Решение № 1281 от 19.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 19.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.КР. П. при участието на секретаря Л. ГР. П. като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110145736 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание чл. 149 СК.

Ищцата СЛ. ХР. ЗЛ. е предявила против ответника Ж. Т. С. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права над родените по време на връзката им без брак деца Т. Ж. С. , род. 25.02.2008 г., и Л. Ж. С.а, род. 05.02.2013 г., определяне на местоживеенето на децата при майката, определяне на режим на лични отношения на децата с бащата, посочен в исковата молба. Моли бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за детето Т. и 250 лв. за детето Л..

Предявява искове за издръжка за минало време за времето 04.08.2020 г.-04.08.2021 г. в размер на 300 лв. за детето Т. и 250 лв. за детето Л.. Претендира разноски.

Ответникът Ж. Т. С. е предявил против първоначалната ищца СЛ. ХР. ЗЛ. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права над родените по време на връзката им без брак деца Т. Ж. С. , род.

25.02.2008 г., и Л. Ж. С.а, род. 05.02.2013 г., определяне на местоживеенето на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения на децата с майката, посочен в насрещната искова молба. Претендира разноски.

С отговора на насрещната искова молба ищцата оспорва твърденията в насрещната искова молба.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбите с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на 1 родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., на ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им по този начин. Такова по делото не е постигнато. Съдът е длъжен да избере родител, комуто да предостави за упражняване родителските права, да прецени необходими ли са конкретни мерки за упражняването им, къде да бъде местоживеенето на детето и какъв да бъде режимът на контакт на другия родител.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай е безспорно, че страните са родители на Т. Ж. С. , род. 25.02.2008 г., и Л. Ж. С.а, род. 05.02.2013 г., че живеят разделени, че непосредствено след раздялата двете деца са живели при майката, а от м.03.2021 г. детето Т. живее при бащата, а детето Л.

– при майката.

Социалните доклади и разпитаните по делото свидетели установяват добър родителски капацитет на двамата родители, както и привързаност на децата и към двамата родители.

Социалните доклади, личните впечатления на съда при изслушването по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. на детето Т. и водените от ответника свидетели сочат еднопосочно, че детето Т.няма никакви проблеми в контакта с майка си, но все пак предпочита да живее при бащата. След като се е преместило при бащата, детето Т.е повишило успеха си, като в училището, в което е учил дотогава, близо до дома на майката, не е успял да се адаптира, имал е лош успех, няма приятели там, докато сега, когато е при бащата има приятели, има по-висок успех в училище и се чувства добре при бащата.

Социалните доклади и водените от ищцата свидетели сочат еднопосочно, че детето Л. няма проблеми да контактува с баща си, но предпочита да живее при майка си, като в училището, в което учи, близо до дома на майката, е отлична ученичка и е щастлива там.

Всеки един от двамата родители се справя добре в грижата и отглеждането на детето, което е при него, а с другото дете контактува през уикендите, през ваканциите, на празници.

Съдът намира, че така установеното след м.03.2021 г. статукво не следва да бъде променяно, тъй като (§ 1, т. 5 ДР ЗЗДет. ) би противоречало на желанията и чувствата на децата; има опасност да накърни техните потребности; може да навреди на децата в образователно или в емоционално отношение. Бащата, таксиметров шофьор, има по-добра подкрепяща среда от близки и роднини в гр. С. от майката, но неговата способност да полага грижи за двете деца, 2 учещи в различни училища, на различна възраст, от различен пол и с различни нужди не може да бъде установена със сигурност, а същото важи и за майката. Съгласно т. 3 от ППВС № 1/1974 г., с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. Съдът решава въпроса за разделно живеене на децата, ако интересите им налагат това, като се ръководи от всестранната защита на интересите на децата.

Важни причини според посоченото ППВС могат да бъдат редица обстоятелства, вкл. продължителното и продължаващо разделено живеене, желанията на децата, невъзможността и на двамата родители в пълна степен да отглеждат сами едновременно всички деца съобразно нуждите на последните и др. В случая вече почти година децата са разделени, като те живеят при различен родител и това съответства на желанията на всяко дете, като същевременно всяко дете има мобилен телефон и контактува с другото почти ежедневно (обяснения на детето Т. ), а жилищата на бащата и майката в гр. София на практика са на по-малко от 20 мин. разстояние с метро и всеки уикенд от месеца и всяка ваканция и официален празник децата се събират ту при майката, ту при бащата. Съдът намира, че всестранната защита на децата налага определяне на местоживеенето на всяко едно от децата при родителя, който и в момента продължава преимуществено да се грижи за съответното дете, като именно на този родител бъде поверено и упражняването на родителските права.

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК на другия родител следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, което преимуществено не се отглежда от него. Императивната норма на закона налага контакт да има през почивни дни, през училищни ваканции, на официални и лични за родителя и детето празници. Интересите на децата с оглед разделното живеене налагат те да се събират често и съответно да бъдат в режима на контакт заедно, независимо дали при бащата, или при майката.

Режимът на контакт на майката с детето Т. следва да бъде: всяка нечетна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на майката), като майката взема детето от дома на бащата и го връща в дома на бащата; два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Бащата се задължава да уведоми до 1 юни майката за режима на ползване на своя платен годишен отпуск; първата половина на пролетната ученическа ваканция; всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година, всяка четна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; за рождения ден на майката 16.01 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа; за рождения ден на детето – 25.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа, на 01 май и на 22 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.

Наопаки, режимът на контакт на бащата с детето Л. следва да бъде: всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на бащата), като бащата взема детето от дома на майката и го връща в дома на майката;

3 два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за режима на ползване на своя платен годишен отпуск; втората половина на пролетната ученическа ваканция; всяка четна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на Новогодишните празници, за времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година, всяка нечетна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; за рождения ден на бащата 13.06 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа; за рождения ден на детето – 05.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа, на 06 май и на 6 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа;

По издръжката на децата

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя (неговите доходи, имущество и квалификация), като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето. Съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично е предявил искане за присъждането на издръжка. Минималният размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете е 1/4 от минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК.