и извършител на нарушението да се приеме свид.А., но следва да се вземе предвид времето, когато се случва това, не когато законът е дал възможност на собственика на автомобила да попълни декларация, не непосредствено след съставяне на АУАН, когато жалбоподателят е могъл да направи възражения по него, а едва след образуване на производството пред съда и след насрочване на делото за второ с.з., когато вече всички срокове за ангажиране отговорността на посочения от жалбоподателя „извършител“ на нарушението са изтекли. Ето защо настоящата инстанция не кредитира показанията на свид. А., която освен, че се явява заинтересована от изхода на процеса поради роднинската си връзка със жалбоподателя, депозира противоречащи на събраните писмени доказателства показания относно обстоятелството, кога е узнала, че баща й е санкциониран за нарушението, което поставя под съмнение достоверността им. Същата заявява, че е разбрала от баща си когато си е получил глобите, лятото на 2024 г., като не може да посочи конкретна дата, но е сигурна, че е било лятото на 2024 г., което не е възможно, тъй като обжалваното НП е издадено на 12.09.2024 г. и е връчено на жалбоподателя на 25.03.2025 г.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати 5 сочените в жалбата нарушения. От формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 126 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 90 км/ч, която произтича директно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е необходимо да присъства п.з. с ограничение на скоростта, т.е. превишение от 36 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал, зададената скорост в протокола за използване на АТСС/л.19/ и представената схема на пътния участък. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І – 4, км.38+600, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 130 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 %м толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.